С какво ви дразнят свекървите? – 156

Особено поднесен мило и уж с мисъл за теб, нали?

Пускам поста си анонимно, защото знам със сигурност, че има хора тук, които ме познават.

С приятеля ми сме заедно от много години, той е и доста по-голямо от мен, аз съм на почти 30, той е на почти 40, поради различни причини до сега не сме предприели стъпката да имаме дете. Нямаме брак, не планираме и да сключваме, така си се чувстваме добре. Той е чужденец, но от повече от двайсет години живее в България и е свикнал. Преди две години се наложи майка му да дойде да живее също тук в България, поради лични причини. В началото нямахме никакви проблеми. Тя спазваше границите, не идваше често вкъщи, не мрънкаше и т.н. Но последните няколко месеца сякаш някой я подмени, по-малкият и син се ожени и му се роди бебе, и тя буквално почна да говори само за това, да ни обяснява, че и на нас ни е време, че трябва да имаме детете и това ме докарва до лудост. Една от причините да отлагаме това последните две години е здравословна, преживях четири много тежки операции на крака след инцидент и тотално ми е забранено следвщата една година, даже две да го натоварвам, също така организма ми преживя криза и не е в оптимален баланс със сигруност. За нея обаче това не е достатъчна причина и продължава да мрънка и да говори само за това. Нищо, че приятеля ми и обяснява да не говори на тази тема и всеки път я парира, то тя продължава да натяква...Освен това говори на 40 годишния си син все едно е на три, очаквам някой ден да почне да го храни с лъжичка...Как да се справя с това чудо... Не искам да прекъсваме връзка с нея тотално, да се върне в родината си също не е вариант към момента. Но усещам, че ако не я парирам и не успея да говоря с нея и да се разберем ще стигнем до огромен скандал....

Дишай и ги остави да се оправят майка и син. А като започне да говори за бебета или сменяй темата, или излизай от стаята. И кураж.

Значи аз съм робот, както и представата ми за зрял човек всъщност е представа за робот.

На младите не ви идва наум, че палачинката се обръща и "модата" в гледането на децата се връща на "остарели" неща. Май точно в тази група прочетох, че прекаленото пазене от алергени вече се отричало

Е и? Който си остане с акъла след 20 години, ще се информира какви са актуалните тенденции за гледането на деца.

Бояна, искаш да кажеш, че ако някой близък човек ти каже сто пъти нещо, няма изобщо да почустваш нищо? Няма да се подразниш или няма да го помислиш преди да заспиш, или няма да ти мине през ума за момент съмнение дали не е прав, или няма да си промениш отношението?
Сигурно е хубаво, мислех че човек не може така, все нещо ще го почовърка. Значи съм била в грешка, извинявам се тогава.

Анонимна съфорумке, кажи на свекърва ти, че е твое решение дали и кога ще имаш деца. Кажи и, че може да решиш да нямаш изобщо, и в това няма нищо лошо.
Не знам като е чужденка на какъв език говорите, но ако трябва си наизусти това на език, на който ще може да те разбере и за да го кажеш  с категоричен тон. Ама наистина категоричен, високо ии натъртено.
И ако се обиди, не си го слагай на сърцето. Нали виждаш, че здравето наистина е най-важно, а не тоя дали се нацупил, оня дали му станало криво.
Всеки път я пресичай с най-категоричен тон като тръгне да ти говори. Не и позволявай да ти се обяснява, прекъсвай я, колкото и да е невъзпитано. Или ще се обиди и няма да иска да те вижда, или ще млъкне.

Годините нямат значение, важно е да имаш желание да си в час , а не да слугуваш на инат.
Прекаляване с каквото и да е ( храна, съвети, информация, хигиена) не е ок за никого.
Този прословут имунитет от къде ще дойде?!

А след като заради крака не е препоръчително скоро да се ражда, свекървата защо не е съгласна с това, какво точно казва?

Аз останах с впечатлението, че на свекървата не и е известен този факт.

Аз разбрах, че знае, но не смята причината за основателна. Ако не знае пък, нека бъде информирана.

На свекървата не и е работа да натяква за бебета. Няма значение какво знае или не знае. Още повече, след като и нейното дете и е казало да престане.
Наистина е безкрайно неприятно. Точно такива неща водят до траен разрив в отношенията снаха-свекърва.

Преди да ми го каже сто пъти ще му кажа да спре. Ако знам, че не е прав или не е в правото си може да ме ядоса, ако и отказва да спре, но преди да се ядосам просто няма да говоря с този човек, докато не спре. Човъркат ме неща, но не които ми вменява някой друг. Обикновено съм наясно кога съм сбъркала или съм виновна и без да ми го кажат и се извинявам. Знам и кое е в моя власт, умея да казвам не, а и да правя компромиси, но никога не е, защото някой ме манипулира или иска да ми повлияе. Винаги преценявам аз. Ако близък много иска от мен нещо, но не искам или не мога да го направя ще обясня защо, може и да се обсъди нещото, но емоционален шантаж и прочее, ако се поддавах то детето ми първо щеше да ми се качи на главата и от малко да яде само шоколад и да заспива след полунощ.
Може би ако дадеш пример извън тези в темата дотук ще стане ясно дали съм права или преувеличавам.

А ако този човек е майка ти, говори ти с мило и кротко, поплаква си като и кажеш да спре. Обяснява ти как е само за твое добро и как тя живее само заради теб. Пък вземе, че и стане лошо, започне да и прескача сърцето, задето не правиш, каквото иска. Отедлно винаги има кой да те уведоми, колко зле е майка ти и как ти не мислиш за нея. На мъжете им влияе този театър, жените по-лесно се справяме с емоционалното изнудване, си мисля.

Не разбирам, как точно може да ви бутне точно мнението на свекървата? За вас тя е един чужд човек, с който се събирате заради мъжа си. Ако изградите добри отношения и се разбирате е чудесно, но ако не става прекратявате комуникацията и оставяте мъжете си да си говорят с нея. Не е никак сложно и пести доста нерви.
В случая на анонимната пак мъжът не може да постави граници на майка си. Ако е толкова нахална  и не се спира, тя да спре да се среща с нея.
П.с Алекс, ама мъжа никой не го спира да си общува с нея и да и отговаря на театъра. Вече ако го иска и от мен бих си помислила много.