Има една интересна книга на д-р Майкъл Нютън.Разказва за душите на хората.Продължението й е в spiralata.net.Колкото до болката , мисля , че тя не изчезва, просто се свиква с нея.
Виж целия пост
Лекува ли времето?
- Публикувана: 5 окт. 2006, 19:25 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2006, 11:02 ч.
# 31
9 окт. 2006, 10:35 ч.
Както една рана може с времето да хване коричка и да завехне, така и душевната болка може да се притъпи и само смущаващ спомен да остане.
Но може и раната да забере, да се възпали лошо без лечение.
Лечение трябва. Промивка. Боли от спирта, знам. Но непременно трябва да се приема външно.
Виж целия пост
Но може и раната да забере, да се възпали лошо без лечение.
Лечение трябва. Промивка. Боли от спирта, знам. Но непременно трябва да се приема външно.
# 32
9 окт. 2006, 10:39 ч.
За любовната мъка - да, лекува я времето след като се замести с нова, но за загуба на близки - едва ли. Тогава няма как да ги земестиш с нови хора. Просто свикваш да живееш с болката. Тя става като част от теб. Притъпява се, но не се лекува.
Виж целия пост
# 33
9 окт. 2006, 11:02 ч.
Болката е едно много обсебващо състояние на духа. За мен тя е необходимото зло, което играе важна роля за развитието на личността. Тя те поглъща, обсебва, замъглява сетивата и изсмуква жизнените ти сокове, докато не изпаднеш в пълна апатия към света. Но също така, смятам, че като всяко чувства и тя си има своето развитие във времето - експлозия, която те отнася, преминава в ударна вълна, след което нещата се поуспокояват малко. Преглед на пораженията и възстановяване до колкото е възможно. Мисълта ми е, че в крайна сметка, времето не може да излекува, но все пак лекува. И болката приема един по- поносим вид.
Пазете хубавите спомени, те са истинското ни богатство!
Виж целия пост
Пазете хубавите спомени, те са истинското ни богатство!
Препоръчани теми