Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите 
Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред 
-разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път 
,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището 
Изобщо не съм се хабила в притеснения от самото начало на бременността,та и до ден днешен как ще родя-наслаждавам се на хубавите емоции,на ритничетата в корема ми и на усмивките на минувачите Безсмислено е да се тресеш 9 месеца от нерви как ще мине и всичко ще бъде ли наред -разбира се,като наближи момента,е нормално да се изпита притеснение и тревога-особено като ти е за първи път ,но връщане назад няма -мисля си,че няма да имам търпение да си видя съкровището 
В болницата акушерките ми се радваха, защото рядко виждали такава усмихната родилка .Е, като почнаха истинските болки не ми се искаше ни дете, ни коте - исках само да съм си вкъщи и да спя 
. Но когато чух първия плач на детето си и го взех в ръцете си, благославях тази болка.. чувството е неописуемо..Дори сега ,когато се вгледам в сина си се чудя как съм могла да бъда толкова щастлива преди да имам него 
Бременността и майчинството, с всичките му перипетии, тревоги, безсъние и най-вече прекрасни мигове е най- доброто, което Бог би могъл да ни даде! 
Ми ако пък ме е страх с какво ми помагат като ми ги говорят такива а? 
Наслаждавай се на края на бременността си. Пожелавам ти леко раждане и сладко бебче Ако вече знам какво е можеше и да ме е страх. Много четох напоследък за безболезненото раждане, за това как не трябва да се панираш и как една голяма част от болката се определя от твоята собствена паника. Ей сега да ми кажат да почна да раждам и съм съгласна, толкова искам да се запозная вече с моят малък мъж Само се моля Господ да е с мен 
. Успех! 
Притеснения и страхове има всяка жена.Нормално е.И мен ме беше толкова страх,4е седях по цял ден и 4етях по форуми как са раждали други жени и за това колко боли....Болеше и много,но как...?Пове4е боли след това,докато зараснат шевоввте.
. 
....но сега за 2-рото - Ц , никакъв страх, вече знам какво е епидурална упойка, живот и здраве - никакви притеснения нямам , много съм спокойна Препоръчани теми
