Бременност и изневяра ,моля спешен съвет

А някой задава ли си въпроса, защо се случва това по време на бременността на съпругата често? Не мислите ли, че е възможно мъжете също да са доста стресирани от предстоящите промени в живота им, да не им е лесно да свикнат с мисълта и т.н.

Не, не е оправдание, разбира се, но всичко си има обяснение.

Аз лично бих направила каквото зависи от мен да си запазя семейството, стига да има добра воля от другата страна.

А това, че си топнал оная работа тук-там... Преживява се.

Искам само да кажа че раздялата, дори временна, не би била решение в случая според мен. Ако искаш да го запазиш разбира се. Ако е искал да си отиде, е щял вече да го направи, след като има толкова дълга връзка. Дори само навикът (надявам се да не е така) да го задържа, ако го изгониш, ще го накараш насила да се вземе в ръце и да направи последната крачка - да отиде при другата. После няма връщане. Така че не рискувай с това. Шанс може да му дадеш, защото очаквате дете. Но не прекалявай - година-2 да видиш как ще се променят нещата с детето. Ако можеш, въвлечи го в грижата, покупките, прегледите. След като се роди детето, прехвърли му колкото можеш повече работа на него по детето. Не се осланяй на баби, а на него. Може и да се оправи, не знам. Също мисля, че изневярата не е повод за развод, стига да не е системна, разбира се.

Айде и аз да се изакажа като "патило", понеже моят опит няма щастливия холивудски финал...
Без видима причина аз загубих бебето си в 33 седмица. Пъпната му връв се беше увила два пъти и това беше достатъчно да спре сърчицето му... Днес, малко повече от година след това фатално фиаско, само като чуя, че някоя бременна жена търпи стрес и притеснение заради идиотщината на някое недоразумение да себе си, направо настръхвам! Всеки е различно чувствителен и различно преживява изневярата на партньора си. Аз не знам дали бащата на първото ми дете точно ми е изневерявал (имах подобни подозрения), но знам, че го нямаше с часове вкъщи, понеже предпочиташе във всички случаи хобито си. Не съм против човек да има интереси, които да го розвличат, но когато това е за сметка на семейството, просто не го приемам... Който си иска свободата, да не се обвързва, а да си живее свободно! Тогава, обаче, направих грешката да простя в името на детето, което носех... Провеждах сериозни разговори, предлагах алтернативи, плачех от безсилието, че не ме разбира колко е важно за мене в момента да имам подкрепата му... Резултатът е, че от една година и един месец пиша активно в най-черния подфорум тук "Родители, преживели загуба"... Стресът, не друго, уби бебето ми. И сама съм си виновна, че не намерих сили да прекратя тая простотия, след като се оказа, че не мога да живея с нея.
Сега съм бременна отново, до себе си имам страхотен мъж и благодаря на Бог, че се съвзех бързо от кошмара. Но фактът, че не можах да прегърна чаканото си с толкова любов момиченце, е непроменим... Сърцето ми няма да намери утеха, че я загубих, защото предпочетох да простя на баща й идиотщините, вместо да се съсредоточа върху това да си гледам бременността и да се подготвя за ролята на самотен родител. Не съм била зависима финансово от него нито ден, просто емоцията ме заслепи и не ми позволи да сложа край преди да стане фатално късно... Но времето тече само в една посока. Няма репетиции, няма повторения. Аз платих с най-скъпото и това е непроменимо.
Затова, преди да давате съвети за прошка, не забравяйте колко сме различни. По принцип не пиша в подобни теми, защото са деликатни и много лични, но този път нещо ме провокира и реших неанонимно да представя една друга история за прошката с една друга гледна точка за приоритетите...
С днешния си опит, не само не бих простила, а бих превърнала живота му в ад на такова копеле! 

Renny много ми стана мъчно като четох историята ти.Искрено се радвам,че си намерила човека и си се отървала от това долно същество,па макар и късно.Желая ти едно здраво бебче и много щастие и любов в най честните-детски очи.Прегръщам те силно 

Винаги има обяснение. най-разпространеното е - щом изневерява, значи нещо не му е на кеф вкъщи.

Това с "хобито" е много опасен момент. Иска да се измъкне и така малко по малко ще се отдръпне и отделечи още повече от теб.
Моя съвет е опитай се да бъдеш по гальовна и нежна, но ненатрапваща се. Виж къде е границата. Опитай се и да направиш времето ви заедно по романтично вечерите, вкусни ястия, приятна обстановка, красиви покривки, цветни и подобаващи салфетки и каквото ти дойде на ум. Прави неща за които знаеш, че му достяват удоволствие и харесват.
За жалост ти сега имаш нужда от това някой да те глези, но твоя съпруг не си е на мястото. Като цяло мъжете са егоисти и ги интересува те да са добре, а за другия много, много не им пука. Е има и малки изключения, но като зяло са рядкост.
Надявам се да се разминеш с това семейството ти да бъде разбито.

Желая ти много търпение и любов за да постигнеш това което искаш. Много сили и мъдрост за да решаваш на момента, кое ще е най добро за вас.
Поздрави.   

Много, много, много силно те прегръщам! Защо, когато една жена има най-голяма нужда от подкрепата на мъжа до нея, той прави такива к.....ски  номера. А пък и тая незнам каква да я нарека, заслужава никога да не стане майка, да не усети какво е това чувство! Аз вярвам в Господ или каквато сила има там , че рано или късно за грешките и болката която са причинили такива хора ще си платят и то с лихвите. Бъди много силна и разбери дали ще можеш да продължиш живота си с този човек. Ами като родиш, той пак ли ще хойка, какъв пример ще даде на детето. Да веднъж се прощава, защото и аз простих на съпруга си, но ако втори път го направи, не ме интересува нито семейство нито нищо(че го обичам толкова много), взимам си детето и далеч. Не искам детето ми да стане такъв! Аз разговарях със съпруга ми  и той ми показа, че наистина съжалява за този един път на изкушение, и сега след повече от 2 години, той ми е наистина верен, дори мога да кажа, че го е страх да не му го върна, т.е. да му изневеря. Ама нека го е страх! Ако искаш ми пиши на лични, каквото мога ще ти помогна. Пак те прегръщам и бъди силна заради малкото създание в теб!  

Напилно съм съгласна с писаното от теб и го подкрепям.
Нилой не знае за какво става въпрос, ако не го е изпитал на свой гръб.

ММММММММММММММ ДА Въпреки че на чужд гръб и сто тояги са малко!!!аз се придържам и най се доближавам  до мнението на тези мамчета само мога да предположа колко ти е гадно и трудно в този момент, но вместо да седиш и да се надяваш нещата да се оправят някак от самосебеси  изяснете си нещата,каквото и да решите и колкото да е болно дори,мисля, че е по добре човек да е наясно вместо да е в невидение обмислящ непрекъснато какво ще стане

Ок, нека е съвет от патило. Това нещо се прощава само веднъж. Случи ли се втори път, значи ще се случи и трети, и четвърти, и т.н. И сега? Ами простих веднъж, обичам го до болка, немога без него, не си представям друг мъж до мен в годините, които имам. Но ако сгреши пак, ще продължа без него. Прекалено много ще боли да остана. Не бих могла да си го причиня, нито пък бих се превърнала в самосъжаляваща се, свита, безлична и безхарактерна и да търпя всичките му номера - що за майка бих била тогава, какъв пример бих дала на децата си?!?

Извинявай, че пак се намесвам в темата, но не можах да се сдържа. В едно семейство често има кризи и трудности. Той всеки път ли ще тича при някоя к...ва, вместо да положи усилия да решите заедно кризата в която сте?

...разплака се и аз се разплаках, абе не знам направо да мисля.

  Всички жени които са бити от мъжете си или на които им се изневерява, го слушат това нещо - сълзи, обещания ..... и после - старата песен на нов глас.

 Опитай се да се успокоиш и да прецениш трезво нещата ( въпреки че с тия хормони по време на бременността ще ти е доста трудно). 
Пожелавам ти успех, каквото и да решиш да правиш с живота и със семейството си.   

Той щом сега е започнал да ти изневерява когато очакваш неговото дете незная какво те очаква за в бъдеще ? Но според мен трябва като големи и зрели хора да поговорите и да се разберете, да си изясните чувствата си искате ли да сте заедно   и други такива неща . За мен всеки заслужава втори шанс .

Говорихме, уж нямало секс, само целувки и разговори, който нищо не значел и нямало да засегне нас двамата,  не каза дали ще сложи край на флирта, не питах това, били сме според него в някаква криза сега, държал на мен,обичал ме, искал да сме заедно, бил сигурен в това, най-лошото било когато няма да сме заедно.Каза че това била просто приятелка с която споделял общи неща, ние не сме  били много от споделящите двамата.....


Много тъжна...,като чета такива постинги и на мен ми става много тъжно:(.От целувките се тръгва.Опитал ли се е да споделя с теб,да си побъбрите просто?Ако е нямало с кого защо не е споделил с някой приятел?Аааааааааааааа щото с него не може да се натиска и целува сигурно.Нямам думи за твоя мъж.Нагледала съм се на мъжки и на "мъжки"сълзи-разликата е огромна.Но да причиниш такова нещо на човека до теб немога да разбера.Дано вземеш правилното решение 

Renny,
съгласна съм с теб 100%.детето,което носим в нас не бива да страда само защото на ,,таткото,,му се дощяло да се поцелува и помачка с друга.извинявам се,че съм толкова крайна,но като майка преживяла загуба смятам,че никакъв риск не е оправдан.не може тази бъдеща майка да ме убеди,че в момента не изживява огромен стрес,а за това е виновен мъжа и.
и скъпа,целувките също са изневяра-ами те водят до секс.желая ти здраво бебе,а мъжа си веднага остави на втори план.