В момента чета ... 80

Under the Red Skies

Засега съм в началото, написана по познатия начин: представяне на две поколения назад. Прочетох интересна информация за политиката на едно дете в Китай. Повече информативна, отколкото да има някаква художествена стойност.

Имате ли впечатления от тази поредица:

Аня, четох ги преди пандемията, мисля, че тогава бяха най-популярни.
За мен са книги, които могат и да се пропуснат, но и не съжалявам, че ги прочетох.
Следя Харари в различни платформи и не искам да съм рязка, но откривам повече реклама и популизъм в него. Позабравих идеите му, защото не ме бяха развълнували достатъчно.
Според мен, че дори да не сме съгласни с нечии схващания, е важно да четем и следим това, което е актуално за времето си.

И на мен нещо не ми хареса в неговия начин на мислене. Имаше някои интересни неща, но не бих посегнала повече към негова книга.

Благодаря Mijjj🌷!
A аз съм на вълна детектив Гърни от "Стой далеч от Хароу Хил".Много ми харесват книгите с него,как уютно си живеят със съпругата му в отдалечена ферма,лек и неангажиращ стил.

Благодаря за новата тема, Happy Mijjj ツ

Аз чета две наведнъж - продължавам с "Да дочакаш утрото" на Лиз Мъри, но тематиката е тежка и я чета доста бавно.

Другата, която почнах днес, е 4тата от поредицата на Ники Френч за Фрида Клайн- "Безкраен четвъртък". Споделих ви, че ми е трудно да чета последните месеци, а тази поредица ми върви сравнително приятно, тъй като обичам точно такива криминалета, а и героинята е мой тип

Още съм в началото на Цивилизацията, но вече се дразня от черно-белите илюстрации. Разбирам, че са необходими, но някои неща просто трябва да са цветни, за да ги оцени човек. Примерно този кръст, добре, че реших да го погледна в телефона:

Благодаря за новата тема!

Започнах "Тесният път към далечния север" от Ричард Фланаган. Още съм съвсем в началото, но не ме грабва така, както ми се искаше. Не съм сигурна дали е моята книга.  Непрекъснатото прескачане във времето ме обърква и натоварва. Ще я помъча още, защото тематиката ми е интересна.

Паралелно започнах и "Остани с мен" - Айобами Адебайо. Засега ми харесва.

От известно време чета темата, но реших и аз да споделя моите предпочитания. Между другото видях някои интересни заглавия, които в бъдеще ще прочета.

В момента аз съм на седмичната поредица за Фрида Клайн на Ники Френч. Другата седмица ще започна за четвъртък.

През лятото прочетох "Мозайка от убийства" на Антъни Хоровиц и продължението със същата героиня - "Огледални убийства". Изключително добре поднесени истории 2в1.

Надявам се на нова книга на Несбьо за Хари Хуле. Фен съм му.

Я кажете, на вас сезоните влияят ли ви силно на избора на книги за четене? Хващам се напоследък, че ми се четат някакви трилъри (започнах Последната госпожа Периш), дарк академия, някак по-есенно така Зимата винаги прочитам и нещо коледно, дори да е лигня.

И аз зимата чета поне една книга на коледна тематика. Коледните книжки не ме натоварват, не ме карат да мисля и ми създават усещане за топлина и уют. През останалото време чета каквото ми хареса.

Определено ми се четат трилъри и даже хоръри

Разглеждам ето тази страница в Goodreads, може да ви е интересно:

https://www.goodreads.com/blog/show/2424?ref=topnewhorror22_eb

Благодарности за темата
Записвам се с последната прочетена "Торто Арадо" от бразилския писател Итамар Виейра Жуниор. Книгата е отличена с няколко награди и на мен ми беше много интересна - разказва се за семействата на работниците в едно имение, наследници на черните роби, които са родени вече свободни, но далеч не разполагат с права като бели хора - например нямат право на собственост и заплата, позволено им е да строят само глинени къщи, които се отмиват при по-силен дъжд и не притежават земята, на която са родени и която обработват. За борбите на хората да получат права над земята, децата им да се образоват в училища и в крайна сметка да имат достоен живот.
Типично за латиноамериканските страсти, историята изобилства от горещи любови и скърби от загуби, ревност, суеверие, смърт и отмъщения. Интересно е да се чете за специфичните религиозни ритуали на тези хора - смесица между християнство и африкански вярвания. Третата част например е разказана от името на Рита Рибарката - водно божество, което се вселява в подходящ човек и направлява действията и мислите му.
Имам обаче и забележки - четенето не е приятно заради грубия и тегав превод, заради посуканите изречения, в които трудно се вижда някакъв смисъл, заради правописните грешки, които са еднотипни, но се срещат достатъчно често, че да направят впечатление - например правилото за променливото я не се спазва и има грешки в съгласуването. Бях чела интервю с преводачката, че преводът от бразилски португалски е бил голямо предизвикателство и вярвам, че е точно така, но при положение че издават книгата само с твърди корици, можеха да обърнат повече внимание на текста.
Все пак я препоръчвам на харесващите латиноамериканските писатели - цветна, жива и магична, обогатяваща знанията за историята и традициите по тези земи.
Да кажа, че от предната тема много харесах ревюто на Аня за "Бащата на другия", личи си, че я е чела не само с ум, но и със сърце.

И мен ме чака "Торто Арадо". Благодаря за ревюто, Райна. Не мога да се сетя чела ли съм нещо от латиноамерикански автор, но едно време обожавах да гледам сериалите. Сега като се замисля, май не правят вече такива.

Би излязъл много добър сериал ако се филмира.