Дете от анонимен донор- какво да кажа

  • 4 753
  • 85
# 15
Е, не се ли замислихте върху това? Все пак това не е просто нещо, да отидеш и да си купиш сирене от магазина, това е нещо, което се обмисля.
Виж целия пост
# 16
Е, не се ли замислихте върху това? Все пак това не е просто нещо, да отидеш и да си купиш сирене от магазина, това е нещо, което се обмисля.
Абсолютно. Поема се риск, после “леле, какво стана…”
Виж целия пост
# 17
Колкото и да го мислиш, не е лесно да се каже. Винаги ще звучи неприятно.
И аз мисля, че може да се обсъди с психолог, и да се намери най-подходящият начин да се поднесе информацията.
Виж целия пост
# 18
Ами това не е фактор да нямам дете просто искам да чуя и няколко мнения разбира се че мислих преди това 😊

Е, не се ли замислихте върху това? Все пак това не е просто нещо, да отидеш и да си купиш сирене от магазина, това е нещо, което се обмисля.
Виж целия пост
# 19
Детето от малко ще започне да се чуди къде е татко му. Ще задава наивни въпроси, още преди да се е научило, че трябва да се държи тактично. Майката ще има възможност да пробва различни версии.
В някакъв момент детето ще порасне и ще знае, че е заченато от непознат донор. Не от баща си, а от донор. И може би няма да тръгне да го търси.
На 18 това дете може да живее и в друга държава, с двама родители, може междувременно в детството му да се е появил друг баща...
Щом жените могат да раждат от неизвестни донори, значи трябва да има решение за изненадите, които животът поднася на всички.
Виж целия пост
# 20
Жените имаме право да вземаме свои решения и това е чудесно когато касае САМО нашия живот.
Авторката да се замисли тя как би се почувствала ако беше от анонимен донор.
Не от летен флирт, не като някоя моминска непланирана радост, а от напълно непознат.
Сега как да му кажа, ей така - не ме е грижа как ще се справиш, ти нямаш баща, не го знам кой е, просто исках да имам бебенце и да към като другите и затова ти никога няма да си като другите, ами оправяй се.
Виж целия пост
# 21
Доста странно изказване.....значи според вас всички жени тук които не могат да имат деца и някои мъже които също не могат да имат не трябва да станат никога родители защото това засяга и някои друг (детето).  Това че едно дете има един родител не значи че ще се оправя само.
На мен лично не би ми пречило това и дори да бях осиновена не бих се интересувала от друг освен от тези които са ме отгледали.


Жените имаме право да вземаме свои решения и това е чудесно когато касае САМО нашия живот.
Авторката да се замисли тя как би се почувствала ако беше от анонимен донор.
Не от летен флирт, не като някоя моминска непланирана радост, а от напълно непознат.
Сега как да му кажа, ей така - не ме е грижа как ще се справиш, ти нямаш баща, не го знам кой е, просто исках да имам бебенце и да към като другите и затова ти никога няма да си като другите, ами оправяй се.
Виж целия пост
# 22
Оф не.
Но за това се мисли когато се взема решението за дете.
И не, няма аз предпочитам там нещо си,  защото всяко дете, всеки човек иска да знае кой е, кои са  родителите му.
Това е толкова първично и няма как са стане  модерния свят да го заличи.
Виж целия пост
# 23
Но аз не се оплаквам изобщо нито съжалявам за решението си и разбира съм мислила доста  .Просто ми беше интересно дали има и други родители в подобна ситуация да споделят опит нали за това е този форум

Оф не.
Но за това се мисли когато се взема решението за дете.
И не, няма аз предпочитам там нещо си,  защото всяко дете, всеки човек иска да знае кой е, кои са  родителите му.
Това е толкова първично и няма как са стане  модерния свят да го заличи.
Виж целия пост
# 24
Може и да има други родители, но те ще са предимно семейства, в които съпругът не може да има деца и вземат такова решение. Но не мисля, ме ще тръгнат да споделят с непозната жена.
Виж целия пост
# 25
Детето вече е заченато, късно е за "за и против", да не говорим, че вече се изтърка.
Виж целия пост
# 26
Аз мисля, че трябва да кажете истината. Това с починалия баща е доста гадно. Ще ви разпитва постоянно за него. Един ден ще се оплетете. Ами ако иска да отидете  на гроба?
Не са хубави тези неща.
Обяснете му как седят нещата. Кажете му защо сте решила така. Все пак по-добре да сте забременяла от тестван донор, а не от случайно срещнат. Даже така ще разбере колко труд сте положила да го  имате, а не е грешка.
На мен лично би ми било много по спокойно да знам, че баща ми е тестван и риска да съм наследила нещо е минимален. А, не че е някакъв, който е преспал с майка ми и е изчезнал. Какъв е ? Що е? Помислете и какъв пример давате с този вариант.
Виж целия пост
# 27
Истината и само истината.Чистата съвест е най-удобната възглавница нощем.
Още от мъничко му говорете, че всички семейства са различни и вашето се състои само от вас двамата.
Като порастне достатъчно, че да осъзнава, че все пак за да се е появило трябва и баща, му кажете, че толкова силно сте го желали,  че сте отишли на лекар и там в лабораторията...нали там по детски ще измислите нещо.
А когато стане зрял човек ще е чувал за донори и такива неща и ще може да ви разбере.
Виж целия пост
# 28
Аз познавам едно такова дете, много е красиво, интелигентно. Майката му е казала, както казва истината  и в обществото.
Виж целия пост
# 29
Истината. Всичко друго е лошо.
Моята история е подобна. Със съпруга ми имаме дете от донор, защото той не може да има деца. Един ден, когато детето порасне достатъчно, ще обясним истината. Донорът, който бяхме избрали, не желае да разкрива самоличността си, и няма как да го търси след време. Аз лично вярвам, че когато няма тайни и информацията е искрена, човек спира да рови и да търси. Ако имате нужда, консултирайте се с детски психолог като наближи. Децата са много умни и усещат много неща, без да е нужно да им се казват. Желая ви успех и не се тормозете излишно. Не се знае, докато порасне, може да има татко в живота си. Пожелавам ви щастие и много здраве Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия