Сама почвам - сама свършвам!

Първо - преставаш да се занимаваш с "отношения". Подлежат на обсъждане планове, действия... такива неща. Разбор на отношенията е пълна загуба на време и енергия. Напълно изпразнена от съдържание дума.
Какво значи "повече усилия за отношенията ни?", ако той се грижи за теб. ТОВА е отношението... Бога ми, какво очаквате от живота? Цветя и рози? И това омръзва...

Второ - опитай се да разбереш езика на мъжа си. Какво имам предвид? От собствен опит само мога да споделя, че това, което ние казваме не е това, което мъжете чуват. Жените повече говорят за емоционално - чувствената страна на живота, а мъжете за действената страна на живота. Толкова често говорим на различни езици, че направо е чудно как изобщо се разбираме. Затова, вместо да се сърдиш, че не те разбира, опитай се да говориш на неговия език... Примерно: "струва ми се, че не обичаш, както преди" (това на женски език)... да звучи "какво ще кажеш да отидем на заведение просто така, да си направим по едно малко подаръче, да си изкараме стрхотно"... (това същото на мъжки езим)... в първия случай се говори за чувства, а във втория същото е изразено чрез действие...

Оо, да! Мъжкият и женският език определено са различни!! 

Факт обаче е, че още не се е обадил 

Аз допуснах такава грешка веднъж - да настъпи недоразумение между нас, което много ни разтрои и двамата тогава. И двамата се почувствахме наранени, неразбрани и излъгани в очакванията си, а после се оказа, че и двамата сме имали друго предвид. Аз бях тази, която си постави за цел всичко да изглади.

Аз не съм почитател на танто за кукуриго. Моята цел като жена е да има мир и хармония в отношенията. Не допускам да се караме и да се повишава тон. Винаги се извинявам, ако смятам, че нещо не съм доразбрала. не чакам да ме търсят или молят.

По моите разбирания любовта е да даваш, а не да взимаш. Естествено идеалният вариант е, когато и партньорът има същата настройка към света. Но ще признаем, че мъжете се наслаждават на нашите грижи и внимание с удоволствие. Аз обичам да правя подаръци на обичаното от мен същество и не меря какво съм получила $в замяна$, защото за мен лично такова отношение е грозно.

Сега правилото ни е, че всичко се изяснява на момента в необходимия дейтал, за да няма недоразумения. Но е важно и да не се дъвче една и съща тема непрекъснато. В конкретен случай коментирам само конкретните неща. Не изтъквам стари $прегрешения$, освен моите собствени. Мъжкото съсловие мрази да му се измъкват мрънкания от стари събития.

И да аз мисля, че нещата не трябва да се насилват и че в голяма степен наистина се оправят от самосебе си, ако хората не се вглъбяват толкова крайно в отношенията си. Да, обичаме се, делим всичко, плановете ни са общи, сметките, инвестициите, дома, децата, името, халките, но има и много други неща в живота, които правим заедно или с други хора и не е необходимо непрекъснато да се дъвчат отношенията. Това омръзва и дразни.

Дай си почивка от тази тема, просто целуни мъжа си, кажи му, че го обичаш повече от всичко на света и го заведи на кино. Харесай му страхотна риза и му я подари, защото е твоето съкровище. Направи си нова прическа и му покажи каква прекрасност притежава. Идете на разходка в парка. Стига си товарила хубавата си главица с терзания, наслаждавай се на всеки нов хубав ден от вашия живот.

Вие нямате общи сметки за плащане и деца за водене на училище. Нямате дребните досади от ежедневието дори, какво се мориш да мислиш изобщо. Аз примерно смятам, че е правилно вместо да се мрънка, че мъжът не $помагал$ в домакниството, да се организира така животът, че в този случай да си има кой да идва веднъж седмично да чисти дома, да глади прането. Лично аз имам за цел мъжът ми да има почивка в дома си, а не да се юрка допълнително.

Обаче как само звучи заглавието "Сама почвам - сама свършвам!", бисер в заглавията, №1 в класацията.
Извинявай за шегинката. Та по темата - ма какво се учудваш, бе миличка, ми че те всички мъже са такива.Все нещо не им е ясно, все са недоразбрали, все смятат, че за глупости говорим.Аз като подхвана такъв разговор и моят винаги казва "Хм, глупости", поне думата викам смени, какво все едно и също като изтъркана грамофонна плоча се повтаря.Та идеята ми е - приеми го, това е положението, така стоят нещата, мъжете са от Марс, жените - от Венера, тоест ние сме от различни планети, на различни езици говорим.Трябва да се научиш да не се ядосваш.Действия трябват в крайните случаи.Браво, добре си постъпила като си си тръгнала, така се прави - хем да се успокоят страстите, хем да види, че с тебе нещата не стоят току така и компромиси току така пак не правиш.Друго няма какво да добавя.

Не си разваляй връзката за несъстоятелни неща. Обади му се засмяна и ведра и му кажи, че няма никакви проблеми за оправяне и си се държала като бебе, че го обичай и просто имаш нужда да те глези повече, защото си котанка глезуранка или нещо такова и се поканваш от негово име да прекарате една прекрасна любовна вечер.

Престани временно да се опотваш да провеждаш какво и да е разговори...с времето ще ти хареса, не ти да си тази, която "насилва" нещата за разговор

Селия, напълни ми душата, както се казва!!!   
Много добро изказване на мястото си! 

Кафе, май раzбра моя постинг като критика към теб. А аz исках само да ти кажа, че те подкрепям и смятам, че това което правиш е правилно. С малко иzклЮчение. Вчера вечерта си си тръгнала от вас предполагам по 2 причини. 1. Защото си имала нужда от тайм аут и 2. Защото си искала да видиш дали той ще хукне след теб да те връща. И още стоиш и чакаш да се обади.

Точка 2 е неправилна. И аz съм имала моменти, в които ми е писвало от половинката и съм искала да съм сама. Но преди да хлопна вратата zад гърба си съм се zамисляла каква е причината да си тръгна. Точка едно или точка 2? И ако е наистина т.1, то не се надявам да почне да ме търси. Ако той все пак се опита, обяснявам, че имам нужда 2 часа да си успокоя и после ще се върна.

Не е честно спрямо партнора да му кажеш "Не ме търси, искам да си почина от теб" (или нещо от тоzи сорт) и да чакаш да хукне да те връща. Мъжете правят това, което им кажеш. Ти стоиш надута и си мислиш, че той не те обича, а той най накрая иzпълнява това, което си сикала винаги от него "Зачитай моето мнение".

Та това ми беше съвета... Ако не си 100% сигурна, че искаш да си далеч от него, не тръгвай (ако трябва остани в другата стая, но му дай ясно zнак, че не искаш наистина да те беzпокои). А ако искаш той да те върне, му го кажи в прав текст "Ако сега не ме спреш, няма да ме видиш никога повече". Но и тогава трябва да си сигурна, че не блъфираш, а ще направиш таzи стъпка...

Гери, разбрах те 
Ние бяхме снощи на заведение уж да си говорим. Той просто ме остави да продължа към моя вход ( съседи сме )...
А пък ако му кажа: ще започне да ми вика и да разпитва "к'ви са тия заплахи, дето му отправям", а повярвай ми, това е изпитан метод с отрицателен ефект при нас.
Просто снощи темата остана отворена, незавършена и всеки влезна във входа си и се прибра.
Аз просто искам да се обади! Толкова ли му е трудно?

А оттам всичко ще си дойде на мястото за нула време... 

Не мисля, че говорим за заплаха, а за констатация. Прости ми, че ще го кажа, но ти си по-млада от мен и реакцията ти е на младо момиче - не казвай и прави неща, които са само поза. Изречението $ако не дойдеш след мен, те напускам$ използвай, само ако е искрено и няма да се обърнеш. Не цели панаири в живота си, защото те не показват истинско отношение от никой от двете страни. И ако наистина би закрещял, имате още много път да извървите до реалната пълноценна връзка, защото този мъж не вярва в твоята любов и се чувства заплашен от поведението ти.
И щом искаш да говориш с мъжа до себе си, ами обади му се, не те разбирам какво те спира. Но му кажи $здрасти, любов, как си, какво правиш$. Просто се зарадвай на гласа му, на любовта му. Нали го обичаш, ами кажи му го. Без ама, обаче и подобни. Бъди отворена и искрена.

Кафе, ще се раzберете... Проблемите ви не ми иzглеждат тооолкова големи. Не се ядосвай повече, не се самонавивай, обади му се и опитайте да обсъдите въпроса "сега на къде". Успех

Ох,този филм ми е до болка познат.Изчетох всички мнения много внимателно,но...мисля,че проблема е в многократно повтаряемите действия,в случая-БЕЗдействие на едната страна...И когато си разкъсван между обидата и любовта към някой, когато си уморен да 'буташ колата' ,но пък, ако спреш  пак е същото? Тогава какво? Не знам,мила,съвет не мога да ти дам,мога само да търся отговори- също като теб...

Оооо, да ти кажа аз съм против такива крайности.Да му се обявява подобно нещо е много стресиращо за един мъж от гледна точка на това, че веднага ще си помисли "ето тя ме манипулира, притиска ме, ограничава ми пространството", а всички знаем какво означава това за един мъж.С мъжа трябва да си дипломатична и най-вече твърда.Мъжете обичат да бъдат разбирани /ние също, но докато на нас ни е в природата да разбираме, на тях не им е - всичко опира до тяхното АЗ"/.За тях всичко е черно или бяло.Това е истината.Мисля, че сте големи хора, за да се разберете по нормалния начин.Мисля, че си постъпила много правилно като си си тръгнала.Така се прави.Изпитан метод.Какво да му тичаш след гъза ли? И как ще те уважава после?Ще знае, че каквото и да направи, ти ще се обърнеш и ще тръгнеш след него.Я остави тая."Добре, аз си тръгвам, утре ще се разберем"  - много трезвомислеща постъпка, вместо "Ще стоя тук, няма пък да мръдна, да се караме до посиняване....." Всички знаем - утрото е по-мъдро от вечерта.Винаги на другия ден нещата стоят по друг начин.А що се отнася до обаждането - ще се обади, убедена съм.Ама трудно им е бе, това е, трудно им е да си преглътнат мъжката гордост.Ама ще си я преглътне, щом те обича, сигурна съм.Нека като стане така - ти се обаждай веднъж, той - 10 пъти.

Анджек!!!

И все пак имам прогрес 
Получих три страхотни смса  и предложение за вечеря, приготвена от него.
Значи все пак можело да се пречупи и да вземе инициативата да побута той колата, че да върви   
Да се надвяваме, че покрай вечерята ще изясним по-добре нещата и това ще е още една стъпка към по-доброто разбирателство и съвместно съжителство! 

Видя ли, ей това имах прадвид!  Айде приятно! И гледайте да си говорите само хубави работи!