въпрос на гледна точка. за мен дете на 18 месеца е ужасно малко за ясла. то има нужда от близък човек (мама), а не от структурирани условия, дисциплина и общуване с други деца (често то дори не го търси на тази възраст)... разбира се, обобщения не е хубаво да се правят. всяко дете е различно, всяка ясла е различна. яслата тук е едно, яслата там - друго, има го и този момент. всеки преценява за себе си и за децата си кое се налага, кое е хубаво и т.н.
Виж целия пост
помощ - как да опазя малкото бебе от баткото?
- Публикувана: 5 март 2007, 18:14 ч.
- Последно мнение: 15 март 2007, 17:18 ч.
# 31
9 март 2007, 12:34 ч.
Здравей,catnadeen.Като чета за проблема ти все едно,че аз съм го писала.При нас е същото,само дето баткото е на три години,а малката на 10 месеца.Опитай се да разбереш причините-дали е от ревност или от радост или неговия начин да изрази обичта си към бебето(защото той го обича вярвай ми)При нас ги има всичките.Така че,не реагирай винаги остро.От опит ще ти кажа,че боят не помага дори може да навреди.По-добре включи малкия в грижите за бебето да не се чувства изключен-накарай го да ти носи кърпички или да държи с тебе биберона с млякото или да си играе с водата докато къпеш бебето...Говори му много,обясни защо не може да третира бебето като кукла,покажи му неговите бебешки снимки и т.н.Ако имаш работа намери му интересно занимание при теб в кухнята или друга стая.Никога не ги оставяй без надзор дори да не ти е наготвено или прибрано.При нас баткото ходи на градина но това не го озлоблява.Той тръгна на ясла още преди да се роди малката и може би затова,незнам.
Така,че обичай ги много и помни,че те са най-важното нещо в живота ти.Всичко ще се нареди само да има любов.
Виж целия пост
Така,че обичай ги много и помни,че те са най-важното нещо в живота ти.Всичко ще се нареди само да има любов.
# 32
9 март 2007, 13:59 ч.
Ох, като ви чета направо се плаша. Синът ми е на 4г и 4мес. и чакам всеки момент бебе. Той постоянно е лепнат на корема ми, все ме целува, гали и повтаря колко много обича бебето. Притеснявам се че като се роди бебето изведнъж може да започне да ревнува и да се държи лошо или да продължи все така да изразява обичта си и да е постоянно върху него. При мен спасението е че ходи на градина, та ако има проблем той ще е само вечер и събота и неделя, но пък тогава таткото е в къщи и ще помага.
Виж целия пост
# 33
9 март 2007, 14:08 ч.
Ами има голяма разлика именно в момента, в който Вашият "батко" е тръгнал да посещава детско заведение. Едно е да го намира за нещо естествено, случило се преди появата на ново дете, коренно различно е това да е станало след този момент.
Отново се съгласявам изцяло с написаното от Мария СТ., че 18 месечно дете има предимно нужда от домашна среда, а не от сял ис разни лелки /току-що една мама на дете, посещаващо ясли ми съобщи за заведено от нея гражданско дело за нанесен побой над детето й в ясла и то понеже е малко дори не може да се оплачи на майка си в къщи/. Ясла и детска градина са две различни неща, ама много различни. Пък аз обичам да наричам нещата с истинските им имена и думата "ревност" съществува не само в моя речник по отношение на деца, растящи в едно семейство, а е и често срещан термин в литературата, свързана с отглеждането и възпитанието на децата. Наблюденията върху деца далеч не са само мои. Правили са ги хора, имали обективната възможност да наблюдават и да изучават години наред и с тнаучен подход отношенията между децата и въз основа на този свой опит са написали доста неща.Кога и как ще се прояви тази ревност е вече въпрос на конкретика.
Имам и друг случай, много интересен за мен. "Каката" е голяма, в първи клас и при появата на бебето и вземането му от родилния дом е изключително щастлива. Когато в къщи майката обаче решава да преоблече бебето и то се размърдва каката изпада в ужас и единствените й думи са: "Ами то мърда!". Сами разбирате, че не става дума за бебе, просто дори и по- голямото дете некак не е наясно предварително за какво става въпрос, преди бебето реално да се е появило в семейството. Случаят, за който пиша беше направо краен- детето изпада в ужасен потрес и родителите решават да го дадат временно при едните баба и дядо, което влошава още повече нещата. Мисленето на каката е точно в тази насока "Те вече не ме искат". След като се прибира отново в къщи й трябват месеци наред, за да свикне с обстановката и голямата й предваритела любов към нещо непознато се преобръща точно на 180 градуса.
Ясно е, че това не е закон, всяко дете преживява нещата по различен начин, реакциите при всяко дете са различни, но трябва да ви уверя в едно- проблемът е по- съществен за голямото дете, което вече и живяло при определена обстановка и при конкретни обстоятелства, има определен тип мислене и усещания, за него съществуват вече регламентирани по определен начин отношения с родителите и изведнъж нещата се променят коренно... За бебето такива емоционални проблеми няма. Аз, като второ дете, не съм изпитвала такива чувства, тъй като още с раждането ми винаги в семейството е имало още едно дете. Но брат ми е стигал, нормално според мен, до изказвания от рода "И за какво ви беше това бебе?".
Аз, лично, винаги пиша думите "кака" и "батко" в кавички, защото в живота не ги употребявам. Децата са еднакви и това, че едно е по- голямо от друго не означава, че трябва да поема повече отговорности и товар на плещите си. Всяко дете трябва да си изживее своето детство и всички деца имат еднакво нужда от родителска обич и подкрепа.
Виж целия пост
Здравей,catnadeen.Като чета за проблема ти все едно,че аз съм го писала.При нас е същото,само дето баткото е на три години,а малката на 10 месеца.Опитай се да разбереш причините-дали е от ревност или от радост или неговия начин да изрази обичта си към бебето(защото той го обича вярвай ми)При нас ги има всичките.Така че,не реагирай винаги остро.От опит ще ти кажа,че боят не помага дори може да навреди.По-добре включи малкия в грижите за бебето да не се чувства изключен-накарай го да ти носи кърпички или да държи с тебе биберона с млякото или да си играе с водата докато къпеш бебето...Говори му много,обясни защо не може да третира бебето като кукла,покажи му неговите бебешки снимки и т.н.Ако имаш работа намери му интересно занимание при теб в кухнята или друга стая.Никога не ги оставяй без надзор дори да не ти е наготвено или прибрано.При нас баткото ходи на градина но това не го озлоблява.Той тръгна на ясла още преди да се роди малката и може би затова,незнам.
Така,че обичай ги много и помни,че те са най-важното нещо в живота ти.Всичко ще се нареди само да има любов.
Така,че обичай ги много и помни,че те са най-важното нещо в живота ти.Всичко ще се нареди само да има любов.
Ами има голяма разлика именно в момента, в който Вашият "батко" е тръгнал да посещава детско заведение. Едно е да го намира за нещо естествено, случило се преди появата на ново дете, коренно различно е това да е станало след този момент.
Отново се съгласявам изцяло с написаното от Мария СТ., че 18 месечно дете има предимно нужда от домашна среда, а не от сял ис разни лелки /току-що една мама на дете, посещаващо ясли ми съобщи за заведено от нея гражданско дело за нанесен побой над детето й в ясла и то понеже е малко дори не може да се оплачи на майка си в къщи/. Ясла и детска градина са две различни неща, ама много различни. Пък аз обичам да наричам нещата с истинските им имена и думата "ревност" съществува не само в моя речник по отношение на деца, растящи в едно семейство, а е и често срещан термин в литературата, свързана с отглеждането и възпитанието на децата. Наблюденията върху деца далеч не са само мои. Правили са ги хора, имали обективната възможност да наблюдават и да изучават години наред и с тнаучен подход отношенията между децата и въз основа на този свой опит са написали доста неща.Кога и как ще се прояви тази ревност е вече въпрос на конкретика.
Имам и друг случай, много интересен за мен. "Каката" е голяма, в първи клас и при появата на бебето и вземането му от родилния дом е изключително щастлива. Когато в къщи майката обаче решава да преоблече бебето и то се размърдва каката изпада в ужас и единствените й думи са: "Ами то мърда!". Сами разбирате, че не става дума за бебе, просто дори и по- голямото дете некак не е наясно предварително за какво става въпрос, преди бебето реално да се е появило в семейството. Случаят, за който пиша беше направо краен- детето изпада в ужасен потрес и родителите решават да го дадат временно при едните баба и дядо, което влошава още повече нещата. Мисленето на каката е точно в тази насока "Те вече не ме искат". След като се прибира отново в къщи й трябват месеци наред, за да свикне с обстановката и голямата й предваритела любов към нещо непознато се преобръща точно на 180 градуса.
Ясно е, че това не е закон, всяко дете преживява нещата по различен начин, реакциите при всяко дете са различни, но трябва да ви уверя в едно- проблемът е по- съществен за голямото дете, което вече и живяло при определена обстановка и при конкретни обстоятелства, има определен тип мислене и усещания, за него съществуват вече регламентирани по определен начин отношения с родителите и изведнъж нещата се променят коренно... За бебето такива емоционални проблеми няма. Аз, като второ дете, не съм изпитвала такива чувства, тъй като още с раждането ми винаги в семейството е имало още едно дете. Но брат ми е стигал, нормално според мен, до изказвания от рода "И за какво ви беше това бебе?".
Аз, лично, винаги пиша думите "кака" и "батко" в кавички, защото в живота не ги употребявам. Децата са еднакви и това, че едно е по- голямо от друго не означава, че трябва да поема повече отговорности и товар на плещите си. Всяко дете трябва да си изживее своето детство и всички деца имат еднакво нужда от родителска обич и подкрепа.
# 34
9 март 2007, 15:19 ч.
като казвам да помага нямам предвит да поема отговорности и товар на плещите си.Още повече,че става въпрос за 3 год. дете.Той може да донесе памперс от шкафа,но не и да го сложи.Може да маже с кремче крачетата и т.н.И това нестава насила,а когато той пожелае.Ако тогава го изгоня ще се почувства изоставен.И дума не може да става,той да я храни докато аз си пия кафето например или да я къпе и др.Всичкото това помагане е игра за тях,и е свързанос много смях.Много е хубаво да видиш как застанал до нея й обяснява "това е кола,тука има гуми..."Иска и да я гушка, ако не му дам ще скочи в кошарата.Така,че го карам да седне и я слагам за няколко секунди на коленете му.Друг път пък я удря защото евзела играчката му например.Тогава естествено се караме.Колкото до яслата/градината тръгна на ясла на две години, а като навърши три тръгна на градина.И на двете места ходи с желание и не показва признаци на тормоз/физически или псехически/ и не казвайте,че няма да мога да ги разпозная.Вечер са си заедно и не ги разделяме.
Виж целия пост
# 35
9 март 2007, 16:17 ч.
Веси, това което споменаваш за помощта на по- голямото дете по отношение на по- малкото няма нищо общо с това, което аз имам предвид, когато пиша за поемане на товар и отговорности от страна на "батковците" и "каките". Когато нещо се прави с желание то не може да е бреме, естествено.
По- долу изрично съм писала, че ако детето има нужда и желание нека се включва, нищо лошо няма в това. Зле става, когато се насилват нещата и примери давам- "баткото" да отговаря защо малката му сестричка се е сбила с друго дете и са я ударили, "каката" да преобуе бебето /когато е достатъчно голяма разбира се, при малки деца и да ги караш обективно това не може да стане/, забележки от типа на "Отстъпи й, ти си по- голяма / а", "Защо я/го дразниш, като е по- малък/а?" или ужасното за мен "Ами ти защо не го/я гледаш?!" при станала беля и т.н., т.е все неща, които лично съм виждала и чувала при редица майки. Голямото дете не може да има задължения, свързани с по- малкото, надявам се сега да съм ясна. Ако едно дете днес реши да помогне с нещо естествено е да го допуснем, ако това не би било в ущърб на бебето или не е опасно за него, но когато утре голямото дете реши вместо да помогне да иде да си поиграе то следва да бъде оставено да го направи, това искам да кажа.
Освен това голямото дете не следва да поема и ограничаване на досегашните му права заради появата на по- малкото и точно това се опитвам да обясня, че по този начин би го възприело едно 2-4 годишно че и по- голямо дете /както съм дала по- долу пример/ при записването му в детско заведение след появата на бебо.
Тези неща биха довели за в бъдеще до влошаване на взаимоотношения между братя и сестри, на каквито съм се нагледала и в личния и в служебния си живот.
Виж целия пост
По- долу изрично съм писала, че ако детето има нужда и желание нека се включва, нищо лошо няма в това. Зле става, когато се насилват нещата и примери давам- "баткото" да отговаря защо малката му сестричка се е сбила с друго дете и са я ударили, "каката" да преобуе бебето /когато е достатъчно голяма разбира се, при малки деца и да ги караш обективно това не може да стане/, забележки от типа на "Отстъпи й, ти си по- голяма / а", "Защо я/го дразниш, като е по- малък/а?" или ужасното за мен "Ами ти защо не го/я гледаш?!" при станала беля и т.н., т.е все неща, които лично съм виждала и чувала при редица майки. Голямото дете не може да има задължения, свързани с по- малкото, надявам се сега да съм ясна. Ако едно дете днес реши да помогне с нещо естествено е да го допуснем, ако това не би било в ущърб на бебето или не е опасно за него, но когато утре голямото дете реши вместо да помогне да иде да си поиграе то следва да бъде оставено да го направи, това искам да кажа.
Освен това голямото дете не следва да поема и ограничаване на досегашните му права заради появата на по- малкото и точно това се опитвам да обясня, че по този начин би го възприело едно 2-4 годишно че и по- голямо дете /както съм дала по- долу пример/ при записването му в детско заведение след появата на бебо.
Тези неща биха довели за в бъдеще до влошаване на взаимоотношения между братя и сестри, на каквито съм се нагледала и в личния и в служебния си живот.
# 36
11 март 2007, 23:36 ч.
да обясня за тези които твърдят че с обич стават чудеса - не стават
обичам сина си и му го показвам дори за сметка на бебето - вкл с изоставане на бебето в развитието му двигателно, за да се занимавам с баткото
но! просто сина ревнува и иска и той да пипне и докосне бебето - но го прави грубо... когато това е нонстоп + прибавим още 2-3 на ден опасни за бебето ситуации когато аз за да спася беба преди да сатне късно - крещя истерично и дори шляпвам - нормално е баткото да се изнерви и да започне да прави наопъки
! момиченцата са КОРЕННО различни в поведението си към бебетата /при нормални обстоятелства/ от момчетат
имаме съседка с 3 месеца по-малка от сина ми - е тя умира за бебето по начин по който моя любвеобилен син 8който в просъница първот което ме пита е къде е бебето/ - не може да усети
жените сме по-различни дори в бебешка възраст
аз питах евентуално за МЕХАНИЧЕН начин ако някой се сеща - как да предпазя бебка
проблема е че все още не седи, а само лежи
+ това е любопитна и не може дълго да се занимава сама - иска да смени мястото, положението... иска контакт с човек - не може да стои сама.... все неща неприсъщи на брат й на нейната възраст
мисля сие, че ако ашинално огранича баткото да тормози бебето - ще почнем нещата постепенно да изглаждаме
но това механичното ми е нужно спешно - преди да доведа детето до нервна криза, а себе си - до пълно психическо изтощение
Виж целия пост
обичам сина си и му го показвам дори за сметка на бебето - вкл с изоставане на бебето в развитието му двигателно, за да се занимавам с баткото
но! просто сина ревнува и иска и той да пипне и докосне бебето - но го прави грубо... когато това е нонстоп + прибавим още 2-3 на ден опасни за бебето ситуации когато аз за да спася беба преди да сатне късно - крещя истерично и дори шляпвам - нормално е баткото да се изнерви и да започне да прави наопъки
! момиченцата са КОРЕННО различни в поведението си към бебетата /при нормални обстоятелства/ от момчетат
имаме съседка с 3 месеца по-малка от сина ми - е тя умира за бебето по начин по който моя любвеобилен син 8който в просъница първот което ме пита е къде е бебето/ - не може да усети
жените сме по-различни дори в бебешка възраст
аз питах евентуално за МЕХАНИЧЕН начин ако някой се сеща - как да предпазя бебка
проблема е че все още не седи, а само лежи
+ това е любопитна и не може дълго да се занимава сама - иска да смени мястото, положението... иска контакт с човек - не може да стои сама.... все неща неприсъщи на брат й на нейната възраст
мисля сие, че ако ашинално огранича баткото да тормози бебето - ще почнем нещата постепенно да изглаждаме
но това механичното ми е нужно спешно - преди да доведа детето до нервна криза, а себе си - до пълно психическо изтощение
# 37
12 март 2007, 02:30 ч.
а решетка,през к да се виждат,но да не могат да се пипат;;бебе на пода по корем,батко до него ,ма през "зид"..тип тези к залостват стълби ,може и 2 стаи да преградиш така..
батко на стол за хранене,бебка на пода до него,без да я стига с крака
бебка в шезлонг пока1ен някъде високо дето не стига батко и не може да падне (аз така го ка1вах в-ъ кухненски полт,но бебе беше много малко и нямаше опасност да се срути с въртене)
опитвала ли си да "пипате" бебка заедно и да го хвалиш ако го прави добре?
**
определено само с оби1 не става и 100% съм съгласна 1е мом1етата са абсол.разли1ен поведен1ески модел,от бебета,и аз не вярвах, но факт ; не го правят от лошо,но не си мерят силата пусто..
Виж целия пост
батко на стол за хранене,бебка на пода до него,без да я стига с крака
бебка в шезлонг пока1ен някъде високо дето не стига батко и не може да падне (аз така го ка1вах в-ъ кухненски полт,но бебе беше много малко и нямаше опасност да се срути с въртене)
опитвала ли си да "пипате" бебка заедно и да го хвалиш ако го прави добре?
**
определено само с оби1 не става и 100% съм съгласна 1е мом1етата са абсол.разли1ен поведен1ески модел,от бебета,и аз не вярвах, но факт ; не го правят от лошо,но не си мерят силата пусто..
# 38
12 март 2007, 23:14 ч.
Catnadeen, имаше няколко идеи за механичен начин, но за мен най-добри/лесно изпълними си остават:
- преносимо легло;
- кошничка/шезлонг за бебе, поставени на високо;
- стабилно столче за хранене (да слагаш Дани в него също е чудесна идея);
- обезопасена стая с райбер или ключ за крайни случаи.
Не са напълно непреодолими препятствия, но все пак ти дават достатъчно време да реагираш, без да се налага да крещиш истерично.
Другият момент е превенцията - не се сещам имаше ли по-горе писано. Като имаш нужда от време, за да свършиш нещо, правиш всичко възможно да намериш занимание на Дани. Ако трябва, жертваш си част от принципите и измисляш две-три "залъгалки", които ползваш в такива случаи - любими филмчета; зрънчовци, солети и прочее; непознати предмети - абе всяко нещо, което ще го ангажира за съответния период от време.
А това за изоставането изобщо не си го мисли - ти най-добре знаеш, че децата се развиват различно. Ако бебката искаше да става, досега щеше да те е пощурила и тя - ще видиш като му дойде времето...
Виж целия пост
- преносимо легло;
- кошничка/шезлонг за бебе, поставени на високо;
- стабилно столче за хранене (да слагаш Дани в него също е чудесна идея);
- обезопасена стая с райбер или ключ за крайни случаи.
Не са напълно непреодолими препятствия, но все пак ти дават достатъчно време да реагираш, без да се налага да крещиш истерично.
Другият момент е превенцията - не се сещам имаше ли по-горе писано. Като имаш нужда от време, за да свършиш нещо, правиш всичко възможно да намериш занимание на Дани. Ако трябва, жертваш си част от принципите и измисляш две-три "залъгалки", които ползваш в такива случаи - любими филмчета; зрънчовци, солети и прочее; непознати предмети - абе всяко нещо, което ще го ангажира за съответния период от време.
А това за изоставането изобщо не си го мисли - ти най-добре знаеш, че децата се развиват различно. Ако бебката искаше да става, досега щеше да те е пощурила и тя - ще видиш като му дойде времето...
# 39
13 март 2007, 18:22 ч.
Точно тези неща действаха при нас. Проверено.
Виж целия пост
Catnadeen, имаше няколко идеи за механичен начин, но за мен най-добри/лесно изпълними си остават:
- преносимо легло;
- кошничка/шезлонг за бебе, поставени на високо;
- стабилно столче за хранене (да слагаш Дани в него също е чудесна идея);
- обезопасена стая с райбер или ключ за крайни случаи.
Не са напълно непреодолими препятствия, но все пак ти дават достатъчно време да реагираш, без да се налага да крещиш истерично.
- преносимо легло;
- кошничка/шезлонг за бебе, поставени на високо;
- стабилно столче за хранене (да слагаш Дани в него също е чудесна идея);
- обезопасена стая с райбер или ключ за крайни случаи.
Не са напълно непреодолими препятствия, но все пак ти дават достатъчно време да реагираш, без да се налага да крещиш истерично.
Точно тези неща действаха при нас. Проверено.
# 40
14 март 2007, 00:31 ч.
благодаря дано скоро проседи
щото сега няма как - в кошницата - ама на маста - баткото на стол от страни иналага бебето по глават докато то се клати само в кошницата... чак и став червена главичката...
Виж целия пост
щото сега няма как - в кошницата - ама на маста - баткото на стол от страни иналага бебето по глават докато то се клати само в кошницата... чак и став червена главичката...
# 41
14 март 2007, 09:08 ч.
Не знам на каква площ живеете, но има ли проблем да занесеш столовете в другата стая? Защо пренебрегваш вариантите с преносимото легло и столчето за хранене? Извинявай, че питам така, то е просто защото знам какво ти е...
Ако искаш да пробваш, мога да ти дам легло и столче - леглото за около три месеца, столчето за 8-9 месеца (снаха ми ще ражда в края на май и тогава ще ми трябва леглото).
Виж целия пост
Ако искаш да пробваш, мога да ти дам легло и столче - леглото за около три месеца, столчето за 8-9 месеца (снаха ми ще ражда в края на май и тогава ще ми трябва леглото).
# 42
14 март 2007, 09:30 ч.
и аз да се включа - имам легло-люлка 60/110. няма да ни трябва до към юли-август. така че ако мислиш, че ще върши работа - давам го с удоволствие. с колелца е, така че може да се мести от стая в стая, а може и да се застопори, за да не се люлее. имам и едно 'шезлонгче', което е правено от една русенска фирма - то е с полу-седнала към седнала конструкция. то пък съвсем няма да ми трябва, защото си имам традиционно /това ми е подарък от хората, които го изработват/, и можеш да си го ползваш колкото искаш. но не е много стабилно и мен лично не ме кефи.
не знам - ако ти хрумва някакъв определен начин - казвай, а ние ще мислим дали имакак да помогнем в изпълнението на начина.
Виж целия пост
не знам - ако ти хрумва някакъв определен начин - казвай, а ние ще мислим дали имакак да помогнем в изпълнението на начина.
# 43
15 март 2007, 17:18 ч.
И моите дъщери са с малка разлика, и при нас голямата кака току яхне малката, ако е оставена без контрол.
По принцип гледам да държа малката в леглото - кошара, а каката обикаля наоколо и се чуди как да й вземе играчките
Другия вариант е: малката в проходилката, а кака й се мота наоколо. Преди 2-3 месеца държах малката в количката и я разкарвах насам-натам из апартамента. Но тя вече става ПРАВА сама в количката и не смея да я оставя, за да не падне.
Периодично ги оставям за по малко и двете в общо легло, да свикват да си играят заедно.
Понеже и двете са момиченца, имат еднотипни играчки, и се налага да купуваме по две еднакви (или сходни) играчки, за да не се карат. Каката все се опитва да узурпира играчките, нищо, че са две, ама полека-лека нещата се оправят, особено ако я помоля тя лично да даде играчката на малката. Тогава я дава и има известно спокойствие.
Виж целия пост
По принцип гледам да държа малката в леглото - кошара, а каката обикаля наоколо и се чуди как да й вземе играчките
Другия вариант е: малката в проходилката, а кака й се мота наоколо. Преди 2-3 месеца държах малката в количката и я разкарвах насам-натам из апартамента. Но тя вече става ПРАВА сама в количката и не смея да я оставя, за да не падне.
Периодично ги оставям за по малко и двете в общо легло, да свикват да си играят заедно.
Понеже и двете са момиченца, имат еднотипни играчки, и се налага да купуваме по две еднакви (или сходни) играчки, за да не се карат. Каката все се опитва да узурпира играчките, нищо, че са две, ама полека-лека нещата се оправят, особено ако я помоля тя лично да даде играчката на малката. Тогава я дава и има известно спокойствие.
Препоръчани теми