От колко време опитвате за бебче?

Ох-х-х-х,ами и аз да се разпиша.Ние пробваме от 9 месеца,но отговорих с опцията "1 година",защото 6-те месеца ги минахме  вече   Иначе с изследванията започнахме още след 4-я месец.За сега уж всичко е наред,но аз съм ужасно нетърпелива и неспокойна.След около 2 седмици сме на специалист по стерилитет-стискайте ми палци!!!!

Тя метлата е тука..не мислете, че не съм
По темата...пробвахме година..тръгнахме по изследвания. Резултата - мъжки фактор /астенотератозооспермия + варикоцеле/ Следва лечение и на 9 месец след операцията на варикоцелето забременях с моята приказка Обобщаващ резултата - 1 година и 11 месеца опити за бебе овенчани с успех през януари 2006г....натурален резултат на 21.09..тежащ 3,600кг. и 52см. 

ЕЕЕ, хайде да не се хващаме за годините де  - аз забременях на 28 ( почти 29), първа бременност след 3 години неуспешни опити. В родилното ме гледаха  така, след като казах че ми е първа бремнност.

Е, какво сега ние поизостналите да мрем ли  ?

За протокола ние опитваме от 3 месеца     и се надявам скоро да има резултат , че вече наистина "няма много време за "когато тогава""

Ние не се пазим от Ноември миналата година, но когато започнахме с опитите, се виждахме много рядко поради куп причини, така че явно не уцелвахме момента. По-сериозно уж бебеправим от Февруари. Оттогава нищо. ..Вярно че Август го пропуснахме понеже мен ме нямаше по работа...
Проблемът е, че не живеем заедно и явно не го правим когато трябва..През Юли правих тестове за овулация и уж бебеправихме в правилния ден...и пак не стана!!!
Тогава вече си казах че няма да се занимавам повече и когато дойде тогава! И без това май в момента връзката ни не е е особено стабилна, та кой знае...може и да е за добро..

Ами от 2 месеца 

Ние вече пробваме 9месеца,но за сега няма резултат .Надявам се,че скоро време ще стане

Минат ли шест месеца - има проблем. Търсете причината.

Гласувах "отскоро", защото минаха два месеца и сега тече трети, при който ме съмнява нещо да е станало (писах в седмичната.. )
Дано да няма проблеми 
Момичета не се отчайвайте, ей! 

П.С. Що все такива тъжни теми в този подфорум,беее 

Две години и седем месеца.

Скъпа, Мия, направо ме слиса с тази тема- обикновено си такъв ентусиаст и позитивист! Смятам, че няма място за притеснения все още- виж, повечето момичета пробват от година (според анкетата до сега). Моят отговор на въпроса се показва на лентичка в подписа, така че... Мен също вече ме налягат тъжни мисли от време на време, но обикновено около датата на НЕчакане и после пак ми минава. Не се отчайвай- понякога броят на месеците не е най- важен. Както сама каза в една друга тема, този месец сте били болни и т.н. Има и разни други фактори- ваканции, пътешествия, или по- лошия вариант, стрес... То и моите месеци проба не са напълно точни, защото когато решихме да си правим бебе беше два дни преди М, но понеже решим ли нещо почваме веднага, включих и този първи месец в лентичката за бебеправенето После имах два или три направо инфарктни месеца с мноооооого напрежение в работата- ни ядях, ни спях  А после, през почивката ходих на една такава екстремна планина... като я закъсахме- или имахме съвсем малко храна или съвсем никаква, а времето беше едно... само дъжд... по повече от 24 часа!!! и никакви хора или хижи наоколо (най- близките на един- два дни път)- хич не ни беше до бебеправене- само искахме да оцелеем. Но нали жените сме големи фантазьорки, като се прибрахме вкъщи ми се прииска някак си да е станало 
Според мен, ако след още 6 месеца не стане, тогава започни да се притесняваш. Ако се замислиш, ще видиш, че и при теб е имало много фактори, които може да са попречили да не стане до сега. Пък и съм сигурна, че скоро ще има с какво да се похвалиш- нещо като предчувствие (а моите предчувствия обикновено не ме лъжат )

Гласувах с "три месеца", а всъщност минаха 4 цикъла и този ни е пети; както писах и в седмичната, животът е странна работа - когато забременях за пръв път, живеех в София и се прибирах веднъж в месеца /гаджето ми беше тук/ и съм забременяла точно от този един път. Връзката ни беше трудна и нестабилна, дори не ми е минавала мисълта,че може да съм забременяла, защото и се пазехме, уж  После срещнах човека, който за пръв път ме накара да си помисля - искам да бъда майка на неговите деца и бях убедена, че когато поискаме, ще стане. Той, обаче, не беше сигурен,че иска деца. Забременях пак с "пазене"  в момент, когато връзката ни висеше на косъм, тъй като цялото му семейство ме низвергна заради детето ми и факта, че съм пропаднала жена,тъй като съм си позволила да имам 1 връзка преди него,че съм родила и дете. Той не застана до мен;реших да направя аборт, а то се оказа кухо яйце и аборт се наложи от само себе си. Още изпитвам вина за това - мисля си,че сама предизвиках всичко лошо. Не говорехме за това и се пазехме до февруари, когато ме приеха по спешност за апендицит, а се оказа масивен вътрешен кръвоизлив от спукана киста и минимален шанс да спасят яйчника ми.Спасиха го, но това ме съсипа. Поставих въпроса за дете ребром и любимият каза,че иска дете от мен. Изчакахме 3-4 месеца да се възстановя и започнахме опитите.До сега резултат няма и за мен започва да се превръща във фикс идея;моите премеждия, възрастта на мъжа ми /41/ ме тревожат ужасно много;дали пък кухото яйце не говори за някакви аномалии в него или в мен,дали няма последици от кюретажа и все такива кошмарни мисли.
Мия, съжалявам,че така натоварих темата ти;просто никога не говоря за тези неща и сега ми изби;имах нужда да си излея душата, защото единствено при вас намерих разбиране, всички около мен смятат,че се вторачвам твърде много.
Още веднъж моля за извинение 

Goldie, миличка, в никакъв случай не трябва да се обвиняваш за такива неща! Всичко е Божа работа! Ние, простите хорица, не сме чак толкова всесилни, че да предизвикваме разни събития. Страшно ми харесва духа ти! Възрастта не трябва да те тревожи- 41 не е много за мъж
Обикновено най- хубавите неща са най- трудно достъпните, така че след всички тези премеждия със сигурност те чака нещо мноооого хубаво! Пожелавам ти много щастие! 

Здравейте, момичета. Аз съм нова при вас. Не правим още бебе, но след 2-3мес. яече мислим да почваме пробите. Честно казано, страх ме е, че няма да се получи веднага и ще се стресирам ужасно, най-вече защото "нямам" много време. На 29г. навършени съм Ами, разписах се, явно ще пиша и при вас все по-често.

Отскоро ... и стана!

Здравейте и от мен. Ние с моята половинка опитваме да си направим бебче от година и четири-пет месеца,затова отговорих с опцията година и половина.Още след първия опит ми закъсня с две седмици и много се зарадвахме че след пет годишно връзка ще си имаме малко човече.Отидох на лекар,но се оказа ,че закъснението се е дължало на стреса,защото точно бях започнала нова работа и работех под голямо напрежение.Забравих да спомена че две години преди опитите бях лекувана от множество кисти и уголемен ляв яйчник,но след година лечение с противозачатъчни и всякакви билки всичко се нормализира.След всеки месец И тъй като все още не става решихме да се заемем сериозно с изследвания и да търсим евентуалния проблем/ако има такъв/Направихме спермограма и моите хормонки и сега в четвъртък съм на лекар с всички изследвания в ръка.Така че стискайте ни палци момичета,защото благодарение на Вас се поуспокоих,а бях стигнала почти до нервна криза.Благодаря ви че ви има.