Отново бременна!!!

много добре казано
сами трябва да си решите можете ли да си го позволите финансово и най-вече физически
 

Моите деца имат 2,6м разлика.
Аз също бях в едно неловко положение когато разбрах ,че съм бременна от ново ,понеже не бяхме планирали второ бебче.
Много мислихме с мажО и решихме ,че по добре да си го имаме това малко създание.
Не съжелявам нито за миг ,че сме взели това решение.
Дечицата ми винаги са ми били подкрепата и опората в трудни моменти.

Съгласна съм!

Нинка84, кажи ни каквото и решение да си взела в крайна сметка, поне с акъл и морална подкрепа ще сме до теб!

Пиши какво е решила, не съм писала, но следях темата и реших все пак да кажа и аз какво мисля.
Толкова исках да забременея , когато Константин беше на 5-6 месеца , че направо полудявах при мисълта, бях се вманиячила тотално, но щастието дойде малко по-късно, както и да е...Мъжа ми и сестра му са с точно такава разлика каквато евентуално биха имали твоите деца, съдейки по тях и това какви са им отношенията исках породени деца.Ако има койда ти помага поне малко, остави бебенцето, това е моят съвет, НО на първо място ТИ си знаеш най-добре.Прецени си сама!Знам ,че ще е трудно, на моменти ще ти се иска да избягаш, но пък помисли от тази гледна точка:след някоя и друга година , децата ще тръгнат на градина и ще можеш да правиш каквото ти си искаш- било да работиш, да учиш, да мързелуваш...децата ще вървят заедно, ще си помагат, ще се гледат и най-вече ще са най-добри приятели, ще ги вълнуват еднакви неща и т.н. мога да пиша до утре , но започнах да се отклонявам!

Като видях заглавието на темата си помислих "това е точно за мен". Преди 2 седмици разбрахме, че ще имаме второ бебче, непланувано; и добре, че така ни изненада, иначе не знам кога щяхме да се решим. Вярно при теб разликата е наистина малка, но пък казваш, че имате жилище, което е голям плюс, поне за наем няма да плащате. Мъжът ми и брат ми са с 1г1м разлика и винаги са били много близки (т.е. излиза, че брат му е бил на 4-5 м. като е забременяла свекърва ми). Сестра ми е близо 5 г. по-малка от мен, а брат ми 10 год. Не че не си ги обичам, но като си на 10 не можеш да споделяш със сестра си, която е на 5. Лично аз не исках децата ми да са с голяма разлика (и така и ще стане  ), защото тъкмо поотрасне едното и пак наново - бременност, раждане... Щом и мъжът ти те подкрепя успокой се, свикни с мисълта и успех, ще ги отгледате наведнъж!

Здравей! Аз няма да ти давам съвет, просто ще изразя наблюдения. Родих второто си дете преди почти година, малкият е все още кърмаче и сега прохожда. Нощно време спи от 22.30 до 9сутринта, но с многобройни прохленчвания (било от зъби, било от колики на по-малка възраст). През деня изцяло си го гледам аз, като виждам колко внимание, любов и гушкане иска - не знам дали ако сега бях бременна във 7-8 месец щях да издържа физически и психически. Имам тийнейджърка на 13години, която ми помага малко - с къпането и смяна на пампата от време на време, с игри.
Едва от скоро се събуждам отпочинала, но трето детенце смятам да правим след като малкия проходи стабилно и проговори малко повече. Успех ти желая в избора и здраво бебе (бебата) !

Не се колебай миличка!Запази бебчето  !Виж ни нас- разлика 1г. ,7месеца и се справяме!Важното е да се оби4ате ...

Ако по принцип планирате второ и предпочитате разликата да е малка между децата няма смисъл да го махаш и след няколко месеца пак. Но ако смяташ, че няма да се справите и не си готова още - решението е само твое Дано вземеш най-правилното за вас решение   А иначе в този форум никой няма да те посъветва да махнеш детето  

Не мисля, че мога да дам съвет. 4 месеца след като роди дъщеря ми забременях -живеех при свекърва, родих ужасно, още не можех да си седна на д...то, а и вече се бях върнала на работа по финасови причини. Умирах за сън, защото свекърва ми гледаше бебето през деня, но в момента който минех през външната врата ми я връчваше,а на следващия ден на работа никой не ме питаше колко часа съм спала. Махнах бебето , даже не си направих труда да го обсъдя както ти правиш, още едно  мисълта ме ужасяваше. После след години започнах да искам, имахме собствен дом и нещата се наредиха, но тати не искаше и да чуе, да се разваля, нашия добре организиран триъгълник. Към днешна дата съм бременна, дъщеря ми е на 10г. и много се радва, аз също , много искам бебето, искам да го погледам и да му се порадвам така , както не можах да направя за моето момиче защото още бях млада и много ангажирана във всяко отношение. Не знам колко ще са близки, децата ми, но виждам как дъщеря ми пораства и някак се отдалечава от мен намалява нуждата и от мен и си мисля , че може и да не съм млада мама за бебето, но ще ми дават още дълго да гушкам  и се радвам, че още дълго ще сме в "интригата" и съм спокойна ,че посветих цялото си свободно време, колкото имах ,на детето си.Успех каквото и да решиш!

Аз също бих се съгласила с тези думи... 

Иначе ти, като видиш подписа ми, можеш да си представиш как аз, преди година и 9 месеца се чувствах. Бях бременна 5 месеца след раждането на първото ми дете... София решихме да я оставим. Имах проблеми със забременяването и аборт по желание ми се струваше направо кощунство. Няма да те лъжа - трудно е. Трудно е през последните месеци от бремеността (корема е по-голям, организма е изтощен, голямото вече прохожда) и през първите месеци след раждането (малкото има колики, буди се нощем, не можеш да спиш, голямото ти скача на главата докато се опитваш да нахраниш малкото...) Заради всички тези причини много сериозно си помисли дали има кой да ти помага - баба, дядо, детегледачка, съседка. То помощта е чисто организационна, докато храниш бебето някой да гледа голямото, или докато приспиваш малкото... Или пък да ти помогне да изкараш количката за разходка. Честно казано имам една позната, на която децата й са с разлика като моите и тя се справя сама. Идея си нямам как, но явно не е невъзможно. Но е една финна, наконтена... как го прави не знам... 
ОБАЧЕ... Има страхотни страни, ама направо невероятни, особено когато малкото вече се осъзнае. Двете ми дъщери си играят много хубаво, много се обичат. Много обичаме вечерно време да се борим всички на леглото и те двете си умират от смях. Дори за малко да отделим едната от другата започват да се търсят, скучно им е да са сами. Няма нищо по-хубаво от това - къща пълна с детски глъч, смях и любов. Страхотно е!!! Ако можех да върна времето назад за нищо на света не бих си сменила решението за второ дете, въпреки трудностите. Да не ти казвам, че след второто доста бързо свалих килограмите и сега остават още малко, за да си върна старото тегло.
От финансова гледна точка разходите не са много повече от преди. Основното перо са памперсите. Иначе София си носи дрехите от сестра й, количката от сестра й, проходилката от сестра й - ВСИЧКО! Да не ти казвам, че София я гледам много по-лесно от Ани. Не й се шашкам толкова, знам какво да очаквам и съм доста по-спокойна 

Има обаче и нещо важно. С мъжа ми винаги сме искали три деца. Тоест обичаме децата и искаме деца и ни доставя удоволствие да се грижим за тях. Правим планове за трето след някоя друга година...  И това беше определящо за решението ни за второто дете, толкова скоро след първото...

Това е от мен. Ти си знаеш каква е ситуацията при вас и затова вие заедно трябва да решите какво ще правите, аз ти казвам как стоят нещата реално. За бременостите и раждането не се притеснявай, защото и двата пъти при мен бяха различни. Второто раждане, защото е много скоро след първото, мина супер лесно и бързо....

Успех каквото и да решиш, въпреки, че аз съм ЗА това да има деца на този свят