Да се изнеса ли ?

  • 2 873
  • 27
# 15
Няма какво да се чудиш, изнасяй се. А вече къде ще ти е по-добре, в твоя си град или в някой друг, ти си реши. Премисли, но не безкрайно да мислиш, защото ако не ти хареса това, което решиш, винаги можеш да го промениш.

Но изнасянето не го отлагай, скачай в дълбокото. Simple Smile

Благодаря Ви! Точно това и мисля да направя,защото вече доста време го отлагам, а от страх и притеснения- смисъл няма. 
Все съм си мислела дали ще се справя, страха на родителите ми доста ме обзе и мен и започнах да мисля като тях за момент, да се страхувам и т.н.
Виж целия пост
# 16
Няма от какво да се страхуваш. Но ще можеш ли да работиш нещо и да учиш?
Няма как само със спестявания.

Добре е да поговориш с вашите и да им кажеш за решението си. Не се оставяй обаче да те разубедят.

Какво точно те е спирало до момента да го направиш? Страх от какво?
Виж целия пост
# 17
Няма от какво да се страхуваш. Но ще можеш ли да работиш нещо и да учиш?
Няма как само със спестявания.

Добре е да поговориш с вашите и да им кажеш за решението си. Не се оставяй обаче да те разубедят.

Какво точно те е спирало до момента да го направиш? Страх от какво?

Да,ще работя.
Ами страх от това дали ще се справя, страх от “новото”, така да го кажем..
Виж целия пост
# 18
По-добре на 20 да го направиш, отколкото на 30. Даже си позакъсняла малко.
С всичко ще се справяш по- добре в живота, ако се научиш да си самостоятелна. Не казвам да отказваш помощ винаги, но да си сигурна в себе, че можеш да се справиш и без, а не винаги да разчиташ на някой. (Например първо мама, после гадже, мъж и т.н.)
Виж целия пост
# 19
Като човек, който точно има брат наркоман (вече 15 години някъде) нямах търпение да отида да уча в София, че да се махна и аз от тази токсична среда. Смело напред
Виж целия пост
# 20
След уточнението за възрастта на брат ти и за подхода на родителите ти, не знам защо още си там.
Виж целия пост
# 21
За изнасянето и аз съм съгласна с другите. Най-добре е да се изнесеш (чак да си закасняла на 20г ми идва в повече, но тъкмо на време си е). Като поговориш с вашите за изнасянето, защо като не си тръгваш да не поговориш с брат ти? Да го питаш това ли е живота който иска, вместо да има един нормален живот изпълнен с хубави емоции... Все пак ти е брат (не да го спасяваш, но поне за малко да се опиташ "да му отвориш очите"). Пушила съм трева много даже, не мога да кажа, че е била нещо без което не мога..., нямах ангажименти, работих си мен си гледах пафках си вечер с приятели и сутринта пак на работа. По-скоро белите неща (с които личен опит нямам), но съм имала близки приятели и да ти кажа тези които имат акъл в главата се заслушват и се взимат в ръце (трудно им е, но всяко начало е трудно). Ти си гледай твоя живот, но все пак бъди сестра и дай някой акъл на брат си преди да тръгнеш. Всичко останало вече си е в негови ръце!
Виж целия пост
# 22
Аз мисля, че е добре да се изнесеш първо на квартира в твоя си град може би докато завършиш, така, ако нещо не потръгнат нещата, няма да си съвсем сама в непознат град. После може да пробваш и другаде използвай дипломата си.
Виж целия пост
# 23
Serious10, изнасянето е най-доброто, което можеш да направиш за себе си! Даже и брат ти да не беше наркоман .
Родителите сме грижовни, месещи се в някои ситуации и за нас все ще сте деца.
Да в началото е трудно. Непознатото плаши. Подготви предварително нещата - квартира, работа...
Виж целия пост
# 24
Изнасяй се без много чудене.
Аз заживях в друг град на 19. Обичам си и родния, семейството ми е страхотно, но след гимназията не виждам причина за един млад човек да продължава да е при родителите си (щом финансово може да си позволи, за някои извънредни ситуации е друго). Потърси предварително квартира, работа и действай.
В някои моменти може да е трудно, но ще си заслужава. 
Виж целия пост
# 25
Благодаря Ви на всички за куража,който ми дадохте и съветите също.❤
Виж целия пост
# 26
Здрасти!

Просто и ясно, както всички останали те съветват - ДА, изнеси се!

И аз имах нещастието да живея в токсична среда - скандали, нерви, проблеми и така нататък каквото се сетиш. 😀
Още на 18, завърших, намерих си работа и се изнесох по бързата процедура.
Няма смисъл да живееш в такава обстановка и само да се затормозяваш психически.
Нито ще свикнеш, нито пък трябва да го приемаш за нормално, или да очакваш, че нещата ще се подобрят.
И аз (вече) съм на 20 и мога да ти кажа, че по-добре не съм се чувствал - далеч от токсични хора, проблеми и напрежение.
В моя случай конкретно - не, не ми беше лесно на първо време, тъй като нямаше на кого да разчитам за помощ, имах някои трудности, но се справих.
Скоро след това успях да си намеря и по-хубава работа, стъпих си на краката и сега всичко се нарежда дори по-добре.
Нормално е да те е страх да направиш подобна крачка - ще се справя ли, няма ли, ами ако...?
Скачаш смело и само напред.
Повярвай ми, не е толкова страшно колкото може би си представяш, ще се справиш и не забравяй, че го правиш за свое собствено добро и личното ти спокойствие и увереност.
Освен това ще видиш в последствие, че няма по-хубаво чувство от това човек да е независим! ✌️
Виж целия пост
# 27
Всички бурно викат изнеси се, което е логично в случая, НО пишеш имам спестени пари...А работиш ли? Ако не, първо работа, после изнасяне. Не знам запозната ли си с наеми, разходи за ток, вода, хранителни продукти. Ако нямаш едни наистина солидни спестявания, без работа ще ти е страшно трудно, даже непосилно.
Да, изнеси се, но когато можеш да посрещнеш лавината от разходи, които ще те сполетят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия