Пак за яслата. Но за трудно свикващите.

  • 2 458
  • 49
# 30
Ох,аз още нямам опит,но скоро ще имам Confused И като ви чета,ми застава една буца на гърлото.Задавам си хиляди въпроси,ами ако и на мен ми сес лучи,ами ако и моето не свикне ?  SadПри мен само че има разлика - аз тръгнах на работа вече и ме няма от сутрин  в 6 до вечер в 18.Малката много плаче през деня,тръшка се на свеки (която я гледа) и ме търси.А като се върна сякаш ми е сърдита.По някое време ме гушва и не иска да ме пусне.Ох,да не се отплесвам,темата е друга.

Дано скоро свикне детенцето и да нямате проблеми,пожелавам го от сърце !  bouquet
Виж целия пост
# 31
И при Мая беше както Светлана 79 описва. Шест седмици беше ад. Ад!
Първите две-три ходеше до обяд само и беше окей. Не съвсем безоблачно, но все пак нормално. Като започнах да я оставям да спи...майко мила. Водех я късно и я взимах рано (първа), за да прекарва минимално време там - и беше ужасТно.
Не ме е отритвала обидена (само аз я водех и взимах), но виждах, че беше под огромен стрес и силно травмирана. Много плачеше. Започна да иска да суче като две новородени накуп. Постоянно ми висеше в ръцете.
Мислех и да я спирам и да сменям яслата... направо не знам как устискахме. Бавно и полека свикна. Може би към края на втория месец започна само да мрънка, а после и това спря. Накрая тръгна с желание.

Но - със следващото дете, когато го имам - никаква ясла, под никакъв предлог. Тогава трябваше да тръгна на работа, но другия път на челна стойка ще стоя, но ще намеря начин да запиша детето направо на детска градина, без никаква ясла. Това е... факт е, че Мая (тогава на 1г 11м) свикна с яслата и с времето ходеше с удоволствие. Но докато стигне до този момент, беше ужасно за всички ни. Сравнявам с градината - където свикна за два дена буквално - даже като отчетем, че е ходила на ясла, си мисля, че по-важното беше самата градина и госпожите й - също видях как дете, което не е ходило на ясла, свикна с градината, без да има такива драматични моменти.

Даф, отчети, че освен огромният стрес, с който се сблъсква Ния, има го и моментът на двегодишният пубертет... може много да усложни нещата.
При нас отчитам като плюс това, че Мая сучеше - успокояваше я при истериите, когато я взимах следобяд; през деня също й помагаше. Беше период на голям зор (физически и психически) за мен като човекът, осигуряващ кърменето, но знам, че донякъде й помагах и компенсирах... Боже, още ми е виновно, че се наложи да я подложа на това. Да му се не види.
Виж целия пост
# 32
Бъдете сигурна в едно- това не са нормални отношения и това не е нормално поведение. Не че детето Ви нещо не е наред, не е наред нещо в отношенията в яслата.
Съгласна.
Може да звучи тъпо, но има няколко снимки от яслата от Коледа и Баба Марта.....детето ми никога не е имало такъв тъжен поглед, какъвто е уловен на снимките.
Виж целия пост
# 33
И при Мая беше както Светлана 79 описва. Шест седмици беше ад. Ад!
Първите две-три ходеше до обяд само и беше окей. Не съвсем безоблачно, но все пак нормално. Като започнах да я оставям да спи...майко мила.


За спането пък не ми се мисли, не е заспивала без кърмене досега, но това е отделна тема Sad
Виж целия пост
# 34
Макси изкара приблизително месец на ясла;
до обед беше, защото само пищеше. За заспиване там и дума не може да става.
направих няколко опити да го оставя там за спане, но ми се обаждаха от яслата и на пожар ме викаха да си го прибирам.
В момента си е вкъщи, защото пак направи уртикария и е на жестока диета. Няма как да ходи на ясла.
Във връзка с уртикарията обиколихме всевъзможни лекари (знайни и незнайни);
някои от тях изразиха мнение, че тази уртикария дори може и да е на нервна почва.
Макси изживява много зле отиването на ясла. В петък случайно срещнахме една от лелите в яслата. Само като я видя, почна да пищи Confused и да се крие зад мен.
Според мен той няма да свикне; не мисля да продължавам с този терор.
Май гледачка ще взимаме вкъщи. Засега се въртим с мъжа ми да го гледаме, защото междувременно и аз почнах работа и не върви да се откажа.
Виж целия пост
# 35
За спането пък не ми се мисли, не е заспивала без кърмене досега, но това е отделна тема Sad
Тя ще се научи...децата се адаптират бързо и знаят кое как е (т.е. няма да търси кърмене от лелите със сигурност). Но че ще е голям стрес за нея (още по-голям от досега) - няма спор.
Лелите казваха дни (даже седмици) наред как Мая отказва да легне. Седнала в леглото, с дрешките, раницата на гърба и играчката в ръката - заспива седнала. Ако се опитат да я сложат да легне - ревва разбудена и всичко отначало... никога вече ясла.
С времето, разбира се, свикна и спеше в яслата като всички...човекът е адаптиращо се животно  Tired
Виж целия пост
# 36

Съгласна.
Може да звучи тъпо, но има няколко снимки от яслата от Коледа и Баба Марта.....детето ми никога не е имало такъв тъжен поглед, какъвто е уловен на снимките.
[/quote]
   И на снимките на дъщеря ми от яслата няма нито едно усмихнато дете,всеки път ми става много тъжно като ги гледам.
Виж целия пост
# 37
Аз бих го спряла веднага от ясла!Определено не бих чакала да видя дали ще се има последици или не.
Да, и аз таака бих постъпила.
 Още не съм пуснала Викториа на ясла, но защото няма места. Ще я пусна направо на градина. Имам подозрения, че ще се държи по същия начин. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 38
Моят син свикна трудно. Ходи на ясла от юни месец 2006. /с прекъсвания , август - ваканция, септември, октоври, ноември 4 дена на ясла, 20 дена - болен при баба/ Не искше въобще да се споменава за ясла. Сутрин плачеше по целия път и го вкървах в стаята разплакан.
Госпожите ми обясняваха, че не плаче след като си замина, че яде, спи и е много послушен /но всъщност прекалено послушен. Те си мислеха, че не може да говори. Защото на тях им отговарял само с "да" и "не"/
От януари, обаче, изведъж започна да му харесва. Спря да плаче, започна сам да влиза в стаята, да говори с госпожите и лелите, да си играе с децата. Вече си има приятелчета и разказва за яслата с хубави чувства.
Една приятелка смята, че това, че е ходил по 4 дена в месеца, всъщност му е помогнало да свикне. Незнам, може и така да е.
Затова моят съвет е, ако решиш да отлагаш, не спирай тотално да я водиш. Ходете по 1-2 дена в седмицата. Взимай я по-рано или на обяд. И, ако има възможност, нека баща й я води.  Говорете повече за градината, опитай се да я представиш в положителна светлина.
Според мен на повечето деца на тази възраст, просто им тр повече време, за да свикнат с промените, независимо за какво става въпрос...
Виж целия пост
# 39
Ходихме миналата седмица при лекарката и тя като видя Ани как се инати и се тръшка, никога преди не е правила така, и изписа Sedatif PC(хомеопатично), да давам вечер по една таблетка. Вече 5 дена давам и като че ли има ефект.
Откакто ходи на ясла сякаш не е моето дете Crazy
Днес влезе спокойна без рев и за пръв път ще спи там.
Виж целия пост
# 40
Така бяхме и ние 4 месеца. Божидара ревеше в яслата, аз в къщи. Дори вдигаше и температура от силния стрес. Трепереше като лист когато я взимах. Беше ужасно, но една психоложка, с която се консултирах ми каза да не се предавам, защото спра ли я сега няма да мога и на училище да я пратя. И така постепенно истериите започнаха да намаляват и свикна. Сега дори ме пита защо я взимам толкова рано. Ех, ако знаех, че ще стане така преди година и половина щях да си спестя много нерви и притеснения.
Виж целия пост
# 41
Така бяхме и ние 4 месеца. Божидара ревеше в яслата, аз в къщи. Дори вдигаше и температура от силния стрес. Трепереше като лист когато я взимах. Беше ужасно, но една психоложка, с която се консултирах ми каза да не се предавам, защото спра ли я сега няма да мога и на училище да я пратя. И така постепенно истериите започнаха да намаляват и свикна. Сега дори ме пита защо я взимам толкова рано. Ех, ако знаех, че ще стане така преди година и половина щях да си спестя много нерви и притеснения.
Не знам каква е тази психоложка, ама едно е сигурно- от деца не разбира. Ние когато спряхме моя син от яслите /мисля че дори двуседмичен тормоз е много за едно малко дете/ след това никакви проблеми не сме имали- нито с градината, нито с училището. Дори му беше приятно, но така е- като там го посрещат човеци, а не лели с викове и затваряне на врати, и тръшкане на гърнета, и насилие за хранене и сън... Не бих сложила с лека ръка знак за равенство между яслите, градината и училището, още по- малко между дете на 2 или на 3 години. Нещата много се различават. А травмите остават за цял живот.
Виж целия пост
# 42
Дъщеря ми също не можа да свикне в яслата /на 2г. и 3 месеца беше/.
Политиката пък там беше и майките да посещават яслата, докато децата свикнат. Tired
Госпожите ме караха да излизам за определени периоди от време и ми определяха кога да се върна. Изпадаха в ужас, ако умишлено се позабавя, защото не успявали да я успокоят по никакъв начин.  Confused
Така се мъчихме известно време и се отказах от идеята да посещава ясла.

След година я дадох на детска градина...
Трудно се отделяше от мен. Вкопчваше се, пищеше, захласваше се от рев...
Отказваше да общува, да играе, да яде, да посещава тоалетна.
Лежала в леглото и плачела /съвсем тихо, защото тъпанарките я заплашили, че мама няма да я обича, и няма да дойде да я вземе щом реве #Cussing out, и така, докато заспи от изтощение.
Слагала си ръчичката там, където е сърцето и казвала, че много я боли от мъка по мама.  Confused
Плачеше и нощем, бълнуваше:  "не искам таааам, не искам в градинатаааа, 'пожата се кара, оставете ме на мираааа...." Sad
Учителките ме посъветваха да я оставя вкъщи и да работя над това да стане по-контактна, и чак тогава да я пробвам отново.
С мъжа ми бяхме на мнение, че е излишно да травматизираме детето, при положение, че съм си вкъщи и мога да се грижа за нея.

След по-малко от месец ще навърши 4...
Води преговори всеки ден с мен, че не желае да ходи на градина и, че ще плаче много, ако я водя. Confused
Силно се надявам, сега, когато е по-голяма, по-бързо да се адаптира или поне много ми се иска да е така.
Не ти помогнах изобщо, но исках да споделя, че и ние минаваме през същото.



Виж целия пост
# 43
честно да ви кажа,мисля че всички тези неща са се случили,защото не сте попаднали на свестни и съвестни учителки  Sad
такъв извод си правя, защото аз бях много доволна когато дъщеря ми беше на ясла, но беше при чудесен песонал...а сега нещо съм разочарована от лелките на сина ми, и мисля че проблема е в тяхното отношение, просто не всеки  има подход към децата,  но ще видим какво ще стане...
Виж целия пост
# 44
Горките деца Tired

 Cry тъжно.....много тъжно.....
не бих подложила детето си на това,и се радвам че съм им спестила тези емоции.

Дивиана, стана ми много мъчно за твоето момиче Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия