Глиобластом - тема 2

Щом положението е такова, въобще нямате време да се мотаете. Трябва да вземете решение незабавно.
В случая съм съгласна с Дима - не е нужно да е някой голям хирург, обикновено по-младите са много амбициозни и стриктни, имат хъс и желание и си вършат чудесно работата.

Наистина е странно това бързо влошаване и нарастване на тумора. В повечето случаи има поне временно подобрение след операцията. Но всеки случай е различен. Дано да имате късмет и да намерите лекар, който да го оперира възможно най- бързо.

Говоря главно за Минкин ,защото той ни връща винаги инфо.Инак сме говорили и с други.Всички искат ЯМР ,да кажат въобще дали ще отворят.Тук във Варна Казват отваряме и евентуално остава на легло до където....Доц.Илиев от Варна също е млад ,доста добър уж..Просто нямаме шанс да го местим ,да правим ЯМР.Ако пациента утре се съгласи ще има операция пак във Варна.

Във Варна имате възможност на получите мнение и от проф. Калевски, както и от д-р Неделко. Добри, можещи неврохорурзи и за мен лично много човечни. Неврохирургията в Окръжна болница е на ниво. Там ни препратиха от Пирогов преди 12 години и не сме съжалявали (макар, че всеки случай има своя специфика).

Здравейте!
От завчера крака на мъжа ми започна да се подува много бързо. Вчера, въпреки риска започнахме инжекции фраксапарин 0,4 мг×1 на ден и 2×1т. на ден агапурин 400мг.. Въпреки това продължава да се подува  и още, и още, и още... Имам чувството, че около коляното и нагоре ще се пръсне... Дали ще има ефект и кога, дали да правим по 2 инжекции на ден....

2 по 4 мг е много ниска доза за такъв тежък случай.

Здравейте!Мина и втората операция ,пак във Варна ,този път оперираше и проф.Енчев.Първия път бяха оставили част от тумора ,който беше в моторна зона ,с идеята да не се парализира ,да стигне до Куче+химия и да има забавяне.Дори и да се наложеше втора операция мислехме че ще има доста време и сме започнали консултации навсякъде и в чужбина.Уви тази гад д адски агресивна и не прогресира към празната кухина а влезе навътре и то за 20 дни.Баха ни предупредили ,че най вероятно ще е на легло ,защото ще са агресивни ,то вече няма какво да губим.....Операцията мина успешно по техни думи ,махнали са всичко (ест има си клетки ,който сега си се делят отново),за наше учудване ,че и на лекарите -движи си и ръце и крака ,нооо няма много координация ,поне за сега.Все пак имам някаква надежда че ще е що годе подвижен и ще започнем лъчетерапия...Общо взето удължаваме Агонията ,но трябваше да направим и това ,понеже болката беше ужасяваща ,вече беше започнал да мисли да се самоубие с хапчета...и така при нас няма надежда да се случи нещо хубаво ,надявам се при вас положението е по добро и имате малко спокойно време ,преди....Светли празници..
😥

Съжалявам за бързото развитие при вас Съни. Не знам и аз вече, кое е по- лекото и за болния и за близките. Желая ти...да сте силни. Няма какво друго...всеки от нас е изправян пред избори, дали да продължи, знам колко е тежко. Вървете си по пътечката и...колкото е отредено. Ситуации- всякакви,но за съжаление тази гад побеждава в повечето случаи. Пълноценно време и по- малко болка да имате. Празниците за всеки един тук не са това, което бяха. Преосмисляме изцяло живота, след такава битка. Толкова е крехко всичко...нека го ценим. Всеки миг. Бъдете здрави всички и близките ви!

Съни, как сте. Разбрахме, че мина операцията, подобрява ли се положението?
    Желая ви Возкресението Христово да ви донесе успех в лечението, мир и спокойствие!

Благодаря!На този етап добре.Още е в болница ,но движи както преди със слабост в ляво,от където идва и надеждата този път да стигнем до лъчетерапия🤞🤞🤞🤞.И лекарите са изненадани всъщност ,че мърда всички крайници ...незнам ,незнам.Толкова бързо расте това нещо ,че не знам как ще стигнем до края на май за лъче.Лекарите казват ,че са изчистили всичко видимо (тук с навигация оперират с този нов робот...),но тумора е дифузно разпръснат ,няма никаква ясна траектория.Светъл празник 🙏🙏🙏🙏🙏

Нещо интересно
https://www.iskra.bg/godina-sled-eksperimentalna-terapiya-sresht … ZCnvDo5F-7Sut0CvS

Здравейте, мили хора!Идвам да ви питам как човек се подготвя за най-лошото?Как като го гледаш и знаеш ,че скоро няма да е сред нас ,как ,как се живее?Нашата операция мина на 29 април както бях писала ,до вчера нещата бяха прекрасни ,движи се доста добре,има координация ,има тонус.До вчера ,когато лявата ръка отново започна да виси.Днес направихме ЯМР.Надявхюе се да е отток ,защото намалихме много дексаметазона-а то какво...Тумора отново е много прогресирал,вече стига до средата на черепа от дясно и е започнал да преминава от ляво в кухината.Това всичкото е едва за 20 дни.На 23ти Уж ни приемат в лъчетерапията.Но от приемането до започването пак има няколко дни +почивните ,което ни навява на мисълта ,че отново няма да стигнем до нея.Смазани сме!Човека е готов толкова да се бори,а дори няма този шанс!толкова неща изчетох и тук и на други места е такова прогресиране за 20 дни бога ми никой не беше казвал и то след втора операция.Господ ни наказва 🙏

Мила Съни,
Всички тук сме жестоко наказани. Откраднатото време не е пълноценно такова. То е...чакане на неизбежното. Уж се подготвяш, но- как да си подготвен?! Аз лично - да, благодарна съм за месеците, които ни бяха отредени заедно, но помня и до края на живота си ще помня страха и болката през този период. Не че сега не боли, но е различно...
Изключително коварно е и подобрението. Аха,аха и...следващият шок. Много искам да ти дам надежда и да те успокоя, но единственото, което можете да направите е да приемете. Да приемете отреденото и да облекчите, до колкото може. Това е и най- трудното разбира се. Не казвам да се предадете, а някак осъзнато да следвате пътя и да не се сломите. Белязва всички, неизбежно. Моят прелом беше, когато разбрах за рецидива. До там бях с плахите надежди. После...чаках със свита душа и кървящо сърце. Просто...не изненадахме никой. Беше като по учебник. Приех и така...предадох душата и надявам се в по- хубав свят. Пуснах я някак, от сърце. Не исках повече болка. Останах само с моята.
Никак не ти помагам- знам, но единственото, което можеш да направиш е да си опора на твоето момче. Бъди до него и го подкрепяй. И мисли за всичко хубаво, което този човек ви е дарил. Каквото и да успеете или не успеете да направите с лечението- резултатът в 90% от случаите е един и същ. Не се вини! Пропуснатото го погледни като спестени мъки, не като изпуснат шанс за живот. Тази диагноза си чертае собствен път и темпо, въпреки усилията, нашите и на лекарите.