Със съпруга ми нещата не вървят

Налива се като бидон, обаче е твърде вероятно да има друга жена? Вероятно жените чакат на опашка за наливащи се с алкохол, които вероятно нямат и нормална ерекция?

Трябвало е да прогледнеш още на 2-3 бири. Не са нормални.
Всичко след това е тежък алкохолизъм и изобщо не са проблем отношенията, те са следствие. Спасявай си детето, докато не е приело за нормално пиене, компании и гонене.

Едно дете имам. Работя и живея в София, детето ходи на ясла. Жилището си е на негово име, аз родом съм от провинцията. По принцип като се разделим, най-доброят вариант е да се върна при родителите си за известно време, защото парите, които изкарвам няма да могат да стигнат за мен и  детето.

Преди повече от две години си писала, че има проблеми с алкохола и ти казва да изчезнеш. За толкова време не стана ли ясно, че няма да се промени? Пусни още една тема след още две години, за да си говорим пак същите неща.

Не знам още колко еднотипни теми трябва да се пуснат и еднотипни мнения да се напишат.Авторката е имала проблеми още докато е била бременна,сега три години по-късно се чуди още.Според написаното проблема с алкохола се е задълбочил.Да си направи план,да си събира пари и да разреши въпроса.
Разбирам ,че има и друго дете.Явно избора и на мъже куца.Дано не се хвърли на трети и от него да роди.

Едно дете имам. Мъжете не сменям като носни кърпи, целта и идеята винаги ми е била да си запазя семейството. Нещата очевидно няма да се случат, както казахте и Вие - ще си направя план и ще продължа напред.

Благодаря на всички!

Алкохолиците мразят живота си и това им е единствената упойка от реалността. Ако се съберат и със себеподобни пиянки, с които да се самонавиват - още повече. С годините стават ужасни сърдити, нефункциониращи чички. Не можеш да го спасиш. Това вероятно е започнало много преди да имате дете. Ако сам не иска да се промени, всичките деца на света няма да го сторят.

п.с.

Аз тука семейство за запазване не виждам. Виждам поредната тема, в която жената е видяла проблемите, но си е помислила, че с появата на дете те ще се решат от раз. Много тъжно.

Да, моя грешка, цитирала си потребителка с 2 деца. Ами, не е много за усмивки положението. Преди да тръгнеш към провинцията, си намери работа там, като пристигнеш, да имаш работа. Ако не успееш, няма смисъл да ходиш и да стоиш с месеци, че и година може, докато излезе нещо, без работа там. Защото на много места в провинцията не се намира толкова лесно работа.

Точно това щях да кажа - в провинцията много по-трудно се намира работа, а ако се намери е за много по-малко пари и  по-тежки условия. Точно, защото се знае, че избор няма и "мълчиш и търпиш"
Преди да се разделите окончателно, намери по-добра работа, щом няма насилие изчакай детето да мине периода на яслата и да поспре да боледува и си намери по-добра работа. Въпреки, че ако ще се местиш на квартира в столицата е хубаво градината ти да е в близост. Не знам къде сте сега, но квартирите в по-крайните квартали са по-евтини от тези в центъра например. Разрови си, потърси, има начин.

Точно подобно нещо ми се върти в главата. Наредих си някои планове за в бъдеще, мисля, че ще се получат. Провинцията ми е прекалено краен вариант, защото работа - трудно, развитие (дори за детето) - отново трудно. Досега съм стискала, ще стисна още малко и когато вече съм си изградила почва - ще действам. Благодаря!

Здравейте! Ние с мъжа ми израснахме в ненормални семейства, много проблемни с насилие, обиди, а единият ми от родителите е зависим половин век вече. Нашите не се разделиха, от тях знам какво е адът на земята. Вие нямате семейство сега, а дете на 2,5 г. не е привързано към никого, само така изглежда; то е бебе, привързаността се случва на по-късен етап. Мъжът ви е алкохолик и ще ви съсипе, ако продължите с тези илюзии, че като стоите запазвате семейството си. Още на 11-12 г. го знаех; лягах си в леглото разплакана, но и с мечтите си. Още тогава си казах, че само да порасна няма да имам нищо общо с техния начин на живот и го направих, имам предвид във всякакъв аспект. Сега е алкохолик, после ще е пенсиониран алкохолик. Това са много болни хора, те не приемат себе си, пълни са с тежки комплекси, не могат да разсъждават адекватно, заради атрофиралите си от алкохола мозъци, лъжат много, губят всякакво достойнство, защото единственото им щастие е да им е пълна чашата, в нея са всичките им мисли и никой и нищо друго не ги интересува. Това е психика, която отказва да поеме отговорност дори за себе си, камо ли за жена и дете. Моралът им е напълно убит от алкохола. Не съжалявайте него, а себе си и детето. Казвам ви, майка ми по същия начин като вас беше цял живот. С такъв човек няма как да има не просто развитие, а нормалност, все назад ще сте. Вие решавате колко струвате като човешко същество и ще разрешите ли някой да ви унищожава живота по такъв безобразен начин. Слава богу, ние с мъжа ми приехме родителите си като трамплин, т.е искахме всичко онова, което те не са, стана ни фикс идея; образование, свобода, любов, здраве, истинско семейство, пари. Амбицирахме се сериозно, още и като по-малки, т.е поотделно още, но аз проблеми със самочувствието никога не съм имала и винаги съм знаела, дори като дете, че това е болестно състояние и че аз нямам вина за него. Винаги съм вярвала, че мога да успея и без тях. Просто такива са обстоятелствата. Ако искате вярвайте, но възрастните го отричаха с десетилетия и не вярваха, аз уж грешах, защото бях дете и нищо не разбирах. Парите ви ще се превръщат в алкохол, вие мъж нямате в момента и не разваляте семейство. Това не е семейство. Имайте предвид, че аз съм изключение, мъжът ми и той, за щастие, но такива като нас, с такова мислене,  са нищожен процент. Повечето деца на алкохолици са смачкани, обезверени, с напълно разбита психика, пълни с комплекси, нещастни, държащи се за миналото и обвиняващи за всичко родителите си. Не успяват да разберат, че те са отговорни за живота си и могат да постигнат всичко и сами, когато пораснат. Това е от ненормалната среда. Болката ги променя: защо на мен, защо другите деца така, пък аз иначе, без грам помощ и подкрепа от родителите си няма как да успея…. Това ли искате за детето си, защото е много вероятно, много по-малко вероятно е да успее срещу болката. Вие сте зрял човек, спасявайте се с детето. Няма друг път, не съм за разделите по принцип, всеки има някакви недостатъци, няма идеални хора, но при алкохолна зависимост, наркотична и хазартна съм категорична. Не си причинявайте такова нещо. Той е удавник и или пускате ръката му, или отивате с него на дъното. Изборът е ваш. Ще стисна още малко мислеше и майка ми и отиде цял един живот. Много ми е тъжно, когато някоя жена се чуди дали да се раздели с алкохолик. Просто знам какво ще е бъдещето и, ако не събере смелост да го остави в началото, веднага. И можете да имате прекрасен живот с детето, не е невъзможно. От вас и вашето мислене  зависи. Ако го искате - ще го постигнете, ако не го искате и не действате, няма да го постигнете и в най-благоприятните условия да сте.

Зависи за коя "провинция" става въпрос, защото тук във форума съм забелязала, пе дори областните градове са "провинция" за големите кореняк софиянци. А пък някои професии дори може и по-добре да си в "провинцията", защото там е по-евтино да живееш, а заплатата да е същата.

Да, може и да е от хубавите провинции. То ще се разбере - ако за 1-2 месеца при активно търсене не успее да намери подходяща работа там, по-добре да не тръгва с багажа и детето, разчитайки, че все някога ще намери. Ако се налага, по-добре помощ от родителите за някакъв период, отколкото изцяло на техен гръб, докато чака да изскочи нещо.

Говорим си за преживяване на някакви дълбоки травми, които алкохолиците причиняват на близките си, децата си, а аз се чудя как се преживява първа стъпка - да ти смърди на бъчва (и повръщано) всяка вечер в леглото? Изобщо не мога да си представя как се живее така.