Щастието? Къде е ? Имате ли го?

Живота няма смисъл , т е всеки намира смисъла в различни неща, за един е в пари и положение, за друг е в деца и семейство, за трети - известност........бля-бля, което е равносилно на НЯМА смисъл.  Смисълът зависи от теб - какво искаш и дали ще успееш да се пребориш за желаното, използвайки всеки случай, когато го виждаш в далечината. Предполагам, че някъде по пътя към "желаното", когато нещата вървят гладко, хормоните на задоволство ще предизвикат усещането за щастие . 
Аз обичам за ходя край морето, детето да ми е здраво и засмяно, да има слънце, да слушам птици да пеят, да се къпя, да чета вестник или книга необезпокоявана, да спя в топла стая, да работя в градината, да нося памучни дрехи, да шляпам в локви с детето, да ям вкусни гозби, ей такива простички  неща и едно-две от тях или комбинация от повечко ме карат да се чувствам щастлива .
През живота си видях достатъчно за да знам, че хората, които си мислят, че имат всичко и хората, които са толкова бедни, че нямат никакви битови удобства/изключвам хората, живеещи в племена и в условия, незасегнати от съвременната цивилизация/, начин за изкаване на прехрана и здравна помощ, не са щастливи.
Не бих дала последните си пари защото на моето дете няма кой да му даде нещо, ще си ги пазя за нея.
Поздрави

Ах, вчера ми беше невъзможно да вляза във форума и сега съм много изненадана, че толкова хора са писали за щастието! Благодаря за отговорите и мисля, че ви дължа малко разяснения за мотивите ми да отворя тази тема, както и за актуалното ми душевно състояние.

Въпросите за смисълът на живота, доброто и злото както и смъртта ме вълнуват откакто започнах да мога да мисля самостоятелно и да чета научна и езотерична литература, тоест към 15тата ми година. Признавам си, че през последните години интересът ми към духовното, животът и смъртта, кармата ме накара да прочета доста повече специализирани книги, отколкото романи или поезия. Щастието за мен, гледано под този философски ъгъл, е невъзможно. Или илюзорно. В момента препрочитам "От кого сме произлезли?" на Мулдашев и преоткривам някои изключително интересни факти, за които бях забравила. За мен щастието е жестокост, поради обречеността на човешкия род. От самото ни раждане ние сме обречени да умрем. Затова от години търся смисълът. Има ли изобщо някакъв смисъл? Щастието? Незнам какво е това. Иначе според класическата дефиниция съм щастлива. Но дълбоко, дълбоко в себе си, хиляди въпроси се преплитат и ме карат да си мисля, че всъщност истински щастливи са малцина, а останалото са химични реакции. Мисля, че истинското щастие може да се усети в дълбока медитация. Говоря за Божественото блаженство, което всеки Тибетски монах е изпитал.
За парите...Аз често съм писала, че мразя парите. Първо - защото ги нямам в излишък и това ми създава проблеми и второ - защото материалното убива духовното. А нашата цивилизация в никакъв случай не може да се похвали с богата духовност. По тази причина ми се е случвало често да си дам последните пари на просяк или познати в нужда. Признавам си, че не е от свръхдоброта, а това идва от тази специфика на особата ми, а именно - вродената идеализация, която прилагам на абсолютно всичко, което ме заобикаля. Не се гордея с това, тъй като не синхронизирам с външния свят, а хората често ме отвращават. Имам малко приятели, реагирам често свръхчувствително и понякога умишлено наранявам най-скъпите ми. Разочарована съм от човечеството и от целия този план - животът.
Също като Лиска, никога няма да забравя защо преди 4 години не помогнах на един наркоман, който спеше пред входа на блока, в който живеех. Една сутрин го намериха замръзнал от студ. Аз видях само пластмасовият ковчег, в който го изнесоха. Всеки ден минавах покрай него и всеки ден си казвах, че ще го поканя на чай, или бира, или каквото и да е.
Иначе химичното щастие го намирам във всяко едно нещо. Специалист станах в намирането на "щастие". Обаче не мога да спра да си задавам въпроси и да търся смисълът.

Споделих последно на някой мами от форума, че не се чувствам добре през последните месеци. Така е, да. Незнам какво ми е. Действително усещам едно огромно напрежение в себе си. Това напрежение не спира и докато спя. Не съм добре с нервите и това идва от мен. Нямам особени външни причини да съм под такъв стрес. Нещо става в главата ми, но не това беше причината да отварям екзистенциални теми. Говореше ми се с някой, на не за манджи и памперси.

Да пиша мога много, но съм сигурна, че 50% прочетоха само половината, а останалите се отказаха и преди да я стигнат  

До нови срещи.

П.С. мама+, ако имаш желание да си говорим ( аз го имам ), пиши на мейл ( в профила ми го има ) или намери някакъв естествен или свръхестествен начин да се свържеш с мен, плийз.

Мистик,
чети по-малко от тези книги. Дори бих ти препоръчала да ги спреш изцяло. 

..когато споменах специалист в миналата тема и бях любезно "натирена'" имах това пред вид-някой за "говорене" к може да види нещата отвън и обективно..както и да подпомогне "химията" ако се налага..търсенето на смисъл не е равно на напрежение и описаното от теб,всеки си търси смислите,но не с таолкова болка..
*
всеки има изборите си,дано ти намериш своя с който да намалиш напрежението..
*
това състояние изобщо не е свързано само със стрес,може да се провокира от такъв,но има и ред други тригери..

Анете, когато аз споделих толкова лично нещо в онази тема, последното, което исках да чуя беше, че имам нужда от "специалист". Мисля, че го разбираш. Пък и темата за моето душевно състояние изобщо не е/не беше на дневен ред, ами споделих за шоковете, които животът ми струпа в последно време. Беше по-скоро хронологична статистика, а не "вик за помощ". Та затова и аз реагирах с разочарование. Не съм те натирила, да знаеш.

Калинке, тъй като знам, че си практикуваща набожна, разбирам отношението ти към езотеричната, кармична и мистична литература. Аз не вярвам в християнския Бог, моите убеждения са най-вероятно противоположни на твоите, но точно затова ще ми е много интересно да дебатираме по въпроса.

Инвизибъл, написаното от теб ме докосна много! Малко са тези, които минават по този път и извличат есенцията от него. Това да можеш да оцениш и малкото, което имаш като задържиш стремежа си да продължиш!

mystic,

защо смяташ, че е срамно или не е необходимо да се потърси помощ от специалист в момент, в който си достигнал дъното?  Аз отказвам да копая. За дъното говоря.
Иначе за последните "пари" и щастието да кажа. Ами аз съм стисната, но за себе си. Демек мога да живея с много малко (нямам деца все още - това може да бъде променено с този факт- не зная). Друго ми прави деня на мен. Дума, жест, хубава новина, обаждане от "стари" познати Ако ми стане леко да душата давам  пари и "пари".

Дано намериш скоро своя начин да си щастлива. Скоро.

mystic ,не,не разбирам,затова и писах каквото писах;
съжалявам 1е не съм казала каквото си о1аквала да 1уеш,или ако съм те засегнала
бъди здрава,
Анна

Мистик,

Не разбрах какво се е случило, че винаги последна разбирам.
Разбрах, че си загубила близък човек В темата за 2006та не ми се влизаше.



 

Ленка, искам първо да ти кажа, че те разбирам и изцяло съчувствам! И второ - аз така действам вече цяла година! Зле ми е, хората около мен умират, пак ми е зле, пак умират ( тази години бях на две погребения..), в мен става нещо и аз не мога да разбера какво, НО на лицето ми е вечна усмивка и във форума бяха само най-близките ми, които знаеха за моите лични проблеми.

Оф, не искам дори да сравнявам твоя случай с моя, ти имаш и напрежението, че си нова в една чужда за теб страна, с доста непознати свекъри, които са и болни, мъж, на който трябва да даваш сила и да успокояваш, защото родителите му умират... съжалявам! И мисля, че те разбирам.

Целувам те и дано се засечем в кю-то скоро!

Мистик!
нещо, което би ме направило щастлива в момента е, да споделиш какъв е тоя твой  цвят на косата бе братче! Аз такова червено мога само при професионалист да докарам!
Има ли име тая боя, сама ли се боядисваш....
извинете за офф-а, ама пак е за ..моето щастие.

Lennie, nqma kredor, a i sorry za super spam-a. Moiat cherven zviat e dulgogodishen mila  , daje i az ne sum dovolna ot nego, iskam da e po-cherven! A estestveniat mi zviat e rus. eto ti dve snimki. Purvata e kogato biah na 20 godini, vtorata e otpredi niakolko dni.


Towa e chervenoto na Schwarzkopf, Rubinrot. Poniakoga vzimam Brokatrot. No polzvam samo Schwarzkopf. Nikoga dosega ne sum se boiadisvala na frizior. No si kupuvam po dve opakovki, edna ne stiga, taka che ako reshish da se boiadisvash se zaredi s mnogo turpenie, poneje sled tova triabva da izglejda perfektno!

Gush

Зависи от основния ти тон коса. От снимките ти съм останала с впечатление, че си доста тъмнокестенява. Ако искаш по-светъл оттенък, ще трябва най-напред да я изрусиш и тогава да я боядисаш или на фризьор.
Абе кво да ти приказвам, хващай първия самолет и идвай у нас да те направя (вече имам форумски опит). Хем ще отскочим до Мистик за по една бира (само една ли ще е???)

Lele, леле, оспамихме се отвсякъде))
Мистик, извинявай.
да, аз съм тъмно червеникава, но никога толкова наситено...
иначе косата ми естествената е тъмно кестенява, от това ще да е!
кате, с най-голямо удоволствие бих пътувала до вас!


ПС:  Мистик, много си хубава!

Доцентката ми по руска класическа казваше, че хората, които не се опитвали да се задълбочават в житието и битието са щастливи.
Нека съм повърхностна според нейното определение, но си наложих да се радвам на малките неща.

И последната си риза съм сваляла от гърба си, за да я дам на ближния, което ми е струвало името.
Продължавам да го правя и нека пак да ми струва името!
Парите ги мразя, макар и да зависим от тях и да им робуваме.

Огледах се за щастието. Сега го отглеждам:-)
Щастлива съм.
Спасяват ни малките неща.