Хич нямам спомен колко съм струвала. Явно се забравя ритуала. Помня само, че малкия ми брат набързо прибра паричките от обувката и хукна да черпи гаджета някакви.
Виж целия пост
Колко ( се оказа ), че струвате?
- Публикувана: 1 март 2007, 12:42 ч.
- Последно мнение: 2 март 2007, 20:18 ч.
# 16
1 март 2007, 13:05 ч.
Не ми припомняй, мол ти са 
Ама аз му го върнах....все още продължава да си изплаща дължимото
Виж целия пост
Цомб, с тези стотинки ме уби 
Много ти е оригинален мъжот 
Много ти е оригинален мъжот Ама аз му го върнах....все още продължава да си изплаща дължимото
# 17
1 март 2007, 13:10 ч.
Е, па колко? Къде 10-12 лв., а вечерта мъжо си ги прибра, че требеше на другиот ден да ядем нещо - само с любов (и остатъци от сватбената торта) не се живее. Ха, ма ха.
Виж целия пост
# 18
1 март 2007, 13:12 ч.
оказа се, че нищо не струвам.... 
на връх петък тринадесети
си грабнахме парцалите и се разписахме в общината. други сметки не е имало.... 
и сега ме е малко яд 
Виж целия пост
на връх петък тринадесети
си грабнахме парцалите и се разписахме в общината. други сметки не е имало.... и сега ме е малко яд 
# 19
1 март 2007, 13:12 ч.
50 ст. Всички пари бяха в моята чанта...На никого не му е и идвало на ум, че кумата ще тръгне да изпълнява тоя ритуал...Мъжът ми намерил 50 ст. на земята и и ги дал. Тя казала: "Само толкова?" и той и отвърнал "Че ти колко искаш, тя не може да готви!" 
И все още не мога
Виж целия пост
И все още не мога
# 20
1 март 2007, 13:16 ч.
50-60 ЛЕВА И 4 БАНКНОТИ ПО 1 ДОЛАР!
Много малко но какво да се прави живот......
Виж целия пост
Много малко но какво да се прави живот......
# 21
1 март 2007, 13:16 ч.
Преди 12 години моят мъж шокира сватбарите поставяйки в обувката ми 3 банкноти от по 500 лева /по това време това беше банкнотата с най-голям номинал/. Когато го попитаха, защо слага толкова много, отговора беше, че толкова имал, инъче щял да сложи повече.
Как да не се почувстваш скъпа, а?
Инъче тези банкноти си ги извадих от обувката, чак в ресторанта, просто бях забравила за тях.
Виж целия пост
Как да не се почувстваш скъпа, а?
Инъче тези банкноти си ги извадих от обувката, чак в ресторанта, просто бях забравила за тях.
# 22
1 март 2007, 13:21 ч.
Хммм. Цитат на мъжа ми от снощи: "След 5 г. ми е ясно, че не можеш да готвиш, ама поне спри да хабиш продуктите."
Виж целия пост
..."Че ти колко искаш, тя не може да готви!" И все още не мога
И все още не мога Хммм. Цитат на мъжа ми от снощи: "След 5 г. ми е ясно, че не можеш да готвиш, ама поне спри да хабиш продуктите."
# 23
1 март 2007, 13:29 ч.
а.. струвам аз... моя беше посъбрал 7-8 лева сигурно... и един жетон за телефон ми беше пробутал
Виж целия пост
# 24
1 март 2007, 13:29 ч.
Николко! И аз бях със сандали, пък и не ми се занимаваше с глупости... Дори не разбрах кога се натикаха 10 жени в стаята ми и бутат вратата -не дават на зетя да влезе. Аз станах сама да си изляза обаче не ме пускат, егати ритуалите, егати чудесиите... а навънка свирят някакви песни като за погребение - да се смея ли, за плача ли, но така и не посмях да заплача, че щеше да ми се скапе грима. Накрая ме докопа братовчед му на мъжа ми - огромна камара от мускули,никой не посмя да му застане на пътя... измъкна ме набързо и ме връчи на мъжа ми
Виж целия пост
# 25
1 март 2007, 13:30 ч.
Това като на Цомба съпружеското тяло, но при твоя екстравагантността е надделяла
Виж целия пост
... и един жетон за телефон ми беше пробутал
# 26
1 март 2007, 13:36 ч.
Ами явно не струвам, защото въобще не сме пълнили нечия обувка с пари.
Виж целия пост
# 27
1 март 2007, 13:40 ч.
Това като на Цомба съпружеското тяло, но при твоя екстравагантността е надделяла
а, сакън - да съм си имала - ако закъсам Подозирам, че кума имаше пръст в тази работа, но той предимно ми подбутваше монети по левче под вратата, преди да влязат
Виж целия пост
... и един жетон за телефон ми беше пробутал
Подозирам, че кума имаше пръст в тази работа, но той предимно ми подбутваше монети по левче под вратата, преди да влязат
# 28
1 март 2007, 13:48 ч.
И аз точната сума не я помня, но стотинките преобладаваха, за разлика от левчетата.
Виж целия пост
# 29
1 март 2007, 13:59 ч.
Пукнат грош не струвам,се оказва.Забравихме ли,не ни казаха ли,какво ли,но обувката ми никой не напълни.То бяха едни погачи,баници,че тъпкане в устата...това си спомням.И много ме беше яд,че след толкова старание да съм начервена и набелена, трябваше да ям.Баница.
Виж целия пост
Препоръчани теми