Децата на разведени родители

  • 11 170
  • 108
# 90
Има една пирамида на потребностите ... на Маслоу.. за да имаш нужда от потребност от по-високо ниво, трябва да си удовлетворил тези от по-ниското ниво... създадена е в управлението за да помогне да се изяснят мотивиращите фактори на работниците и служителите .. такива работи ...

Каси, излиза, че повечето от самотните мами са все още на дъното на пирамидата - не могат да посрещнат дори физиологичните и материалните си потребности...Какво остава за върха...себеутвърждаване, реализация, дрън-дрън... Tired
Виж целия пост
# 91
здравейте,момичета!   bouquet
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!
като ви чета виждам,че всички сте млади и отскоро "самотни родители".
според мен и моя НЕСКРОМЕН опит ще ви кажа едно-децата стават такива каквито ние си ги възпитаме.а това,че има безотговорни бащи,че и майки(доста бащи вече отглеждат сами децата си)е факт.на какво се дължи тяхното безхаберие ще си остане мистика....
ще ви разкажа моята история накратка,а вие си преценете.
омъжих се на 18год.родиха ни се 2 деца.когато бяха на 3 и 5 години баща им замина в чужбина.и една година забрави да се обади.за живота си през това време няма да говоря.....но....дойде си една сутрин и каза-ИМАМЕ да връщаме.....пари.той си дойде с борч,не със спечелени пари.това в далечната 1986г.
е тогава вече ми кипна-взех си децата и багажа и просто си тръгнах.
отначало изпитвах същите терзания-те ще са без баща.......
в един момент се получи така,че вече не го мразя......
бяха трудни години......
с времето се окопитих.купих жилище,кола........
сина ми е вече на почити 20г.отговорен,работещт с приятелка от 3 години.чака я да завърши.
дъщерята е на 17г.учи в друг град в елитна езикова гимназия.
по нищо не личи,че са гледани от един родител-за протокола,имам приятел(и аз съм човек и то все още млад Wink )
но си ги отглеждам и възпитавам съвсем сама и отговорно.
а бащата за тези години ги е виждал 1 път.и няколко пъти се е обаждал по тел.
........наистина,ако се сблъска с тях на улицата няма да ги познае.  newsm78
на 38 год.съм в момента и си мисля,че съзрях доста рано.
та моя съвет-стегнете се,няма невъзможни неща!  Hug
и запазетете своето женско достойнство-не им се молете и не им плачете на бившите.само им повдигате самочувствието-тя не може без мен........
ДОКАЖЕТЕ , ЧЕ МОЖЕТЕ!
стана много дълго,извинете ме.
Виж целия пост
# 92
splitka,   Hug
Браво на теб! Справяш се чудесно!
Дай Боже, повече такива мами да се включват и да ни дават кураж!   bouquet
Виж целия пост
# 93
просто опита си казва думата.
оказа се, че няма нищо трудно-просто да ПОВЯРВАШ във себе си.
силни били мъжете.......дрън,дрън......
не случайно народа е казал "зад всеки успял мъж,стои силна жена!"
 Hug  Hug  Hug
Виж целия пост
# 94
Не ме четеш мен splitka
Аз от 12 год съм единствен родител
Криво лява и с периоди на затруднение се справям
Силни сме, защото сме жени
А, ти си го написала
Виж целия пост
# 95
mimmi,обърнах се така,защото повечето са "преснички"
справяме се,защото сме инати! newsm10
и трябва да даваме кураж на другите.
  love001
Виж целия пост
# 96
...а това,че има безотговорни бащи,че и майки(доста бащи вече отглеждат сами децата си)е факт.на какво се дължи тяхното безхаберие ще си остане мистика...
Чак пък мистика - много са прости причините за безхаберието.
Виж целия пост
# 97
А защо си мислите, че безхаберието, мързелът, егоизмът са приоритет на нашите бивши. Знам много настоящи с този манталитет. Моят, като стана бивш, беше 1000 пъти по-загрижен. Нали трябва да се презентира като идеалния баща.
Виж целия пост
# 98
Твоя може да се е чуствал виновен. Моя е имал намерение да бъде свестен баща - според мен.
А после просто е забравил.
Виж целия пост
# 99
Ама защо въобще говорите за мъжете?! Всички те са безотговорни, малко или повече, разведени, или не. Лично аз си мисля, че не си заслужава да се обсъждат, освен като съвсем ни писне от глупостите им и имаме нужда да споделим!!!
А иначе ние, жените, сме силни и се справяме... къде ще ходим?! Hug
Темата беше за децата и как им се отразяват тези работи - развод, раздяла... отразяват се, няма начин. Аз също съм на мнение, че различните хора преживяват едни и същи на пръв поглед събития по различен начин и че епитетът "деца на разведени родители" е архаичен... а и в днешно време те са толкова много... и все повече стават... не знам защо, но факт... Въпросът е, че проблеми има! Конкретно мойта дъщеря е тийнейджърка (е, не съвсем, скоро ще навърши 13) Wink . Има ли мами с деца на тази възраст и как се справяте с проблемите, че понякога е направо Sick?! Ще се радвам да обменим опит!!! Laughing
Виж целия пост
# 100
здравейте,момичета!   bouquet
НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!
като ви чета виждам,че всички сте млади и отскоро "самотни родители".
според мен и моя НЕСКРОМЕН опит ще ви кажа едно-децата стават такива каквито ние си ги възпитаме.а това,че има безотговорни бащи,че и майки(доста бащи вече отглеждат сами децата си)е факт.на какво се дължи тяхното безхаберие ще си остане мистика....
ще ви разкажа моята история накратка,а вие си преценете.
омъжих се на 18год.родиха ни се 2 деца.когато бяха на 3 и 5 години баща им замина в чужбина.и една година забрави да се обади.за живота си през това време няма да говоря.....но....дойде си една сутрин и каза-ИМАМЕ да връщаме.....пари.той си дойде с борч,не със спечелени пари.това в далечната 1986г.
е тогава вече ми кипна-взех си децата и багажа и просто си тръгнах.
отначало изпитвах същите терзания-те ще са без баща.......
в един момент се получи така,че вече не го мразя......
бяха трудни години......
с времето се окопитих.купих жилище,кола........
сина ми е вече на почити 20г.отговорен,работещт с приятелка от 3 години.чака я да завърши.
дъщерята е на 17г.учи в друг град в елитна езикова гимназия.
по нищо не личи,че са гледани от един родител-за протокола,имам приятел(и аз съм човек и то все още млад Wink )
но си ги отглеждам и възпитавам съвсем сама и отговорно.
а бащата за тези години ги е виждал 1 път.и няколко пъти се е обаждал по тел.
........наистина,ако се сблъска с тях на улицата няма да ги познае.  newsm78
на 38 год.съм в момента и си мисля,че съзрях доста рано.
та моя съвет-стегнете се,няма невъзможни неща!  Hug
и запазетете своето женско достойнство-не им се молете и не им плачете на бившите.само им повдигате самочувствието-тя не може без мен........
ДОКАЖЕТЕ , ЧЕ МОЖЕТЕ!
стана много дълго,извинете ме.

Извинявай за оффтопика, но нещо със сметките ти не е наред. Ако сега си на 38 през далечната 1986 си била на 17-18, няма как да си имала две деца на 3 и 5, още повече ако си ги родила след като си се омъжила на 18 (1986-1987).
Иначе поздравления и извинявай, но такова математическо ми е мисленето.  Confused
Виж целия пост
# 101
На пресничките е лесно да се каже също така-горе главата...освен чисто математическите сметки...Щото аз съм на 30 И също, но пресничка с две мали деца, не израстнали и поели своят път/едното е на месеци.По мои груби математически изчисления, когато децата ми станат на по 20, аз ще съм 50 и кусур годишна тетка...да си търся спътник в живота тогава ми се вижда нереално малко.Извод-да съм раждала на 17 Mr. Green
Виж целия пост
# 102
На пресничките е лесно да се каже също така-горе главата...освен чисто математическите сметки...Щото аз съм на 30 И също, но пресничка с две мали деца, не израстнали и поели своят път/едното е на месеци.По мои груби математически изчисления, когато децата ми станат на по 20, аз ще съм 50 и кусур годишна тетка...да си търся спътник в живота тогава ми се вижда нереално малко.Извод-да съм раждала на 17 Mr. Green
А защо реши, че ще си търсиш спътник в живота, когато децата ти са на 20, а ти на 50  Shocked??? Животът се обръща за 10 минути понякога. Дето се казва - утре може да срещнеш ТВОЯ човек на излизане от магазина!  bouquet
Виж целия пост
# 103
А защо реши, че ще си търсиш спътник в живота, когато децата ти са на 20, а ти на 50  ???
Вярно  е аз срешнах приятеля си в дена в който бившия ми каза че ще имат бебе с втората си приятелка.Ве4е 1,6г сме заедно и признавам си ,че сме мнбого щастливи.Децата ми са на 8 и 11 г,а аз съм само на 33.
Виж целия пост
# 104
Аз съм дете на разведени родители..Всъщност вече не съм дете, на почти 28 години съм, омъжена и напоследък доста разсъждавам над въпроса, който коментирате, защото все повече ме тормози следният факт-когато бях малка не ми липсваше нищо, нито на мен, нито на брат ми-убедена съм в това.Отгледани сме с много любов , всеотдайност и грижи от страна на майка ни.Въпреки скромните материални и финансови възможности на мама никога не ни е лишавала от нищо, завършихме и двамата висше образование, с отличен успех, станахме хора, и то благодарение на нея...Странното и дори парадоксалното е, че чак, сега, когато навлязох в по-зряла възраст започна да ми липсва подкрепата  и силта на институцията баща.Казвам институцията,защото не ми липсва моят баща, а човека, който би трябвало да имам като баща.За нещастие, но бих добавила и за щастие човек не си избира родителите, но искам онези родители, които тепърва се развеждат да знаят, че това неминуемо ще остави огромен отпечатък върху психиката на децата им, ако единият родител престане да бъде такъв.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия