Има ли смисъл да продължавам да живея по този начин???

Моят не играе на игри, но непрекъснато рови в Интернет. То е ясно, че там като влезеш, не забелязваш кога минава времето, но все пак ....  Като чета какво са споделили повечето момичета - май всички ( с малки изключения) мъже са еднакви.

Що се отнася до съвет към авторката на темата - честно казано незнам какво би могло да помогне. И аз съм в подобно положение и като няма кой да ти помогне с детето нещата са много сложни - аз се изнервям от това, че съм затворена вкъщи, той иска да се разсее малко след работа и ... така се получават караниците. Предполагам, че и при теб е нещо подобно. Може би  един уикенд само двамата ще ви се отрази добре , ако имате на кого да оставите детето за 1-2 дни.

Не помогнах много със съвет, но ... Желая ти успех. И не се отчайвай - бори се. 

Mama Pepi, mnogo si prava! Moja muzh susto mnogo se plashi ot skandali i krestene... Ponjakoga s pravo me ukorjava, ponjakoga ne, obache razbrah, che trjabva da se vladeja...

Здравейте мили дами
Ами какво да кажа освен че и нашия случай беше подобен - всяка удобна минутка сме пред ПЦ-то. Аз съм системен администратор, той също и по цял ден сме пред машините. У дома всеки си има своя (имахме си ги още преди да започнем да живеем заедно) За решение не знам какво мога да ви предложа, защото по едно време ми идваше да изхвърля и двата компютъра през прозореца - така им бях бясна
Ние също сме се карали заради това, че искам внимание, когато се върна от работа (а той се е прибрал преди мен) и искам да си поговоря с моето човече, а той ми казва "ела с мен в другата стая" - т.е. докато аз играя, ти ми говори - е да, ама не и аз се нацупвах и започвах да си върша моята работа. Разбрах, че с караници не става.
Някой беше казал в една друга тема - настроението на мъжа е огледално на настроението на жената и е абсолютно прав, т.к. съм забелязала, че ако започна да се сърдя и да не говоря и да се навивам, той млъква и нищо не се получава, а когато съм миличка, прави каквото го помоля и е ужасно отзивчив и сладък
Имахме период, в който аз винаги си лягах преди него и заспивах и почти не се виждахме .... Сега предприех друга тактика - ако ми се доспи - си лягам на дивана при него (колкото и да е неудобен:)) и после той като свърши, ме събужда с целувчици и се местим в спалнята.
Намерих мои занимания и ако имам нужда от помощ, му казвам  "Когато свършиш битката, ще измиеш ли пода?" и той го прави.
Занервям се понякога, че винаги всичко трябва да му се казва, но пък така е по-добре отколкото да се караме - така и на мен са ми помогнали и отношенията са добри
А за секса ...., много сте прави - колкото по-често се прави секс, толкова по-добри са отношенията.

моят мъж не играе на игрички, но пък за него съм просто обслужващия персонал, който гледа децата и от време на време се"ползва" за секс (това е цитат). От толкова време вече пред мен стои дилемата - да продължавам ли тоя брак в който явно няма любов или да вдигам гълъбите. Колкото и банално да е, за сега децата ме спират и това че май всички мъже са от един дол дренки. Писнало ми е да се чувствам нехаресвана, необичана, нищо, че ми обяснява че ме обича, пък за всяко нещо все аз съм виновна, писна ми да чакам да ми обърне внимание, да направи някакъм жест, ама не! Като вдигна скандал пак аз виновна, че все не съм доволна. Според мен проблема е, че мъжете ни живеят според разбирания от миналия век, когато мъжа е шефа на обекта, жената няма думата, а има само чистачески и детегледачески функции, а ако може и да изкарва МНООООГО пари наред с това - супер! Не че това ще Я издигне в очите МУ. Просто ще му улесни живота. С разговори не става, с ултиматуми и блъфове също. Един човек трудно се променя, пък и bios-а от мама изобщо не мож го изтри. Както казваше една приятелка - Преди да се ожениш, виж майка му и баща му. Ама аз като дремах....

Ситуацията с компютрите и мъжете ни е ясна. Но да ви попитам чували ли сте подобно оправдание след поредния ми опит за нормална човешка комуникация: "Не мога да разбера какво толкова се дразниш от моите игри? Стоя си тук, пред очите ти съм, занимавам си се кротко, не ти преча да си правиш твоите епилации(така определя чисто женските ми занимания) По ли е добре да ходя навън да ти изневерявам?" И тази реплика напоследък е доста актуална в нашето обкръжение. А сега ми кажете не съм ли ГОЛЯМА ЩАСТЛИВКА?  
През времето, когато нямахме PC, висеше с часове в приятелите си (разбира се ергени )за да играят игри, редовно се прибираше по нощите и в периодите, когато бях бременна и след като се роди детенце. Проблемът не е и в намирането на приятни занимания, кафета с приятелки и  т.н. варианти за запълване на свободно време. Никога не съм скучала в къщи, винаги правя нещо, напротив не ми достига време за приятни занимания. Въпросът е  желанието за общуване с най-близкия  човек да е взаимно и системно, а не изпросено насила от едната страна.

все едно съм го писала аз, а тази игра "World of WarCraft", няма ли кой да я премахне от мрежата .........ситуацията е същата, гледам му гърба и говоря на него, вече не знам какъв подход да предприема, то не са караници, ултиматум, безразличие, нямам идеи вече  за секса, виждате от лентичката какво е положението, надявам се след като доде бебето д аима ефект, ако няма ще мисля друго.кураж момичета 

Боже, не знаех, че това явление е толкова разпространено...
Но както някой беше написал по-горе - явно трябва да усетят, че ни губят, за да се свестят. Имах подобни проблеми с предишния ми приятел, опитвах се да говорим, говорим и говорим, според него проблем не съществуваше, освен че аз само съм търсела за какво да се заяждам...
В един момент ми писна, концентрирах се върху себе си, върху собствените си цели и интереси, отдръпнах се от него, престанах да тичам след него, така да се каже... И той се сети изведнъж, че иска да прекарваме повече време заедно, да правим повече неща заедно... Само че вече беше късно, аз бях осъзнала, че нямам нужда от него и че без вечния въпрос какво да предприема, за да спася тая връзка, се чувствам много по-пълноценен човек. Нещата приключиха, чувствата ми към него просто бяха изстинали окончателно, макар връзката ни да беше продължила дълго и да бяхме минали през доста неща до тоя момент.

Явно тази тактика не е за подценяване, но доколкото не се отразява върху чувствата ни към съответния човек. При мен се получи желаният ефект (макар че не съм го имала за цел, исках просто да престана да се тормозя вече), но за съжаление твърде късно.

Щастлива съм обаче, че попаднах на друг тип мъж в последствие и да чукам на дърво, нямаме такива сериозни различия във вижданията си за една пълноценна връзка.  Явно все пак има и изключения. 

Сори за дългите писания...