Творческо вдъхновение -1

  • 3 301
  • 171
# 75
Много ми харесва и този откъс, Аниш! Убедителен, трогващ, загатващ интересно продължение.

Честит ден на книгата, пишещи и четящи мили хора 🌸!
Виж целия пост
# 76
Много ми харесва и този откъс, Аниш!

Честит ден на книгата, пишещи и четящи мили хора 🌸!
Благодаря, това са само разпокъсани нахвърляници. Когато се насъберат достатъчно, ще ги обединя в сборник разкази към ПРА.
Честит празник и от мен на всички четящи и пишещи. Срам, не срам, дори не знаех, че има такъв ден и той е днес. Сърдечно пожелавам на всички автори, музата да не ги напуска, а на читателите - да намират превъзходни книги.

Виж целия пост
# 77
Честито
Виж целия пост
# 78
“Разпокъсаните нахвърляници” много ми харесаха, а малко нахално предположих, че следва продължение под формата на още една книга, но и разкази да са, пак ще е чудесно!

За празника - няма да му разказвам историята, интересното е, че напоследък едва ли не всеки ден от годината е ден, посветен на нещо, но за пишещите с желание предполагам, че всеки ден е празник - когато вдъхновението извира от сърцето, естественият порив и желанието мислите да се претворят на белия лист (или в днешно време -екран), а творби, написани така, вярвам, че се усещат с душата и оценяват от читателите.
Виж целия пост
# 79
“Разпокъсаните нахвърляници” много ми харесаха, а малко нахално предположих, че следва продължение под формата на още една книга, но и разкази да са, пак ще е чудесно!
А, не е нахално. Но освен под формата на разкази, не се сещам как да пиша историите на Кайрид и Шанира( рухването на драконовата империя, създаването на Вортекса и появата на Наа), на Арасаи и на Ивеелия. То и трите не са с щастлив край, но ще доизяснат някои моменти от основната приказка. Единственото, което ги обединява са кристалите, така че като работно заглавие съм сложила "Приказки за кристали", а съдбата на Арасаи е точно средата, от която се тръгва към събитията преди 42000 години и преди 400 години.
Виж целия пост
# 80
Така обобщена идеята изглежда много интересна, успех в творенето!
Виж целия пост
# 81
Аниш, склонна ли си да споделиш приказката си с още един бета (гама, делта...) читател? Ако да, ще се радвам да ми пратиш линк. Simple Smile
Виж целия пост
# 82
Аниш, склонна ли си да споделиш приказката си с още един бета (гама, делта...) читател? Ако да, ще се радвам да ми пратиш линк. Simple Smile
Разбира се. Приемам и критики. Зная, че историята е малко сурова от към правопис, но поне няма сюжетни дупки. В момента върви редакция и като приключа част, ще я подменя. То и името на втората част не ми харесва и мисля за друго. Линкът го изпратих на ЛС.
Виж целия пост
# 83
Lady Brinne, малко късно прочетох разказа ти “Руси плитки” и искам да споделя, че много ми хареса - историята трогва сърцето, стилово е чудесно написан и така те пренася във времето, когато са се случили събитията. Браво!
Виж целия пост
# 84
Lady Brinne, малко късно прочетох разказа ти “Руси плитки” и искам да споделя, че много ми хареса - историята трогва сърцето, стилово е чудесно написан и така те пренася във времето, когато са се случили събитията. Браво!

Благодаря. Не е късно. Радвам се, че ти харесва. 💓
Виж целия пост
# 85
Питане към прочелите "Приказка за Ранафер и Алтара". Това в скрития текст дали става като синопсис за изпращане в издателство? Предупреждавам, че има много големи спойлери.
Скрит текст:
Приказка за Ранафер и Алтара

     Ранафер и Алтара са два измислени свята, свързани от гъвкав, полуизкуствен пространствен проход, наречен Вортекс. Кой и как го е създал, е една от загадките, които се разкриват в повествованието. В началото е известно само, че е създаден преди малко повече от 40 000 години, за да предотврати унищожаването на всичко живо след огромна катастрофа, променила географията и климата на двата свята.
     В резултат на нея Ранафер, губи почти целия си океан, защото водите му преминават на Алтара. Климатът драстично се променя и сега светът е горещ и сух, а единственото място, подходящо за живот, са върховете на Драконовата планина. Последиците за Алтара са различни. Светът преживява потоп, след който на повърхността остават само пет големи острова, а климатът леко се захлажда, но като цяло се запазват благоприятни условия за живот.
     Основен фантастичен елемент в приказката е Дарбата. Това е обединеното умение да се взаимодейства с нишките, изграждащи пространството и времето. Създаването на индивидуални портали за мигновено преместване и на нетрайна материя (дрехи, предмети, но не и храна), са стандартната Дарба. Всички жители на Ранафер се раждат с умението да чувстват пространствените нишки и да ги сплитат, но те не могат да виждат цветовете и свойствата им. Тази особеност им дава способността да изграждат втора телесна форма – драконова, но съзнанието им винаги остава едно. Хората, живеещи на Алтара притежават обратното умение – те виждат пространствените нишки и свойствата им, но не могат да взаимодействат с тях. Двете раси са генетично съвместими и могат да се размножават. Получените хибриди унаследяват и двете умения, които формират пълната Дарба. Одарените, както се наричат и в двата свята, формират властимащия елит в двата свята.
     Способността да се виждат минали и бъдещи събития, които са вплетени в пространствените нишки, представлява Виждащата дарба, която се проявява изключително рядко и възниква единствено при драконите. Историята започва с видение за бъдещето, което недвусмислено разкрива, че Ранафер ще бъде унищожен. Но видението показва и вариант, при който Ранафер ще бъде пресътворен. За да се реализира именно това бъдеще, управляващите двойка /винаги са брат и сестра/ се отказва от властта в полза на дракона от видението, който ще съхрани света им. Той се казва Тедж /главен герой/ и е само на 19 години.
     Абсолютно е неподготвен да управлява, има своите тайни, характерът му е тежък и не приема чуждо мнение. Избраната за съвладетелка негова сестра Илилан е по-умерена, притежава аналитичен ум, но също като брат си би направила абсолютно всичко, за да защити драконовия свят. За първите години на управлението си Тедж успява изключително много да влоши търговските им отношения с Алтара. Въпреки високото си технологично развитие /стационарни телепорти независещи от Дарбата, движещи се автономни градове, генна терапия, клониращи технологии за растения и животни и напълно развита рециклираща система/ драконите са зависими от земеделската продукция на хората. Алтара от своя страна е зависима от ранаферските кристали, които задействат всички битови артефакти. В технологично отношение светът на хората е на прединдустриален стадий, заради липсата на ресурси.
     Преломен момент е откриването на артефакт с алтариански произход, който предизвиква земетресения, разломи и изригвания, като по този начин бавно руши Ранафер. Тъй като двата свята са свързани, отзвук има и на Алтара, където бурите и наводненията зачестяват. Тедж и Илилан започват опасна игра, съгласявайки се извънредна селекция, която да създаде ново поколение Одарени. В действителност те искат да открият коя от управляващите фамилии на Алтара, а всеки остров има независима власт в лицето на Наместник, се стреми да унищожи света им.
     Така на Ранафер попада Мая Шау Нарада /главната героиня/, която виждаме като дете в първата глава. По странно стечение на обстоятелствата тя е обявена за неодарена /огромен позор за всяка фамилия/, а баща ѝ може да загуби властта над Нарада. Още при преминаването на избраните момичета до Ранафер, две от тях правят опит да я убият. Тедж я спасява и открива, че Мая е момичето, което сънува от години. След поредица от лъжи, измами, отвличане и дипломатически ходове, двамата намират път един към друг. В екстремна ситуация, потисната Дарба на Мая се изявява, но следва втори, много сериозен опит да бъде изпепелена. Виновните са наказани, но артефактът, рушащ световете се събужда.
     Разследването установява, че Мая е тази, която го задейства, макар и несъзнателно. Разкрива се още, че всичко е било заложено преди 400 години от нейната прабаба, която е била Виждаща. Оказва се, че при Виждащата дарба е обратното - хората са тези, които умеят да сплитат хрононишките, а драконите могат само да ги виждат.
     Тедж необмислено и импулсивно обвинява Мая за хилядите погубени животи, а тя разбива артефакта. В резултат на Ранафер настъпва глобална катастрофа, Мая се опитва да я предотврати, но губи живота си, заради кръвна клетва, която без да знае е дала като дете. Тедж я запазва в сфера заедно с неродения им син, а драконите се евакуират с част от планината и малко територия на Алтара, където създават шести остров. Вортексът се разпада. Шест години по-късно се сбъдва последното видение, което е запазено в тайна от Виждащият Рилдж. Мая се събужда, вижда сина си, Ааридж, но по политически причини е обявена за мъртва и продължава да живее под името Арслин.
     В третата част на книгата действието се пренася 26 години след унищожаването на Вортекса /това отчита брояча пред главите в книгата/. Драконите и хората живеят на Алтара, но в студен мир. За хората драконите са нашественици, които отвличат децата им. Драконите отказват да споделят техническия си напредък, което води разпалване на ксенофобски настроения сред хората.
     При едно от тайнствените отвличания е похитена 18 годишната Аалин – дъщерята на Тедж и Мая. Тя се събужда на Ранафер, който е оцелял благодарение на тайнствени божества, наричани Майката и Бащата. Именно те стоят зад отвличанията на хора. Притисната от обстоятелствата, Аалин се представя за неодарено момиче на име Лина.
     След три месеца успява да се свърже със семейството си и Ааридж отива на Ранафер за да я върне. Майката и Бащата се опитват да ги спрат, но се разкрива, че те всъщност са Кайрид и Шанира – двойката, създала Вортекса и допуснала вмешателството в хрононишките. Междувременно, със съдействието на някои от Наместниците, хората престават да виждат в драконите нашественици. Тедж и Илилан успяват да ги убедят да разкажат истината, за да могат хора и дракони наистина да заживеят в мир като един народ, в един свят.
Виж целия пост
# 86
На мен ми харесва как си представила историята, Аниш.
Мисля, че става за синопсис.
Виж целия пост
# 87
Да, добре е. Само не знам дали трябва да употребяваш главната героиня за Мая, при положение че в третата част тя на практика отсъства доста дълго време. Иначе ми харесва, сбито и ясно. може би само едно-две изречения да намекнеш, че има любовни отношения в книгата, знам че редакторите и издателите обичат да виждат нещо такова.
Виж целия пост
# 88
Да, добре е. Само не знам дали трябва да употребяваш главната героиня за Мая, при положение че в третата част тя на практика отсъства доста дълго време. Иначе ми харесва, сбито и ясно. може би само едно-две изречения да намекнеш, че има любовни отношения в книгата, знам че редакторите и издателите обичат да виждат нещо такова.
Мая присъства и в трите части. Реално заради това, че разбива виолетовия кристал, се стига до оцеляването на Майката и Бащата и последвалата олелия. За любовните отношения... ами то реално не са нищо особено. Не любовта е проблема между Тедж и Мая, а злощастното обстоятелство, че тя е отговорна за разрухата на Ранафер.
...
Може и да включа едно две изречения, но синопсис по-дълъг от две-три страници едва ли някой ще прочете.

п.п. При такива цифри е трудно да се извади най-важното:
Виж целия пост
# 89
Малко спам.
покрай този разговор за издатели се сетих един хумористичен  разказ от Иля Илф и Евгений Петров. Препредавам накратко.
Един автор пише роман за съветския Робинзов. Също като при Дефо той тръгва на пътешсетвие, корабът потъва нашият човек попада на остров. Там се учи как да уцелява, дресира си папагал да му пее ленниски съботници и т.н.
Дава го на издателя, и той му вика
-Да, много хубава идея, ама тука липсва нещо...Той ваш Робинзон много самотен. Я му намерете жена, също и хора с които да общува, да разгласява сред тълпите колко е успешен комунизма
И писателят - Ама това е остров!
И издателят - Тъкмо се сетих - няма нужда от остров, може и полуостров.
И накрая писателят като разбрал каква е работа се прибрал и написал разказ какъвто издателството искало.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия