Второ дете

Тя самата си е личен асистент на детето.Но в училище не може да я замести никой,защото тя му държи ръката като пише,рисува и т. н.Тук  нямаме училище за глухонеми и то дори не знае езика им.Само майка му разбира какво иска да каже.Аз честно казано мн.пъти съм била в тях на кафе ,но нито веднъж не можах да разбера какво казва то.Тя се обажда в някакво училище за глухонеми дечица,но и казаха че щом детето е неподвижно,тя трябвало да отиде в общежитието да живее с него като придружител и естественно пак да присъства на уроците в училище.
Както и да е!Стига съм писала повече!Жената е пък за сметка на това мн- щастлива,че другото и детенце е здраво.Беше ми споделила,че когато отишла да ражда,казала на доктора"Ако трябва да избирате,изберете детето ми!Мен каквото искате ме правете, но детето си го искам живо и здраво!" .И като я попитах лесно ли роди,тя ми каза" От притеснение дали този път всичко ще е наред, не усещах болка.Мислих си само " Боже Господи,нека да гушна едно здраво бебче!"

Съдби разни и то тежки, смели и истински майки. 

Аз именно затова говоря.На фона на цялата тежест и отговорност за нуждаещото се дете,все пак да имаме и малко щастие от едно здраво слънце.

Какво значи БИТОВИЗЪМ?????????
Много се извинявам ама невъзможността да ОБСЛУЖИШ и двете деца не е битовизъм - това е ОЩЕТЯВАНЕ на едно от децата.

И айде моля без сълзливи - ми то като ни няма какво ще прави детето! За какво раждаме второто - да глреда първото? Имаме ли право да НАТРАПИМ нашето дете на неговото братче/сестриче?

Какаво значи - то ще порсне и ще ПОМАГА? ЗА това ли го раждате - да помага?

Не разбирам нищо от този РОДИТЕЛСКИ егоизъм - искам две деца... И от оправданието - то за тяхно добро. И кака така се прецени че е за добро - реално давате ли си сметка колко братя/сестри не се понасят, колко от тях не се поглеждат като пораснат? Що мислите че вашето дете ако знае от какво ще се лиши чрез второ дете би искало да има брат или сестра?

Ние правим предположение че евентуално те ще се обичат, че това е за тяхно добро, ама на практика нищо не знаем със сигурност.

bubica никака не съм съгласна щото ти си имала трудности, че всеки друг случай е разрешим - какато твоя. Ясно е, че не ти  се е налагало да мъкнеш и двете деца НАВСЯКЪДЕ с теб! А камо ли първото да е едро  и недай Бог - напълно неадекватно и неподвижно. Щото едно е да е подвижно детето, а ти виждала ли си дете на 2г да лежи като кукла и само очите да мърда... знаеш ли като носиш тези 15кг за повече от 10 мин какво ще ти се случи на гърба? И мислиш ли че ако то прави и гърчое например майката ще й е до бебе?

Съгласна съм, че ако майката на пробелмно дете иска второ дете трябва да го направи - но все пак тези чисти "битовизми" могат да съсипят човека  и да отровят живота му и радостта от второто дете - а повярвайте това не е добър начин да гледаш второто бебенце. И в този случай може би  е по-удачно да се изчака някакво евентуално разрешение поне на част от "битовизмите"

А относно страха дали може пак да се случи... уви никой не може да го отнеме от майката, но пък тя трябва ако може да го преодолее. Но ако тя не се чувства готова да пробва пак - не бива на никой а му се натрапва че трябва да има еди-колко си деца... Всеки е свободен да реши сам за себе си.

Аз отговорих на Utro77,при нея доколкото разбирам, проблемите са полуотминали.Просто исках да дам кураж на ТАЗИ жена.След мен се включиха доста участници, поставяйки много по различни, реални, семейни казуси.Нещо си чела през ред, я опитай пак.

съгласна
ама ти не говориш "в твоя случай", а се изразяваш за "по принцип"
затова не съм съгласна иначе ако си имала само и едниствено нейния слуай в предвид друго е - но четейки те поне лично аз останах с впечатление че всички от конкретния случай явно преминавате към общото
пък и ти многократно спориш по въпроса на общо основани е тук

както и да е - моето мнение не е насочено СРЕЩУ теб - то е по темата излизайки извън границите на въпроса на Утро - говорийки общо по въпроса

Не казвам ,че ме нападаш......права си ,че има обстоятелства,при които гледането на второ дете е изключително трудно.И аз бих се замислила при случая, който описваш, но .....Според мен не е родителски егоизъм второто да гледа първото.Не става въпрос за времето , когато ще са пораснали хора.Говорех за сегашните моменти....,че ми е приятно като ги гледам.
А когато порасне нашето дете и нас ни няма какво се случва с него,когато е само?

Дали здравото дете след години ще се грижи за болното,когато родителите вече ги няма,един господ знае!
Познавам поне няколко деца,които като излизат на разходки,барчета и др.МОЛЯТ майките си,да оставят болните деца в къщи.Защо? Защото се срамуват.Чудила съм се,дали неправилно са ги възпитали или просто са си такива.
Един пример.На кафе сме аз,дъщеря ми,приятелката ми и двете и деца.Едното от децата на приятелката ми не говори и не чува,издава някакви звуци само.Идеята да го вземем с нас беше моя,но сестричката му беше против.Обаче майката въпреки това реши,че  ще го вземем и така и стана.Седнахме на едно капанче,на пъпа на нашият град.Здравото дете през цялото време се оглеждаше.Това ми направи голямо впечатление.После мина позната на майка им и болното дете започна да вика и ръкомаха от радост че я вижда.А сестра му грубо ,озлобено му извика"Стига си викала,само ни излагаш!Повече няма да излизам с вас."
Аз онемях,изгледах детето,погледнах майката,тяхната позната направи същото.А майката нищо не каза.Почервеня от срам,но нито се скара на болното детенце че вика така,нито пък на здравото,че напада по такъв начин сестра си.
Извинявам се за изразите "болното"  и "здравото" дете,но те имат интернет в къщи и не искам някой ден ми се разсърди че съм писала това.Въпреки че и без да споменавам имена,тя ще се сети,но все пак...
Много се замислих върху тази случка и се чудя все още ,след години,когато майката я няма,това дете ще се грижи ли за своята сестра?

Според мен БИ трябвало АКО може да се грижи.Другият вариант е да се остави в старчески дом(или както се казва там)Лично аз мисля, че проблемът, за който обясняваш с детет не е в него а в родителите.Не искам да разпитвам, тъй като споменахте , че не е тактично, но на каква възраст е здравото дете?Прекалено е ранно да се каже как ще се отнася към болното като порасне и осъзнава повече неща от ЖИВОТА.Има братя и сестри напълно здрави(сестри или братя)които също не се понасят, например за имоти,къщи ,ниви и т.н.Не казвам, че след като имаш здраво, то трябва да гледа болното.Това нещо зависе от много фактори, и най вече от вида заболяване.

Сега е пети клас.

 

Аз също много исках близнаци /майка съм на две деца/, едно че ми беше интересно, другото че пък от раз поне двечки, да не се мъчеш повече, така си казвахме преди.

МНого е весело с повечко деца...temy  но гаранция ли ти е, че при следващ опит пак ще са близнета?

Много интересни теми се подхващат, но не мога да разбера защо в даден момент някой с някого трябва да се заяжда. Нали затова е форумът всеки да сподели опитът си и да изкаже мнение.
Покрай проблемите с голямата ми дъщеря не съм планувала второ, дори не се и замислях ,че може да родя, но когато забременях дори не се и замислих да правя аборт. Сама си гледам голямата никой не мие помагал( тя е на 8 г. Аутист) , защото не могат да се оправят с нея. Баща и е международен шофьор и се прибира рядко за по 2-3 дни, а дори и да си  е тук не се  занимава с нея ( не се оплаквам, а  обяснявам за catnadeen  да не ме разбере погрешно).Трудно ми е било бременна и тичам по едно трудно контролируемо дете стигало се е и до лекарства за задържане след това забързано ежедневие, но не съжалявам за нищо.
В никакъв случай не съм родила за да може едното да гледа другото, или от егоизъм за да гледам нормално, тъй като голямата ми беше нормална докато не я оскатиха в яслата само тя си знае какво и е било.
Също така не смятам,   че  ощетявам никое от децата си давам им всичко по равно и любовта, и вниманието, и дори когато се карам се карам по равно нищо ,че каката е на 8г. ,а малката е на 2г.  за мен са равни във всяко едно отношение.
 Също така всеки един се сблъсква с тези БИТОВИЗМИ , но ако ние им позволим да ни смачкат те ще ни смачкат.
Мога да кажа,че родители с две или повече деца, които са нормални, защото май излиза ,че  нашите не са ощетяват много повече  някое от децата си за сметка на другото. А ние поне се опитваме да компенсираме по някакв или друг начин.
Така, че  хаиде да не си говориме глупости и да се заяждаме , защото на никой във този форум не му е лек живота така , че е излишно да се правят злобни коментари и да се заяждаме.
Тук сме да се подкрепим в тежки моменти.