ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ?

  • 5 510
  • 85
# 30
Май не разбрах добре въпроса... Предпочетох спокойствието на по-кротките чувства и съм убедена, че това е голямата ми любов. Няма нищо по-преходно от изпепеляващата страст.
Виж целия пост
# 31
Трудно се пише за голямата любов, а ако не е една в живота..... още по-трудно. На 15г. се влюбих за първи път, много силно, истински и физически болезнено. Преминах през трудности, взех смели решения, не съжалявам за нищо, и мисля, че още го обичам, макар да са минали 23г оттогава, и пътищата ни никога повече да не се срещнаха. Следваха дребните любови, но тях ги прескачам. На 19г. срещнах първия си съпруг, влюбване, срещи, секс и естествено забременяване. Оженихме се, аз на 19, а той на 21....детска му работа. Да ни е живо и здраво детето, вече е млад 19г младеж, но някъде към 7-8-та година от брака някой се сети, че май не си е поживял достатъчно и дотук с любовта и прочие подробностти. Развод, мъка, болка, предадено доверие, поява на нови черти в характера, които остават за цял живот. Който е минал през това, го знае. Следват пак дребни любови и една, за която си мислиш, че е истинска, и отново правиш важната крачка. След време разбираш, че не е било най-вярното решение, но ...... втори брак, второ дете, сложна обстановка. Не можеш с лека ръка да правиш големи промени в живота си. Понякога се налага да търпиш и неизтърпимото. Но вземеш, че срещнеш забранения плод, уж пак голямата любов, но този път скрито, без последици. Но защо скрито, дали от страх да не те хванат, или от безверие, че така наречената "голяма любов" наистина съществува. Какво пък й е голямото, щом все в един момент свършва. От не малкия ми житейски опит, както и от погледа, койо имам в/у живота на близки хора около мен, взех вече да се съмнявам в тази "голяма любов". Но това не значи, че не я търся, не я искам и никога няма да спра.
Виж целия пост
# 32
ДА!
Виж целия пост
# 33
Аз се омъжих за голямата си любов и за сега не съжалявам нито за секунда.Въпреки че бях едва на 15 години когато се запознах ме знаех че сме един за друг, то просто се осеща.
Виж целия пост
# 34
Не!
Но не съжалявам! Naughty
Виж целия пост
# 35
Не. И аз не съжалявам.  Naughty

Виж целия пост
# 36
Ох, как се върнах в младостта си с тази тема Simple Smile
Да, определено за голямата си любов се омъжих. На сватбената церемония се разплаках от това, което се случваше.
И въпреки, че цял живот съм имала романтичната представа, че този ден ще е най-щастливият в живота ми, едва когато той дойде, осъзнах какво съм получила  loveuuu
Връзката ни започна с "изпепеляваща страст", която прерастна в много дълбоки чувства.

Само се надявам сега покрай бебето да не изкукуригам, защото имам няколко разбити приятелски семейства за пример по тази точка.
Виж целия пост
# 37
Това беше единствения мъж от който съвсем съзнателно пожелах да имам дете! Е, вече имам три...от него.  Heart Eyes Предполагам, че това е отговор на въпроса. Да, той е голямата ми любов! И не съм сбъркала, уверявам ви!
Виж целия пост
# 38
Да, за голямата си любов се омъжих. Връзката ни мина през изпепеляваща страст и сега е ред на "кротките" чувства.
Виж целия пост
# 39
Не се омъжих за голямата любов, след нея бях като опустошена.
Омъжих се за човек, до когото искам да остарея
Виж целия пост
# 40
Не знам. Обичам го безумно, обичам го различно.
Не мога да определя точно за какво става въпрос - кое всъщност е голямата любов - този, в който си се влюбил зашеметяващо и краката са ти се подкосявали и си извършил супер глупости, но спомените и времето прекарано заедно са довели до много горчивина или този, без който не можеш да живееш и времето ти с него е най-хубавото време в живота ти, но не си умопомрачен, безумен и ненормален заради чувствата си към него.

Ето този въпрос и мен ме затруднява, Noel Grinning Rolling Eyes Grinning
Виж целия пост
# 41
В началото не знаех, че е голямата, но така се оказа  Peace
И аз така.Сега съм сигурна,че това е голямата ми любов. Two Hearts  loveuuu Two Hearts
Виж целия пост
# 42
Не беше първата, но е голямата. Надявам се и да единствената, но това ще мога да го кажа със сигурност, когато остареем и двамата, и си дам равносметка на целия живот.   newsm12 newsm10
Виж целия пост
# 43
Да. За голямата си любов се омъжих. Преди да го срещна много често съм се чудила как човек решава да се "прежали" и да заживее с някого, а в последствие и да се ожени. Е, с него нещата станаха съвсем естествено - на 1-вата седмица решихме, че ще живеем заедно. Всяка вечер като се връща от работа го посрещам на вратата и не мога да се нарадвам на щастието, че сме се намерили..
Пожелавам ви да се обичате винаги и след много години (като станете баба и дядо) все така влюбено да се държите за ръце  Simple Smile
Виж целия пост
# 44
Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет Божи,
и до небето да те вдигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

Това  стихотворение изниква веднага в съзнанието ми .
иначе  моя отговор е  Да
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

X Реклама

Общи условия