Да замина ли?

Разбира се. Обикновено търсят по-висок доход в сферата си на развитие и възможности за професионален растеж. Поне така би трябвало да е, затова коментирах, че е неправилно даването на примери само с определени професии, неизискващи ценз.
Ние също сме мигрирали временно на 30+ и не сме го правили, слизайки надолу.
Същият съвет винаги давам и на децата си, и на другите млади хора. Да гонят път нагоре, а да не допускат да стоят долу.

Категорично, на 20 и малко имат време и за обраозвание, и за стажове, и за смяна на курса дори, ако развият различни или допълнителни професионални интереси.

Авторката да си избере дали иска да живее в държава, където ако работиш на МРЗ, или си камериерка и продавач, та дори и учител с магистратура те считат за тъпа и нереализирана, или иска да живее в държава, където е достатъчно да кажеш "добър ден" за да те уважават като човек, дори да си тъпа и нереализирана ¯\_(ツ)_/¯ Във всички случаи е желателно да завърши първо и чак тогава да мисли за чужбина, ей така за всеки случай ако й скимне по никое време да се върне, пък в чужбина с дипломка е по-добре от без дипломка

Не е нужно да се емигрира за да се види свят. Работа в местна авиокомпания, само през ваканциите, дава много повече възможности да се посетят най-различни места. Ако авторката беше казала, че иска да пътува, щях да я посъветвам да разгледа тези опции. Едно време В БГА Балкан взимаха студенти за лятото, особено за чартърните полети, но се летеше и по редовни. Само трябва да е редовна авиокомпания, не low cost. Ако отиде да работи като стюардеса в залива, ще спести много, много повече пари, отколкото като камериерка в Германия, но няма да може да еволюира, не зная дали ще може да се връща редовно за изпити. Не го споменах, защото тя не се интересува от тази опция.  

По-продължителния живот в чужбина дава на младия човек възможности да усъвършенства език, поживее в коренно различна култура, буквално седейки потопен в нея цяла година, денонощно. Същото не може да се постигне с работа в чужда фирма и в туризма, в собствената държава. Завързват се и нови връзки и много силни приятелства. Миграция на по-късна възраст, с партньор и особено деца не дава същите възможности, ако и да се започва без финансови проблеми.

Няма как да сравняваме работата на камериерка с високоплатен труд в България и Германия, защото пред авторката, в момента такъв избор не стои и тези опции не са отворени за нея никъде. За да работи високоплатен труд трябва първо да оживее, да оцелее. В темата трябва да сравняваме редовно обучение по педагогика, съчетано с работа на МРЗ в България и работа като камериерка в Германия с временно прекъсване на обучението или евентуално продължаване задочно. В краткосрочен план възможностите са тези и други няма.

Мисля, че в конкретния случай слагаме каруцата пред коня, размишлявайки за високоплатен труд, когато авторката е сама, без помощ от родители и изнемогва.

Авторката си е взела решението. Смелост трябва, ама не всеки я има.

Подчертаното няма как да стане. Децата му са учили в България и не са пребивавали изискуемото от закона време в САЩ

Титина, децата му живяха от бебешка до гимназиална възраст там. Най-малкото е родено там. Всички все още са ученици. Други подробности?

Леле мале.

Толкова неща прочетох за БГ, че вече се чудя аз ли живея тук или тези, които ги пишат.

Впрочем - прави сте. Тук е гадно място. Всички (освен в парламента и ББР) бачкаме за по 300 лева и не можем да си платим тока. Стойте си там, живуркайте си и да не ви е дошло на ума да си идвате.

Във връзка с горното учтиво Ви моля да НЕ гласувате на следващите избори. Помолете и другите, които се къпят в океана от благини да не го правят.   

Благодаря предварително.

Написаното противоречи на предното ти твърдение:

Само да уточня, че ако беше толкова успешен, щеше да има къща там и нямаше да му се налага да започне бизнес в България, за да си подсигури старините

Че аз точно затова го дадох за пример. Че не е успешен. Поне не така, както аз го разбирам, но нали се даваха примери с шофьори и чистачки, които преуспяват. Как да е успешен човек с нискоквалифициран труд, където и да е по света.
Децата учат в момента в български добри училища (престижни частни гимназии, което също по моите критерии е спорно и неточно, защото имам едно наум към частното бг образование). И какво е противоречието с отиването в Хаваи и Мексико всяко лято? Къща не знам защо направи тук, а не там. Може да не е планирал да остарее и умре на чужда почва, той си знае.
Човекът ми е просто познат, а не близък. Не съм им светила.
Дадох го за пример за професиите без образование и как не бих съветвала мое дете да ги работи. Човекът знам, че също държи децата му да не работят подобни неща в чужбина, а да имат добро образование и висококвалифициран труд, независимо къде по света.
Не разбирам идеята ти за подобно заяждане.

Да успееш да изучищ децата, озн, че децата веч1е са завършили училище.
Семейството му отиваше, означава, че те не са живеели там. Иначе щеше да кажеш, че всяко лято са ходили на почивка в Мексико и Хавай. Още повече, че като единствено работещ в семейството, и то като щофьор на катафалка, няма как да си позволят почивка на Хавай ( просто ценовата група е доста висока)
Иначе стават форумски легенди.

Ако децата имат зелени карти чрез него, няма нужда да стоят в Щатите. Изискването е само за възрастните. Ако децата са под 18 или 21 (не съм сигурна за годините, мисля че са 21) в момента, в който поне единия родител вземе гражданство, те автоматично също имат право на гражданство, родителят им подава документите и не подлежат на изпит.
Ако родителят не стане гражданин, дори детето да е прекарало целия си живот в чужбина, след навършване на годините, само си подава документите за кандидатстане за гражданство.
Счита се, че детето не решава къде да живее и не е правилно да му се отнема право, заради чужди решения.
Важното е при спечелване на зелена карта, родителят да вкара детето със себе си в Щатите, за да може детето да получи зелената карта, която да използва после.
Така че в горния случай е напълно възможно децата да са получили гражданство чрез бащата, дори и да са пребивавали само един ден, нужен за активиране на зелената им карта, на териорията на Щатите.
Титина, ти къде живееш в Щатите? Странно е, че не знаеш за българските мъже, които живеят и работят 6 месеца там и останалите 6 а със семейството си в България. Обикновено това са тираджии, които за 6 месеца изкарват достатъчно за цялата година. Така изпълняват и условието за подаване на документи за гражданство на петата година. Познавам двама такива, но знам за още доста от разговори с приятели и форумите. Единият също стартира бизнес в България с изработеното в Щатите. Имат по две деца. Питала съм ги защо не живеят там всички за постоянно, защото за мен тази раздяла през половината година не е нормална, казват че жените им не искат. Дали е вярно, не знам. Иначе парите няма да са проблем, те изкарват доста, особено пък от миналата година цената на труда им е скочила още повече.
Друия тип гурбетчия е още по-странен. Познавам и такъв, не е единствен. Той си живее в Щатите, има си апартамент под наем в хубав квартал, ходи си за около месец по Коледа в България, жена му и  детето идват за месец при него, води ги по забавления и почивки и това е. Питала съм ги защо, казват, че искат детето им да израстне в България, защото това ще му изгради какъвто характер те искали. Питах жената не иска ли да опита да живее в Щатите, тя ми измрънка нещо. Май на него си му е добре да е с женените женен и с ергените ерген.
Иначе къща в Щатите всеки един от споменатите по-горе може да купи без проблем. Обаче не искат. Изкарват поне двойно повече от моя мениджър, който е с образование.
Пак казвам, това за мен не са нормални семейства и нормален живот, не мога да си обясня защо го правят.  Причината не е в парите и в успеха в никакъв случай.
По едно време се чудех дали да ходя в Хавай, та проучвах колко ще ми струва. Да, по-скъпо е от Мексико, но не е недостижимо за човек, който работи, дори и на ниска заплата. Преди пандемията бях намерила директен полет Чикаго-Хонолулу, двупосочен за 600 долара. AirBnb къщи имаше също на прилични цени, ако не държиш да си на първа линия до океана. Изобщо, при добро планиране, една седмица в Хавай е достъпна за всеки.
Вярно, че за семейство се умножава по 3-4-5, но аз, пък май и ти, не знаем колко вземат хората в погребалния бизнес. Аз като чуя шофьор и имам едно наум, че може да е 2000 на месец, но може да е и 5000 за седмица.

Извинявам се за дългия и подробен отговор,който не е по темата на авторката. Обаче не се знае кой къде може да го завее живота, все нещо може да е полезно за някого.

Опосум ми е спестила писането, а и нямам намерение да коментирам чуждия живот.
Човекът има 3 деца. Кой от тях още учи и кой вече се е изучил няма да разписвам. Ако съм искала да разисквам подробно, щях. Подробно мога да коментирам само собственото си семейство, а за чуждото казах, което прецених и няма какво да се обяснявам.
Почивка в Хаваи не е толкова непосилна, дори с пътуване от България (от личен опит го казвам), камо ли от близък щат.
И в погребалния бизнес, дори в България, се изкарват много пари. Дай Боже, да не ми се налага да се сблъсквам обаче с него.

Личи, че не знаеш нищо. Всички от нещата, които написала са в рода на мечтите.
Ще ти дам пример за Хавай -почивка за 4 членно семейство е около 20К. нощувка, най-евтиното 523 лв/вечер ( 2 възрастни и 3 деца). Тук не вкл разходите за кола, храна (около 4 пъти по-скъпа отколкото в континенталната част на САЩ) и всички други такси. Както и да планираш, почивката в Хавай не е достъпна за много от хората в САЩ.

За шофьорите на камиони - печелят собствениците на много камиони, ако си шофьор и караш за някого, нямаш нито осигуровки, нито нищо. Да и аз познавам няколко шофьора, дето се връщат всеки 6 месеца, но там живеят като скотове, вкл, че нямат ни жилище нито нищо.

По отношение на заплатата на шофьор в погребална агенция - най-високата 71К, 75% - 58.5К, средна 47.681К. Отново ти казвам, че за 4-5 членно семейство в САЩ с единствен такъв доход нещата отиват към мизерия. Ако предположим, че е вземал средната заплата, то семейството му се класира за социални помощи.

А, че на 21 години и без някаква особено прилична работа, доход и други спиращи фактори, се учудвам, че изобщо питаш, при положение, че имаш шанса да опиташ нещо ново на ново място и човек, който да ти помогне.