Караници през бременността

  • 3 772
  • 127
# 15
Само като прочетох бременни "сме"... Горкият мъж. И сте бременни само в 12та седмица, до 40та не ми се мисли.

Изобщо нямах предвид ,че аз и той сме бременни. Така се изказах но ще го променя щом това провокира подобни мнения.

Проблемът ти не е, че изразът „провокира подобни мнения“ във форума, а че провокира въпросното поведение у мъжа ти. Нищо чудно, че и той се държи като бременен.
Крайно време е да пораснете и двамата. Дете чакате и тепърва ще отглеждате и възпитавате. С такова инфантилно поведение как ще стане, как???
Виж целия пост
# 16
Трябва да го приучи да я цени, което става като го лиши от присъствието си.
Виж целия пост
# 17
да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето.

Кво, кво? Я пак? Разкажи за тези пожелания, че ми стана интересно. Много така между другото го хвърли.

Явно бебето не е било планирано и "таткото" се надява на кофти стечения на обстоятелствата, за да се отърве от бремето да бъде баща. Аз по друг начин не мога да си го обясня. Щом сега е такъв напълно вероятно е да я разкара след като роди.
Виж целия пост
# 18
Защо сте толкова лоши не разбирам наистина , бъдете малко по добри . Ясно е ,че всеки се мисли за перфектен ама бъдете по смирени  .Как я нападнахте , всички сме много перфектни в форуми и в социални мрежи, да не говорим реалността каква е . Бъдете по добри една към друга ние сме жени , ако една жена не може да разбере друга по добре нищо да не казва от колкото да я напада.
Виж целия пост
# 19
Авторке- ти по емоционален човек ли си по природа?
 Питам те това, защото аз съм такава и моята бременност си беше напрегната от тази гледна точка. Разбира се, че мъжът ти трябва също да се съобразява с теб и да ти помага, особено като наближиш 7 месец и нагоре, защото тогава вече ще ти тежи доста корема и ще имаш нужда от повече подкрепа. Голята част от коментиращите са ти дали добър съвет, просто не го провокирай, особено ако става въпрос за някакви битовизми. Всяка жена преминава през този период различно, за това просто си се отпусни и гледай да си здрава. Излизай повече с приятелки, разходки и ще видиш, че повечето проблеми са ти само в главата. Едно дете си е голямо изпитания за едно семейство, защото именно заради него ще трябва и двамата да си тествате "егото".
Вече няма Аз или Ти, има НИЕ. Особено след като се роди бебето ще трябва много да приоритизирате ежедневието си спрямо малкото човече. Така че това ще е най-големият ви тест до колко наистина се интересувате един от друг и как работите като екип. Точно в този етап много двойки се разпадат, защото не могат да се сработят.
Виж целия пост
# 20
Само като прочетох бременни "сме"... Горкият мъж. И сте бременни само в 12та седмица, до 40та не ми се мисли.

Изобщо нямах предвид ,че аз и той сме бременни. Така се изказах но ще го променя щом това провокира подобни мнения.
Това показва начин на мислене.
Бременната си ти. И това с хормоните, оправдаващи дребнавост е пълна глупост.
Ако се притесняваш, че не ти отдават значимото като си бременна, това е тема на друг разговор.
Два пъти съм била бременна и не ги усетих тез хормони. Спри да си създаваш сама напрежения.
Виж целия пост
# 21
Скрит текст:
Здравейте бъдещи и настоящи мами,
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
 Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща  , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми.
Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто
Скрит текст:
и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на  това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….  
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Добре, а ти като си нервна, не може ли да излезеш от помещението, докато се успокоиш? Преди менструация ме тресат жестоки нерви, познавам се и знам, че или трябва да стисна зъби и да дишам дълбоко, или да изляза от стаята. Защото нито мъжът ми, нито детето ми са ми изтривалки, в крайна сметка.
Виж целия пост
# 22
Ама тя си мисли има козът на козовете, а за бащата това е едно имагинерно обстоятелство, което не възприема като реалност. Цака го един вид, щот са̀ ѝ е паднало. Ами, не.
Виж целия пост
# 23
Аз не вярвам, че ей така изведнъж човек от възпитан става способен да обижда жена, а за не роденото си бебе няма да коментирам. Толкова му е бил акъла винаги, без значение осъзнавала ли си това или не.
Вероятно и ти имаш някакви по-магични представи до колко да ти съчувства, че повръщаш и ето ви конфликти. Честно казано има жени, които стават отвратително капризни и досадни, имам такава приятелка и аз вдигнах ръце от нея. 2 бременности имам с повръщане до самия край и знам какво е, но колкото и да ти съчувства, няма да се промени положението. Опитайте се и ти и той да сте по-умерени и разумни, ако в 12гс е такава драма, като почне да ти тежи корема и отичат краката в жегите, то ще трябва да се избиете. Не го налагай като изискване, просто показвай ти такова отношение, за да получиш същото.
Виж целия пост
# 24
Ми айде ще ти го кажа, въпреки че няма да го разбереш сега. Мъжът е насилник и комплексар. Ще страдаш, ще страда и бъдещото ти дете. Колкото по-рано се осъзнаеш, толкова по-добре и за двамата. Започвай да си планираш как ще си осигурил детето сама и нишоъне чакай от такъв. сори, ама това е истината. Изстрадана и преживяна. Айде бай на такъв, ти е най-добрия изход. Ще го разбереш след години мъка. Дано все пак се осъзнаеш.
Виж целия пост
# 25
Просто трябва да ти сработи самозащитата.
Виж целия пост
# 26
Стигнахме ли до бягай с 200 или с тва започнахме?
Някои жени са наистина нетърпими през бременността, особено в началния етап. Моята през първата бременност беше чудо, скъса ми нервите, няколко пъти ми идваше да си я върна обратно на завода производител. А принципно съм търпелив и трудно паля, но тогава ми дойде в повече. Така че споко, ще мине, опитай се да се владееш до колкото е възможно и му ги обяснявай тия неща, но не като е запалил, а когато е в настроение. Търпение се иска и от него, щото тепърва като се роди бебето ще видите зора. Наистина не сте пораснали, но ще пораснете.
И недей слушай много мнения свързани с крайни решения, имай предвид че на голяма част от коментиращите тук личния им живот меко казано не е за пример, нито изборите на партньор и баща на децата им. Така че нормално във всяка тема за какъвто и да е проблем най-честия съвет е бягай с 200.
Виж целия пост
# 27
Не съм прочела коментарите преди мен..
Моята бременност мина през скандали,рев,караници дори 2 седмици след раждането едва не се разделихме с моя ,,възлюбен" , не мога да ти дам съвет ,опитай се ако мислиш,че прекаляваш да не го правиш,а ако не твоя вината ,амии ,не може да направиш нищо,такива сме си ги избрали или ще търпим или хващаме пътя,вземи ти твоето решение !
Виж целия пост
# 28
Какво да ти кажа ,авторке, такъв си си избрала, който не може да прояви благородство и емпатия, а намира най-удачно да дели мегдан с бременната си жена и да обижда нероденото си дете.   Но сега не е най-подходящото време за преосмисляне на тоя избор, макар че никога не е късно, защото тепърва те чакат тежки чисто физически месеци и ще ти трябва помощ и подкрепа .  Впрягай го там да върши някакви неща, покупки, подготовки, ако правите и по възможност без да се избиете за глупости. Дано поне някакви други качества да има.

Ти също гледай да се овладяваш, то и за теб и детето не е полезно да затъваш в истерии и ревове. На кого ще навредиш - на себе си най-вече.

Не обръщай толкова внимание , сигурно за някакви глупости се разправяте и мъжът ти като е дребнав... Но повечето хора са много дребнави, гледай за една дума какво става.
Излизай от стаята преди да стане скандал,  дишай дълбоко,, ако трябва потърси и професионален съвет, сподели на консултацията, за да те насочат.
Виж целия пост
# 29
... Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине..
Това е курка пан.
Точно тази реплика може да я чуеш от жени дето са били бременни преди 1-2-10-30-50 години, от тези дето никога не са били бременни, от неомъжени, от необвързани, и даже от девствени.
Един път влезе ли мъжа в тоз капан - край. Ама сега имало хормони-мормони, после какви неща има - още на са ги открили в биологията, ама нямат свършване.
Засмяваме се и след 5 минути щяло да мине. Фокус-мокус барба-фокус.
Ама за това "да се направим, че не виждаме" го научваме рано или късно. Обаче без да се засмяваме. Финта с "петте минути" - не съм ставал свидетел на този феномен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия