o mila Angela, ima tolkova mnogo emocionalni invalidi. ot tiah naj-mnogo me e gnus, ama tochno tova e gadnata duma. no vinagi si mislia, che zhivotut im sigurno e dosta osakaten.
Виж целия пост
Кога започнахте да спите отново нормално
- Публикувана: 2 март 2007, 11:12 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2007, 11:04 ч.
# 16
4 март 2007, 18:50 ч.
Мила Роси, и всички момичета, които са преживели кошмар, не съм психолог, но мисля, че сънят е отражение на реалността. Няма как, когато дните са кошмарни, нощите да са спокойни. Затова се помъчете да се помирите със себе си и с околните и да продължите да живеете (по-спокойно).
Моят нормален сън се върна, когато се взех в ръце, когато спрях да се притеснявам от хората, когато приех станалото, когато се върнах към нормалния си ритъм на работа (дори се натоварвам повече от преди).
Знам, че ако сами не си помогнем, няма кой да го стори.
Виж целия пост
Моят нормален сън се върна, когато се взех в ръце, когато спрях да се притеснявам от хората, когато приех станалото, когато се върнах към нормалния си ритъм на работа (дори се натоварвам повече от преди).
Знам, че ако сами не си помогнем, няма кой да го стори.
# 17
5 март 2007, 09:09 ч.
Аз никога не съм си губила съня. По-скоро той беше моята утеха, защото само тогава не мислех за случилото се. Но уви, след като се събудех реалността отново ме връхлиташе като черна птица 
Виж целия пост
# 18
5 март 2007, 17:57 ч.
И аз се молех да заспя-само тогава поне за миг се откъсвам от жестоката реалност!Но когато съм будна не минава и ден,в който да не мисля как едното ми бебче вече трябваше да е близо на 3 месеца или как сега трябваше да съм в края на 3-ти месец с другото....
Всъщност аз работя вечер и поне като съм на работа не мисля толкова за случилото се,когато се прибера заспивам,но когато се събудя не мога да не мисля....болката никога няма да изчезне.....
Виж целия пост
Всъщност аз работя вечер и поне като съм на работа не мисля толкова за случилото се,когато се прибера заспивам,но когато се събудя не мога да не мисля....болката никога няма да изчезне.....
# 19
5 март 2007, 19:35 ч.
За съжаление мисля, че си права. Просто ще трябва да се научим да живеем с нея. 
Колкото по-бързо, толкова по-добре
Виж целия пост
Колкото по-бързо, толкова по-добре
# 20
6 март 2007, 15:40 ч.
Спях... Пиех пълни шепи с хапчета сигурно 3-4 месеца след загубата на сина ми... После започнах работа- тежка и уморителна. Работех почти денонощно и в малкото свободно време припадах от умора и спях без да сънувам.
После реших, че ще се отдам на любов... исках друго дете. Сънят ми се възстанови, когато намерих утеха в нещо.
Ето такива идиотки направо ми иде да ритам, докато припаднат в краката ми
Повече от три години синът ми го няма... Градът ни е толкова малък, че всеки всекиго познава... И още има малоумници, които ме питат къде е баткото...
Виж целия пост
После реших, че ще се отдам на любов... исках друго дете. Сънят ми се възстанови, когато намерих утеха в нещо.
Да не говоря, че една позната (майка), която знае, че съм загубила втората си дъщеря, ме видя с количката и бебето, въпреки опитите ми да се правя, че не съм я видяла, най-нагло ме погледна в очите и ме попита - "А каката къде е?" 
Ето такива идиотки направо ми иде да ритам, докато припаднат в краката ми
Повече от три години синът ми го няма... Градът ни е толкова малък, че всеки всекиго познава... И още има малоумници, които ме питат къде е баткото...
# 21
9 март 2007, 20:07 ч.
Не знам какво точно значи да спиш спокойно...
Загубих бебето си февруари 2004...
Около половин година се мятах и плачех... забременях точно на датата на спонтанния аборт...
Сега имам прекрасен и здрав син, който е смисълът на живота ми, но все още има нощи, в които не мога да спя и мисля за това...
Виж целия пост
Загубих бебето си февруари 2004...
Около половин година се мятах и плачех... забременях точно на датата на спонтанния аборт...
Сега имам прекрасен и здрав син, който е смисълът на живота ми, но все още има нощи, в които не мога да спя и мисля за това...
# 22
15 март 2007, 13:17 ч.
При мен е същото. Изгубих момченцето си (след кошмарно преждевременно раждане) на 31.08.2003 г., а на 11.08.2004 г. родих дъщерите си.
И досега имам безсънни нощи. Преживявам постоянно този ужас. Да, понякога спя спокойно и "изключвам" с дни (като в някаква мъгла), но после пак и пак. Дори снощи стоях будна до 4 ч. Взех Кика при мен, че мъжът ми учеше за изпит и я гушках, а мислите бяха същите.
Скоро говорех на тази тема с баба ми. Нейното момченце е било на 3 г., а сега щеше да е на 43 г. - тя казва, че още има безсънни нощи, в които го усеща наоколо.
Angela, такива не мога да ги понасям. СЪщата позната имам (старателно я избягвам) - знаеше много добре за станалото и коментарът беше: "Че ти кога роди, кога пак забременя?! И къде е голямото ти дете?!".
Не знам каква е тази злоба.
За съжаление, скоро я срещнах (злобата) и във форума - "майка", която изрече такива думи за друга майчица.
Хората са казали за думата - "раната минава и се забравя, ама тежката дума остава".
Виж целия пост
Не знам какво точно значи да спиш спокойно...
Загубих бебето си февруари 2004...
Около половин година се мятах и плачех... забременях точно на датата на спонтанния аборт...
Сега имам прекрасен и здрав син, който е смисълът на живота ми, но все още има нощи, в които не мога да спя и мисля за това...
Загубих бебето си февруари 2004...
Около половин година се мятах и плачех... забременях точно на датата на спонтанния аборт...
Сега имам прекрасен и здрав син, който е смисълът на живота ми, но все още има нощи, в които не мога да спя и мисля за това...
При мен е същото. Изгубих момченцето си (след кошмарно преждевременно раждане) на 31.08.2003 г., а на 11.08.2004 г. родих дъщерите си.
И досега имам безсънни нощи. Преживявам постоянно този ужас. Да, понякога спя спокойно и "изключвам" с дни (като в някаква мъгла), но после пак и пак. Дори снощи стоях будна до 4 ч. Взех Кика при мен, че мъжът ми учеше за изпит и я гушках, а мислите бяха същите.
Скоро говорех на тази тема с баба ми. Нейното момченце е било на 3 г., а сега щеше да е на 43 г. - тя казва, че още има безсънни нощи, в които го усеща наоколо.
Angela, такива не мога да ги понасям. СЪщата позната имам (старателно я избягвам) - знаеше много добре за станалото и коментарът беше: "Че ти кога роди, кога пак забременя?! И къде е голямото ти дете?!".
Не знам каква е тази злоба.
За съжаление, скоро я срещнах (злобата) и във форума - "майка", която изрече такива думи за друга майчица.
Хората са казали за думата - "раната минава и се забравя, ама тежката дума остава".
# 23
15 март 2007, 13:34 ч.
При мен безсънните нощи са вече трети месец и незнам дали ще мога някога да спя спокойно отново.Всяка вечер е едно и също-мятам се като риба на сухо,въртя се,стряскам се,плача на сън .... нещо ужасно!
А това за -"раната минава и се забравя, ама тежката дума остава" си е така.Винаги ми е била на мен ужасно неприятно като почнат да ме разпитват и да ми ровят в раните нагло и нахално.И не спират дакато не измъкнат каквото искат да чуят.А най лошото е ,че и мои роднини са го правили това.
Виж целия пост
нещо ужасно!А това за -"раната минава и се забравя, ама тежката дума остава" си е така.Винаги ми е била на мен ужасно неприятно като почнат да ме разпитват и да ми ровят в раните нагло и нахално.И не спират дакато не измъкнат каквото искат да чуят.А най лошото е ,че и мои роднини са го правили това.
# 24
15 март 2007, 19:37 ч.
След написаното от Анджи и Димана си спомних една служка с мое гафчесто участие.
може би вече са минали 10 години оттогава. Преди години един съученик и съпругата му чакаха второто си детенце. При една среща на випуска бяха заедно с голямото им детенце и аз попитах как е бебето, че и повторих. В следващия момент вече до мозъка ми стигна, че май не трябва да очаквам отговор, а още по-малко да питам. Може би след този случай станах много предпазлива, когато срещах небременна вече позната.
Виж целия пост
може би вече са минали 10 години оттогава. Преди години един съученик и съпругата му чакаха второто си детенце. При една среща на випуска бяха заедно с голямото им детенце и аз попитах как е бебето, че и повторих. В следващия момент вече до мозъка ми стигна, че май не трябва да очаквам отговор, а още по-малко да питам. Може би след този случай станах много предпазлива, когато срещах небременна вече позната.
# 25
16 март 2007, 23:34 ч.
Аз мисля,че вече спя малко по-добре от преди,поне сънувам нещо.Ще стане една година откакто загубих бебето си,може би е време вече да "влизам" в час.Иначе не можех да спя,ама изобщо.Лягам,спи ми се,ама не мога.Ставам,намирам си работа и така до 5-6 сутринта.После някакво спане до обяд.Стигнах до там,че съм изкарвала до 2-3 безсънни нощи с надеждата,че така ще се изтощя и после ще заспя...,ама напразно.Сън не ме хващаше.Сега поне ме хваща.
За всеки човек ще е различен този период според мен.
Относно за това,че хората питат - аз се убедих,че не е с лошо.Имам контакти с много хора,те не очакват,че се е случило нещо лошо и все ме питаха...какво си имаме,как се казва... и така.Съвсем наскоро пак ме попитаха кога ще черпя,макар,че сигурно вече било голямо....!Жената изпита адски голямо неудобство като й казах,почервеня цялата...,чак ми стана жално за нея.не спя да се извинява...Мисля,че е еднакво неудобно и притеснително и за двете страни.А за тези,които го правят с лоши чувства....просто нямам думи,незнам как може да има такива хора!
Виж целия пост
За всеки човек ще е различен този период според мен.
Относно за това,че хората питат - аз се убедих,че не е с лошо.Имам контакти с много хора,те не очакват,че се е случило нещо лошо и все ме питаха...какво си имаме,как се казва... и така.Съвсем наскоро пак ме попитаха кога ще черпя,макар,че сигурно вече било голямо....!Жената изпита адски голямо неудобство като й казах,почервеня цялата...,чак ми стана жално за нея.не спя да се извинява...Мисля,че е еднакво неудобно и притеснително и за двете страни.А за тези,които го правят с лоши чувства....просто нямам думи,незнам как може да има такива хора!
# 26
17 март 2007, 00:52 ч.
Кога ли? Всеки, минал през ада на загубата, е вече различен. Не знам дали изобщо сънят ни някога може да стане отново "нормален". Но поне да се научим да спим отново.
А за недоразумения като цитираните от Анджи и особено за "майката", спомената от azaf - да не им дава Господ да имат нужда от тая част от форума!
Предпочитам да живея с мисълта, че Бог избира ангелите си сред най-добрите. Нашите деца са неговият избор. За жалост от това болката не намалява. Но поне за мен е някаква утеха.
Виж целия пост
А за недоразумения като цитираните от Анджи и особено за "майката", спомената от azaf - да не им дава Господ да имат нужда от тая част от форума!
Предпочитам да живея с мисълта, че Бог избира ангелите си сред най-добрите. Нашите деца са неговият избор. За жалост от това болката не намалява. Но поне за мен е някаква утеха.
# 27
17 март 2007, 10:51 ч.
Аз не мога да разбера как някои хора могат да нямат никакво чувство за деликатност-сякаш нарочно ровят в раната!Такива направо ми идва да ги 
Разбира се има и такива,които го правят без да искат.На мен например миналия път като загубихме бебко ми се обади познат,с който не се бяхме виждали и чували повече от месец- и той ме пита дали сме разбрали вече пола.Много гадно ми стана,а на него още повече като разбра какво се случило.
Рени,и моят мъж с това ме утешава.Но за съжаление,болката наистина не намалява.....
Виж целия пост
Разбира се има и такива,които го правят без да искат.На мен например миналия път като загубихме бебко ми се обади познат,с който не се бяхме виждали и чували повече от месец- и той ме пита дали сме разбрали вече пола.Много гадно ми стана,а на него още повече като разбра какво се случило.Предпочитам да живея с мисълта, че Бог избира ангелите си сред най-добрите. Нашите деца са неговият избор. За жалост от това болката не намалява. Но поне за мен е някаква утеха.
# 28
19 март 2007, 15:28 ч.
Аз вече спя, спя отдавна нормално ,но..... няма ден , дори и час да не мисля за това , което се случи.От мислите си не можеш да избягаш. Аз съм учителка и още ми е трудно да обясня на някой от учениците ми какво се е случило, а те неразбиращи питат съвсем искрено " Госпожо, къде е бебето?"
Ще мине време ,ще започнеш да спиш.Но дали ще забравиш...мисля си не.
Виж целия пост
Ще мине време ,ще започнеш да спиш.Но дали ще забравиш...мисля си не.
# 29
20 март 2007, 10:36 ч.
И в единия, и в другия случай разултата е един и същ. Случилото се неможе да се промени. Остава ни само да се научим да живеем с него.
Виж целия пост
Ще мине време ,ще започнеш да спиш.Но дали ще забравиш...мисля си не.
И в единия, и в другия случай разултата е един и същ. Случилото се неможе да се промени. Остава ни само да се научим да живеем с него.
Препоръчани теми