Сега, ще напиша нещо, надявам се да не ме разбереш грешно. Звучиш превзето и надуто. Голямата работа от малкия град, успяла си на малкия терен и сега си устремена към големия мащаб с идеята, че е фасулска работа. То действително е фасулска работа, но докато можеш откровено да се надуеш пред селячеството, което едва се е научило да си пише името, то в големия град вече сте тълпа от твоето тесто, сред която тълпа трябва да замълчиш и да наблюдаваш много по-продължително. Грешката ти засега е, че си извадила тесен набор критерии и твърде бързо оценяваш като безполезни хората. Умножи усилията, разшири си критериите и се възползвай от когото и каквото можеш, естествено с някаква морална мярка. Изглеждаш ми пресметлива - качество, което аз лично уважавам, когато е комбинирано с интелект и известни морални устои. Накратко, не бъди поредната тъпа селянка, случайно попаднала в града, която по селския си тертип спешно си търси заплодител, че да отметне и тая задачка като бърз успех. Даваш вид на много по-високо ниво от това.
Написах всичко това, защото темата ти всъщност не е за любов, а е точно за ниво - личното и на другите.