Думите на една мъдра баба: „Не пестете!“
Мъдрият човек, който е отживял живота си, разбира, че трябва да се живее днес и да се наслаждава на всяко свое желание. Защото през годините тези желания по някаква причина стават все по-малко.
Преди много години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя веднъж каза едно прекрасно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови завеси за Великден… Завесите бяха модерни по онова време. Те падаха върху главите ни, ние се ядосвахме, после се смяхме, после отново се захващахме за работа…
Думите на една мъдра баба бяха такива:
– Преди време и аз щях да скачам до тавана, ако имах такива завеси, – каза баба ми, – а сега нямам никакво желание… То си тръгва, момичетата… желанието си тръгва. За всичко. И за нещата, и за хората…
Правете всичко, докато имате това желание. Харчете пари за дреболии – не пестете! Дреболиите ни носят радост, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, докато има радост… Обичайте, докато ви се иска…
Идва момент, в който не ни се иска топлината на някой друг… Не ни се иска нищо… Вероятно природата го е направила това нарочно, за да си тръгнем по-спокойно, без да се привързваме нито към боклуци, нито към хора… Аз съм готова вече да напусна… И ако можех да си върна вашите годините, щях да живея днес и да се радвам на всяко желание…
От "Страничката на Силвия" във fb
Виж целия пост
Мъдрият човек, който е отживял живота си, разбира, че трябва да се живее днес и да се наслаждава на всяко свое желание. Защото през годините тези желания по някаква причина стават все по-малко.
Преди много години, когато моята мъдра баба беше още жива, тя веднъж каза едно прекрасно нещо на нас с майка ми, когато окачвахме нови завеси за Великден… Завесите бяха модерни по онова време. Те падаха върху главите ни, ние се ядосвахме, после се смяхме, после отново се захващахме за работа…
Думите на една мъдра баба бяха такива:
– Преди време и аз щях да скачам до тавана, ако имах такива завеси, – каза баба ми, – а сега нямам никакво желание… То си тръгва, момичетата… желанието си тръгва. За всичко. И за нещата, и за хората…
Правете всичко, докато имате това желание. Харчете пари за дреболии – не пестете! Дреболиите ни носят радост, а икономията не го прави. За какво да пестим? За погребението ли? Все още никой не е оставен непогребан… Радвайте се, докато има радост… Обичайте, докато ви се иска…
Идва момент, в който не ни се иска топлината на някой друг… Не ни се иска нищо… Вероятно природата го е направила това нарочно, за да си тръгнем по-спокойно, без да се привързваме нито към боклуци, нито към хора… Аз съм готова вече да напусна… И ако можех да си върна вашите годините, щях да живея днес и да се радвам на всяко желание…
От "Страничката на Силвия" във fb
