Секцио за първи път

Не ми е било трудно. На обикновена възглавница го слагах, а после си купих и специална за кърмене. Трудно е доколкото си вързана за бебето, можеш да го оставиш само за малко на някого и трябва да се цедиш и да оставяш шише. И това, че при кърмене по-често се буди нощем, макар че не е задължително, някои бебета и на АМ са много нервни и ревливи.

Първото ми секцио беше в Щерев. Докато извадят бебето бях будна и веднага ми го показаха. Казаха ми размери и го взеха за прегледи. После ме приспаха за шиенето, но кръвното и пулсът ми скочиха много, не знам дали им е практика принципно. Веднага след това в коридора ми дадоха да го на гушкам и после вечерта бях в реанимация. Общо взето проспах нощта (роди се вечерта). На следващия ден малко трудно станах първия път докато се раздвижа. Иначе после в стаята вече ми го доведоха и се грижих спокойно за него, нищо страшно няма (те спят през повечето време). Болкоуспокояващи взимах и втората вечер. За кърмене не получих тогава абсолютно никаква помощ (2020г), сега не знам как е. Показват смяна на памперс и как да се къпе бебето (на сухо в стаята). За храната - беше голямо разочарование, дано и нея са оправили, защото никак не беше питателна и подходяща за жени след операция (картофи във всякакви варианти и обикновени бисквити).

Второто ми секцио беше в друга частна болница. Мина в пъти по-лесно, възстановяването също, постродилните условия бяха доста по-добре.
Бях будна и по време на шиенето освен по време на самата операция. Много спокойна атмосфера беше в залата. После в реанимация бързо успях да раздвижа крака и да мине упойката. Очаквай доста студ и да те тресе (около 30-40мин някъде беше при мен). Единствено първата вечер ни биха мускулно болкоуспокояващи и спиш като къпан. На следващия ден си станах като пич и нямах никакви проблеми да сядам, кръстосвам крака, да се окъпя, да клекна, да спя настрани.

Имай предвид, че в операцията усещаш натиск, дърпане, но не и болка. Важното е да не се панираш и да отиваш ошашкана. Психическата нагласа играе огромна роля. Повтаряй си, че всичко ще мине леко, ще се възстановиш бързо и ще имаш едно прекрасно бебе.

Благодаря.

Може да се кърми, когато взимате обезболяващи. Може да се кърми и ако сте на инжекции фраксипарин(слагат на всички след операции). Имайте предвид, че след секцио стоите известно време в реанимация и надали бебето ще е до вас или някой да ви го слага на гърдите, когато не можете да ставате. Т.е. ще е без вас и е твърде вероятно да го хранят с адаптирано мляко. Когато бебето засуче съвсем скоро след раждането и първото, което поеме е коластрата на майката, по стените на целия храносмилателен тракт се образува "филм" от бактериална флора. Когато това не се случи, могат да се увеличат рисковете за някои медицински състояния(например алергии, атопичен дерматит). В други държави бебетата се слагат веднага на гърдите на майката и засукват още, докато я шият.
Тук това не се практикува(не защото не е възможно).
Раздялата с бебето може да обърка малко нещата с кърменето. Не с лактацията-вие имате кърма още от около 20-та седмица на бременността и в момента, в който се отдели плацентата, започва производството на кърма. Но липсата на търсене(т.е. бебе да се опитва да лапне зърно, да извършва сукателни движения) дава сигнали на тялото, че нямам бебе и не трябва да произвежда. Затова е добре, в момента, в който се осъзнаете, да се пробвате да изцеждате. Ако нямате помпа при вас, то на ръка. Ако не успявате-дори дразнене на зърното дава сигнал на рецепторите, че има търсене. Проучванията сочат, че колкото по-скоро започне стимулация на гърдите, толкова по-стабилна е лактацията напред в бъдещето. Бебетата на кърма не се будят повече нощем.  Будят се с нормална за себе си честота. Спането на бебетата е леко с определена цел(протективна), като някои са по-поспаливи по различни причини. Ако спи много е нужно да се буди, за да се храни. Колкото по-гладно е едно бебе, толкова повече ще спи. И като не яде-спи още повече и пропуска хранения. Мъничките бебета се хранят 10-12 пъти за 24 часа, не бива да падате под 8 пъти.
Съветвам ви да с еинформирате за режима и практиките в болницата-кога ви дават бебето, по цял ден ли е с вас. И да се свържете с консултант по кърмене или да посетите адекватни срещи(на НАПК или Ла Лече Лига), за да се подготвите с основна иформация, за трудности след раждането.  Освен за самото раждане, това е второто най-важно-подготовката за кърмене.
 
За моите оперативни раждания мога да споделя, че боляха по време на операцията. Първото беше планово, второто спешно. Натискаха ме, беше доста болезнено. След операциите се възстанових лесно и безпроблемно. Обгрижвах си сама бебетата, това беше важно за мен.
Много голяма част от хората, с които съм говорила за секцио споделят, че ги е боляло. Затова е добре да обсъдите с лекаря си какво е възможно да усещате по време на операцията и какво ще направят в един или друг случай(например, че ако не можете да дишате ще ви сложат маска, ако ви е зле и ви боли могат да ви седират допълнително), за да сте подготвена, да знаете какво правят и това да ви дава спокойствие.

Ще ти дам и добронамерен съвет - не се плаши толкова от всичко неизвестно, което те очаква. Всички майки сме минали през това, но важно е да знаеш, че ще можеш да се справиш, защото си напълно способна. С детето ще имаш нови и всякакви ситуации, в които ще трябва да взимаш решения първо за здравето му, после за всичко останало. Да си родител се учи в движение. Бебенцата се раждат наистина много малки, можеш да добиеш представа от дрешките за новородени. Леко раждане!

Благодаря!