Аутистичен спектър - обединена тема

Детето ти е все още малко за да се постави диагноза аутизъм пък и най вероятно това 4е се говори на два езика играе голяма роля
на мен от детската градина тук ми дадоха 4ек лист с въпроси за мойа син
и по късно ходихме и на психолог
Какво казва Лекаря ви ?
Ходите ли на детска градина ?
Какво казват там ?

Знам, че е малко за подобна диагноза. И това е доста жалко, защото ако майката е забелязала някои неща, които другите не забелязват може би ще е доста по-ефективно ако се започне работа с детето когато е открит проблема, а не да се чака да навърши 3 год.  За съжаление до детски психолог още не можем да се доредим - тук е много мудна системата. Иначе личният му лекар не може да каже нищо по темата - само го мери и казва че се развива в рамките и че изглежда нормален и ако имаме притеснения за поведението му да се обърнем към детски психолог. Сега чакаме за среща с този психолог вече 4 месеца. В яслата казват, че е нормален. Но разбира се забелязалаи че не говори, че е леко див  и някои особености в поведението му. Но според тях всичко е в рамките на нормалното за тази възраст. Единствено това, че не се храни ги притеснява. А според мен то не е малко и е често съпътстващ проблем при аутистите.

Rossoneri , тоя тест май е за по-малки деца /ранно детство е до 3 години май  /

на нас от градината ни дадоха този чек лист за 4 навършени годинки /неща които са притеснителни, че детето неможе да прави/:

Alert your pediatrician, however, if your child displays any of the following signs of possible developmental delay for this age range.

    1. Cannot throw a ball overhand
    2. Cannot jump in place
    3. Cannot ride a tricycle
    4. Cannot grasp a crayon between thumb and fingers
    5. Has difficulty scribbling
    6. Cannot stack four blocks
    7. Still clings or cries whenever his parents leave him
    8. Shows no interest in interactive games
    9. Ignores other children
    10. Doesn't respond to people outside the family
    11. Doesn't engage in fantasy play
    12. Resists dressing, sleeping, using the toilet
    13. Lashes out without any self-control when angry or upset
    14. Cannot copy a circle
    15. Doesn't use sentences of more than three words
    16. Doesn't use "me" and "you" appropriately

Удебелих това, което на моето дете беше отбелязано. това е чек лист обаче само за съмнения за забавяне във развитието.

Според теста, детето ми е нормално, поне в разсъжденията или в това, че разбира и е "по в час", но тези действия наистина ги прави. Тогава аз какво да си помисля за детето. Аз се радвам, че тя ги прави тези неща, ощм се дават в такъв тест, означава, че тези действия са важни и аз съм щастлива, че Гери ги изпълнява.
Това мога да кажа към момента. Предстои по-задълбочена диагностика, която може и да ми трябва за вбъдеще за втория ТЕЛК догодина.

поже4ето аутисти физи4ески се развиват нормално
Моят син физи4ески е на 100%

За теста, който е дала Зара си мисля, че е много важна възрастта на детето. Само преди 2г отговора на повечето въпроси при моето дете е НЕ,другите уклончиви, а сега на повечето е ДА и някой са уклончиви. За съжаление с контакта очи в очи, ролевите игри ги няма, соченето и следенето са в зависимост от интереса.

Да, може и да е за по-малки деца, но нали нашите изостават в развитието си, всъщност се държат като по-малки. Просто реших да се пробвам. Другите Q-тестове, които Краси беше дала като линк ми се виждат сложни и не виждам как да ги приложа за тестуване http://www.signlanguage-bg.com/bg/Vexler_bg.htm
МНого повтаря думи или сама казва нови - като "скокойно" - спокойно, опитва се да каже корема, също така каза "пече" когато беше почти гола, казвам й, ще се печем на плажа
Това е за сега.

Да, чек листът е за деца от 18 месеца до 3 години.
Тестът на Векслер само в невербалната си част би могъл да се приложи успешно към деца от аутистичния спектър (и даже не при всички, защото някои не биха могли да разберат инструкциите). Вербалната част пък би била проблемна дори и за деца със С. на Аспергер, особено по-малки на възраст. Иначе ако се прилага цялостно, ще изкара децата ви с много дълбока степен на умствено изоставане, което няма да е реално.
На децата с някакъв проблем по примера на големия руски психолог Л.С.Виготски гледам като на деца, които "не са по-малко развити, а просто са развити по друг начин". Този поглед ме спасява от много клопки,в които специалист след години практика рискува да попадне. Ако и вие гледате така на децата си, ще видите, че нещата сякаш се променят - преставате да насилвате нещата и се научавате да следвате детето натам, накъдето то върви. В такъв случай успехите не закъсняват.
Деси, по описанието ти си правя извода, че точно програма АВА използва вашият терапевт. Смущава ме само това, че не постигат очния контакт, с който всъщност започва програмата. Постигането на погледа очи в очи е крайъгълен камък в терапията!

 Ами и на нас това все ни казват че е най важното... и са ми написали и упражнения как да му привличам вниманието с кукли за пръсти ида  го уча да гледа в очите. Терапевтката всякак се опитва да му привлече вниманието - но той я поглежда за секунда и това е. Предполагам може би още сме "нови" - все пак само 1 месец правим терапия може би/ по 30 минути/седмично правим Езикова и по 45-60мин/ седмично Окюпейшънал/. Бяхме се разбрали в началото че той като посвикне ще увеличат терапията, но отначало той категорично отказваше и пищеше и не искаха да го тормозят. Сега освен терапията ходят да си играят и с него в градината - там ако правят нещо друго няма как да знам. А ОТ се провежда само там и мен не ме пускат, а езиковата е на друго място и там мога да гледам какво правят през едно огледално стъкло/но пак държат детето да е без мен/
Но обще взето при нас терапиите много странно работят - там той седи все едно нищо не разбира и не знае, а у дома всичко изплува - и новите думи, и новите умения... но има ли чужд човек край - ставя ням и игнорира всичко и всеки. Предполагам това му пречи още и да почне да работи както трябва с терапевтите - може би му трябва време да ги приеме каот част от семейството, знам ли и аз 

Kolgrimur, аз не съм много съгласна, специално за финната моторика, много аутистични деца имат проблеми с нея. Разбира се - не всички 

Радвам се за вас много, че нямата проблеми и  с това 

Аз на моя си си обеснявам, че общата моторика е нарушена най вероятно заради проблемите с вестибуларния апарат(СИД). Може и да греша.
За финната вече там нямам обяснение - но при положние, че има проблеми с общата, няма как финната да е ОК, защото всичко става отвън - навътре - ръката която се е научила да лови топката се научава да държи молива, а не обратното.

Логопетите сте ни кажат дали съм права 

Този израз много ми хареса "...не са по-малко развити, а просто са развити по друг начин",всякаш отговоря на много въпроси.

Desi, аз пък правя друго: много често посвещавам неопределено време (зависи от детето), през което преимуществено работя върху контакта очи в очи. Дори да отнеме цял месец, 2 месеца, рядко повече, наблягам на това. В крайна сметка на хлапето трябва да му стане от ясно по ясно че това се изисква от него, иначе няма да получи желаната играчка-стимулация. Удивително е, но детето в крайна сметка разбира, че контакта очи в очи е нещо задължително.
В тази връзка се сещам за една майка на дете с ГРР - тя не успяваше да следва моите указания вкъщи, защото я беше жал за детето. В резултат на това минаха месеци преди да постигнем някакъв очен контакт. Смятала, че детето й се измъчва като не му даваме играчката, която иска. Като се замислите, даваме ли на децата си всичко, което поискат? Разбира се че не! Винаги има позволени, забранени и позволени след изпълнение на дадено условие неща.
В случая недаването на играчката също е огромна стимулация - кара детето да прояви гъвкавост, защото за дете с ГРР изискваната от него реакция всъщност е проява на гъвкавост - то разчупва своя стереотип на поведение в името на нещо. Това, което за едно дете без ГРР е например овладяването на нова способност, за детето с ГРР е разчупването на стереотипа в дадена ситуация - двете се изравняват по важност на постижението.
Все забравям да кажа и на NikiFin нещо - детето ти е твърде малко за летвата, която си вдигнала. Почти няма нещо, което си изброила, което да е достъпно за дете на неговата възраст. Самият факт, че детето изпълнява ключовите айтеми от чек листа е много показателен че вероятно не става въпрос за нарушение от аутистичния спектър. От описанията стигам до извода, че може да има понижена чувствителност (една от разновидностите на СИД), но да поставям диагнози на този етап ми се струва необосновано поради твърде ранната възраст. Ако толкова държиш да получиш диагноза, приеми работната диагноза "сензорно-интегративна дисфункция", влез в съответната тема и приложи съветите, които са дадени там.

Очния контакт не е ли твърде натоварващ за детето? Това, че се е научило да гледа прави ли го по - контактно?Според мен има далеч по-важни неща, например да се научи да разбира речта, да я използва по предназначение. Да спре със стериотипните игри и да мине към ролеви също е разчупване на стериотипа. Даже си е голям успех.
Всъщност не знам до каква степен за поглед става дума при работа с АВА, моето дете ме гледа почти винаги, когато идва да си иска  или обясни нещо, затова може да ми се струва маловажно.

Зара, незнам защо така процедират с моето дете. Сигурно си има обяснение, може би ще трябва да говоря в с терапевтите за това.
Това което ми е написано в home program, e  че детето не получава никога искания от него предмет докато не ни погледне в очите и не каже думата. Аз съм много стриктна с това - обаче често ми се налага да клекна, и да му държа с длани бузите за да го накарам да ме гледа и да повтарям като папагал каквото искам да ми каже.  Понякога ревва и не иска да каже или пищи само "ИСКАМ" и аз го оставям. Много ми е жал. Ама много  но пък той после отива обикновенно при татко си или батко си /на мен ми е сърдит на майката-съдистка /, хваща им главата с 2 ръце да я обърне към себе си, доближава си носа до техния и казва думичката 

т.е. знае какво се иска от него. Терапевтката не му дава каквото той иска ако не я гледа. Но продължава да работи с него нещо друго - предполагам просто тя няма времето да го остави да се тръшка 30 минути докато го принуди да направи нещо. Може и друга да е причината - но като че ли никой не смее да му наложи нещо и гледат да го изкушат да нарави нещо. Просто той е ужасно различен с непознати и трудно му се влиза под кожата.
Това предполагам е една и от причините аз да не забележа проблема по-рано - на комуникационния тест който ти даде примерно ако аз посоча нещо той ще погледне, ако доктора го направи - Не.
Ние си мислехме, че е просто срамежлив.

ljuboznatelna, аз не мисля, че очния контакт е толкова натоварващ. Знаеш ли защо - моя хайванин ми се е случвалод а реве за нещо /бахме изгубили една играчка/ до 9 сутринта - когато отидох и му купих нова - цяла нощ не спря. Като му купих новата и заспа. А когато го оставя да реве заради това, че не иска да каже нещо, или че не ни гледа в очите му минава за има няма 30 минути.

Но може и проблема да е другаде. Аз съм майка дето не си оставя децата да реват(не ме питай защо спя с 2 деца на леглото си  ) Много ми е жал. Но на програмата която имам да правя (домашното) гледам като на антибиотика или лекарството което трябва да се даде за да се излекува детето.  Предполагам той усеща, че като е за нещо от ежедневието/примерно да реве за кукла в магазина/ може да се тръшка с часове и на мен ще ми дожалее и ще се предам. Но когато съм решила, че неможе /примерно да му купя шоколад или да трябва да ме погледне в очите/ явно усещат решителността ни и се предават. А аз съм по принцип мекушава майка. Не наказвам примерно никога децата си.
Днеска малкия ми батко изпраска с един катинар бебока в главата.  Ми не го наказах, но баща му го затвори в другата стая, а аз омърморих, че не е негова вината а моя, че съм оставила катинара на достъпно място....

общо взето така приемам нещата. Терапевтите са там , за да ми покажат какво да правя, по колко и кога. Но аз съм тази която трябва да си научи, пречупи и т.н. детето, защото аз съм с него по цял ден.

Зара, забравих да ти кажа, че тая програма която аз получавам я получава и учителката в градината.

Здравейте от    опита  който имам  покрай  Дани и   логопедката   контакта очи   в очи    е много  важен .Детето  вьзприема    много по  бьрзо   изпълнява  по лесно    това което се изисква от него и най  вече изговаря правилно     дадения  зжук  сричка или  дума по подражание  . Той  я гледа  в устата   или   сяда срещу нея или   най  вече се гледат  в огледалото   ако го  няма   този контакт няма   как да напредне детето... затова и се работи   върху  това,  и  му се налага да  те гледа  право  в очите.Незнам дали  го обясних както трябва.....Незнам Зара как практикува  но като  чета ..     и при нас е така  с играчки за стимулация   Ако слушаш и изпълняваш  ще  имаш   влакчето за  1-2 мин  ...сьответно ако не изпълнява  той не го получава  ..вьрши   чудесна  работа  тк     той е гортов  да слуша  50 мин и да получи    влакче котенце или петленце  само една  играчка не всички.Много  важно нещо   е дисциплината... тк е едно дете   в семеството е много разлигавен и има  всичко....като отидохме  там първите няколко месеца бяха кошмар  за мен .. а за детето напредък..Нучи  се да слуша  гледа  в очите и да изпълнява   .Ако не слуша е стоял прав ...клякал е 10 пъти малко  като  в казармата   ..вече не кляка  и така. . 
Психоложката   му   прави   този  тест за интелигентност http://www.signlanguage-bg.com/bg/BineTerman_bg.htm


Това което ми е написано в home program, e  че детето не получава никога искания от него предмет докато не ни погледне в очите и не каже думата.- точно затова  говоря и аз..и така и правим.
Тази книга Аба имали я на български  би ми  било интересно да я  прочета

И на мен в началото ми обърнаха внимание върху очния контакт - разрабрах, че е много важен, всичко учим, като гледаме насочено в определена посока. Моето дете малко преди 2 години също правеше контакт рядко и за около 1 сек. Около 3 месеца отне да почне да гледа прилично в очите, това  е свързано и със следенето на нещата, т.е една игра в продължение. Аз кляках до нея и играех като се усмихвах и говорех какво правим. Тя след 2 сек. изчезваше от играта, но постепено започна да се връща и да продължаване.
Деси, за похвалите това също ми се струва важно - всеки човек иска да е харесвам и ако детето усети приятното чувство от похвалата, ще се стреми да прави добре нещата. При нас също около 2-3 месеца отне да се научи, че я хвалим, използвах 2 любими игри по-това време - редене на рингове и кула от кофички. Когато стигнеше до края /често с моя помощ в завършването/ получаваше браво, радостно лице на мама и пляскане с ръце. Според мен детето трябва да се научи, кога е хвалено и после ще разбере и кога му се карат.
Много ми харесва написаното от Darra за сензорната интеграция. И аз мисля, че ако някое усещане от околния свят затормозява много детето, то няма как да е адекватно.