Адаптацията на детето в детската градина
- Публикувана: 24 март 2007, 17:33 ч.
- Последно мнение: 27 март 2007, 08:47 ч.
# 15
25 март 2007, 19:37 ч.
не сме имали никакви проблеми
но аз я подготвях месеци предварително колко е хубаво там
Виж целия пост
но аз я подготвях месеци предварително колко е хубаво там
# 16
25 март 2007, 19:50 ч.
Ние нямахме проблеми в детската градина. Валери беше подготвен за промяната , но да отбележа , че преди това ходи на ясла , а там докато свикне бая зор видяхме 
Виж целия пост
# 17
25 март 2007, 21:10 ч.
Синът ми свикна много бързо с градината - до седмица. Но на яслата така и не можа да се адаптира.
От това, което пишеш аз също си помислих, че причината може да е в учителката. Попитай я директно нея - какво прави за да се адаптира детето ти бързо и прави ли нещо изобщо. За оправдания няма място. Който смята, че му тежи работата - никой не го е вързал да стои там, нали така?
Виж целия пост
От това, което пишеш аз също си помислих, че причината може да е в учителката. Попитай я директно нея - какво прави за да се адаптира детето ти бързо и прави ли нещо изобщо. За оправдания няма място. Който смята, че му тежи работата - никой не го е вързал да стои там, нали така?
# 18
25 март 2007, 21:25 ч.
Тия дечица дето са ходили на ясла винаги по-лесно се адаптират. Те вече са свикнали с това да не са в къщи с мама и да бъдат на едно място с много други деца. Ходили се вече по цели седмици на ясла.
По-трудно е на такива, като моята дъщеря дето до тогава не се беше делила от мен и изведнъж се оказа на чуждо място и с чужди хора. Ами трудно му беше на детето.
То на нас дето сме възрастни ако си сменим работата ни е трудно, а какво остава за едно дете, което за първи път се оказва само извън къщи.
Виж целия пост
По-трудно е на такива, като моята дъщеря дето до тогава не се беше делила от мен и изведнъж се оказа на чуждо място и с чужди хора. Ами трудно му беше на детето.
То на нас дето сме възрастни ако си сменим работата ни е трудно, а какво остава за едно дете, което за първи път се оказва само извън къщи.
# 19
25 март 2007, 21:28 ч.
Аз бих ти казала най-вече да не се притесняваш и да не драматизираш ситуацията. Опитай се да имаш ведър вид като изпращаш дъщеря си, даже и да плаче, а не да я гледаш тъжно, защото така само ще затвърдиш идеята в нея, че в детската градина е ужасно. Поговори и с учителките, опитай се да ги опознаеш и кажи притесненията си направо. Не се поддавай обаче на разни такива глупости, че трябва да си гледаш детето в къщи, защото групата им била голяма. В нашата ясла децата са над 30, а все пак това е ясла и има дечица на годинка и 2-3 месеца, които имат нужда от повече внимание. И пак персоналът се справя. Условията далеч не са идеални и моята дъщеря беше в началото уплашена (не плачеше, но гледаше тъжно), не ядеше, не спеше и не играеше с останалите. Имаше и малко кризи в къщи вечер и тогава поговорих с възпитателките и им разказах, че детето е уплашено. Те ме успокоиха и ми казаха, че на едно дете му трябва минимум 1 месец, за да се адаптира, даже и да не плаче. Бързо минаха тези проблеми и 3 месеца по-късно (като се има предвид, че дъщеря ми от болести успяваше да ходи не повече от 10 дена на месец, а и тези месеци я водех само сутрин) ходеше с удоволствие на ясла. Много е щастлива сега там и сутрин им блъска на вратата и се сърди ако не й отворят веднага. 
Стана и много по-контактна и въобще много положителни промени има у нея. Така че и твоето дете ще свикне, само имай малко търпение и не си прави веднага генерални изводи. Успех!
Виж целия пост
Стана и много по-контактна и въобще много положителни промени има у нея. Така че и твоето дете ще свикне, само имай малко търпение и не си прави веднага генерални изводи. Успех! 
# 21
26 март 2007, 03:51 ч.
За около седмица, но то си е доста индивидуално, има деца, на които им отнема по месец и повече. Не е много приятно, но каво да се прави, рано или късно децата свикват
Виж целия пост
# 22
26 март 2007, 11:10 ч.
Голямата ми дъщеря също не искаше да ходи в детската градина. Един път дори беше избягала от там. И така докато не се наложи да си сменим жилището и естествено и нейната детска градина. За моя най-голяма изненада, вместо да започне отново трагедията, още от началото много й хареса. Всичко това ме наведе на мисълта, че просто първата градина нещо не й допадна или лелките в нея. Плюс това ние й казахме, че вече много е пораснала и затова ще ходи в училище и дълго време разправяше, че ходи на училище (голям смях, защото беше на 4г.)
Виж целия пост
# 23
26 март 2007, 13:52 ч.
Мисля, че това всъщност е отговора на твоите терзания - защо не пробваш да смениш ДГ? Знам колко е трудно да намериш място в една ДГ, да не говорим пък за смяна - и все пак... Според мен си струва, не само в тази група са по 25 деца - в ДГ на Йоана във всички групи са минимум по 25, по-често 28 деца, и все пак не са ми се оплаквали госпожите, че са лоши децата и не могат да обърнат внимание на моето дете...
Пожелавам ти бързо решаване на проблема, каквото и да решиш!
Виж целия пост
...
Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.
...
Но проблема мисля ,че се крие и при възпитателките,защото явно не полагат необходимите грижи и внимание за да я приобщят към групата,а тя хич не е малка-25 деца.Не може педагог да ми говори за това ,че децата били много лоши,не можели да ги контролират и не можели да обръщат много внимание на моето дете,защото била само една възпитателка и една леличка на 25 деца.
...
Мисля, че това всъщност е отговора на твоите терзания - защо не пробваш да смениш ДГ? Знам колко е трудно да намериш място в една ДГ, да не говорим пък за смяна - и все пак... Според мен си струва, не само в тази група са по 25 деца - в ДГ на Йоана във всички групи са минимум по 25, по-често 28 деца, и все пак не са ми се оплаквали госпожите, че са лоши децата и не могат да обърнат внимание на моето дете...
Пожелавам ти бързо решаване на проблема, каквото и да решиш!
# 24
26 март 2007, 13:59 ч.
И двете свикнаха бързо. Малката просто се прехвърли от яслите в градината. Голямата беше при баба си цяла година, докато навърши 3 и очакваше с нетърпение кога ще тръгне. Аз се готвех за драми, но децата ми ги спестиха 
Виж целия пост
# 25
26 март 2007, 16:04 ч.
На Сашо му трябваха 2 месеца, за да свикне. Ревеше точно както ти описваш. Не можех да го водя и оставих тази тежка задача на баща му. Сега много обича да ходи и през почивните дни звъни на приятелите си по телефона 
"Алооо, Ная...", "Алооо, Ники Удов (Арнаудов)" 
Виж целия пост
"Алооо, Ная...", "Алооо, Ники Удов (Арнаудов)" 
# 27
26 март 2007, 16:27 ч.
Водих я да!Беше запозната с всичко там.дори се постарах да я подготвя и психически ,но проблема си остана на лице.но от това ,което прочетох от всички вас малко се успокоих.Явно кризисния период на адаптация при повечето деца протича по-дълго време,а аз се бях притеснила вече.Все пак минаха 2 седмици ,а положението е същото.Но да ви с похваля какво се случи днес и това ми даде кураж.сутринта след като се наспа си порева и правеше пазарлъци да не я водя днес на детска.После на излизане пак рева,но когато стигнахме до вратата на градината явно се смути от децата там и спря да плаче.Целуна и ми каза чао и влезе сама в детската градина.Явно е проумяла,че стигне ли до там връщане назад няма и няма смисъл да реве.Това е голям напредък и за двете ни и съм много щастлива.
Благодаря на всички ви .
Виж целия пост
водихте ли детето преди постъпването му в ДГ, за да се запознае с г-жите, да разгледа стаята, да остава с вас по малко да играе с децата? Въобще да опознае мястото и да свикне с мисълта, че ще прекарва деня си с децата, а не с вас. Виждам, че е на по-малко от 3г.,ако е в първа група, то значи е с по-големи от нея деца, да не би това да я притеснява?
Водих я да!Беше запозната с всичко там.дори се постарах да я подготвя и психически ,но проблема си остана на лице.но от това ,което прочетох от всички вас малко се успокоих.Явно кризисния период на адаптация при повечето деца протича по-дълго време,а аз се бях притеснила вече.Все пак минаха 2 седмици ,а положението е същото.Но да ви с похваля какво се случи днес и това ми даде кураж.сутринта след като се наспа си порева и правеше пазарлъци да не я водя днес на детска.После на излизане пак рева,но когато стигнахме до вратата на градината явно се смути от децата там и спря да плаче.Целуна и ми каза чао и влезе сама в детската градина.Явно е проумяла,че стигне ли до там връщане назад няма и няма смисъл да реве.Това е голям напредък и за двете ни и съм много щастлива.
Благодаря на всички ви .
# 28
26 март 2007, 16:31 ч.
Ами, за наш късмет, не сме имали проблем с адаптацията.
Първата седмица го вземах на обяд, и то основно защото едната от учителките я заместваше една баба, която ми изглеждаше по-рязка от нужното, и ме заглождиха съмнения да не се отрази негативно общуването баш в началото, баш с нея. Тя се беше съсредоточила да ми обяснява, че детето не било за тая група, че групата си била пълна, че той бил малък и т.н. Неща, които много добре знаех и самата аз, ( заради някои от които имах реални съмнения и опасения в главата си) но не аз определям в коя група да ни пратят. Реших да замълча пред директорката, като гледам и тя не се е оплакала, въпреки непрестанните си вопли към мен.
Още първата седмица обаче Теди ме орева на обяд и каза, че иска да спи горе с децата. И оттогава сутрин става със желание, отива и влиза с усмивка. Нямам притеснения като го оставям. И съм доволна от отношението на учителките. Много са лъчезарни и смятам това също е от значение за бързата адаптация.
Давам си сметка колко е важана адаптацията, защото не мога да си представя детето да ме моли да не го оставям там, а ааз да нямам избор и да трябва.
Дано скоро и вие сте така.
Виж целия пост
Първата седмица го вземах на обяд, и то основно защото едната от учителките я заместваше една баба, която ми изглеждаше по-рязка от нужното, и ме заглождиха съмнения да не се отрази негативно общуването баш в началото, баш с нея. Тя се беше съсредоточила да ми обяснява, че детето не било за тая група, че групата си била пълна, че той бил малък и т.н. Неща, които много добре знаех и самата аз, ( заради някои от които имах реални съмнения и опасения в главата си) но не аз определям в коя група да ни пратят. Реших да замълча пред директорката, като гледам и тя не се е оплакала, въпреки непрестанните си вопли към мен.
Още първата седмица обаче Теди ме орева на обяд и каза, че иска да спи горе с децата. И оттогава сутрин става със желание, отива и влиза с усмивка. Нямам притеснения като го оставям. И съм доволна от отношението на учителките. Много са лъчезарни и смятам това също е от значение за бързата адаптация.
Давам си сметка колко е важана адаптацията, защото не мога да си представя детето да ме моли да не го оставям там, а ааз да нямам избор и да трябва.
Дано скоро и вие сте така.
# 29
27 март 2007, 08:47 ч.
Здравейте!Рових се в инт.точно на тази тема и попаднах на вас!Не ,че и друг път не съм влизала ,но времето с което разполагам е ограничено!Но по тази тема определено се налага да си изкажа мнението и то като човек от другата страна!Аз съм майка на две деца които вече са на 7 и 6 години !Просто излизам от периода на ДГ и на есен ще са ученици!Периодът на адаптация е много индивидуален за всяко дете!Аз смятам,че това е първата сериозна борба на детето ни и то трябва да се справи с нея разбира се с помоща на родители и педагози!Това са трите страни на един екип ,който трябва да води непрекъсната и упорита работа!Първо за адаптацията , а след това за изграждането на детето ,като самостоятелна и индивидулна ЛИЧНОСТ!
Аз казвам ,че няма дете ,което не е спряло да плаче!Не че по този начин успявам да успокоя страховете на недоверчивите първо мами . Най- важното за мен е да спечеля родителите!Като хора които ми вярват и като свои партньори ,с които ще работим заедно 4 години !Тогава резултат е прекрасен! За адаптациятяа на детето е много важен фактора от контакта на педагога с детето- взаимно доверие,уважение,себеотдаване ,отговорност и от двете страни !
Когато успееш да накараш детето да идва с желание ти си готов и за по сериозната си обучаваща работа!
От есента работя пак с първа група 3г. деца ,като имам и пет 2 г. пероида на адаптация беше лесен и бърз , но с колежката сме много добър екип
и изискванията ни са уеднаквени,което е много важно за развитието и спокойствието на децата при целодневният им престой в ДГ!
През октомври приех дете ,чииито родители заминаха за Испания и то остана при баба си и дядо си !Знаете ли какво е плачеща майка,баща,дете и как аз преглащах сълзите си!Това дате беше идвало няколко дни и все още се адптираше , но много бързо свикна!Сега ще заминава за Испания при родителите си (с майкйта подържам връзка по скайп и изпращам снимки и рисунки (сканирани)на детето и ,че тя ми каза ккак дъщеря и е предопредила ,че отива само за 2-3 дни защото трябва да ходи на градина!)Каква по-голяма награда можем да искаме за нашия труд от тази!
Надявам се да не съм досадила с многословието си ,но нали все пак съм детска учителка! 
и не забравяйте!ВСИЧКИ ДЕЦА СВИКВАТ И СПИРАТ ДА ПЛАЧАТ ,А ПОНЯКОГА ТЕ ПЛАЧАТ ДОКАТО ВИЕ ЗАВИЕТЕ НА ЪГЪЛА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА!
Виж целия пост
Здравейте!Рових се в инт.точно на тази тема и попаднах на вас!Не ,че и друг път не съм влизала ,но времето с което разполагам е ограничено!Но по тази тема определено се налага да си изкажа мнението и то като човек от другата страна!Аз съм майка на две деца които вече са на 7 и 6 години !Просто излизам от периода на ДГ и на есен ще са ученици!Периодът на адаптация е много индивидуален за всяко дете!Аз смятам,че това е първата сериозна борба на детето ни и то трябва да се справи с нея разбира се с помоща на родители и педагози!Това са трите страни на един екип ,който трябва да води непрекъсната и упорита работа!Първо за адаптацията , а след това за изграждането на детето ,като самостоятелна и индивидулна ЛИЧНОСТ!Аз казвам ,че няма дете ,което не е спряло да плаче!Не че по този начин успявам да успокоя страховете на недоверчивите първо мами . Най- важното за мен е да спечеля родителите!Като хора които ми вярват и като свои партньори ,с които ще работим заедно 4 години !Тогава резултат е прекрасен! За адаптациятяа на детето е много важен фактора от контакта на педагога с детето- взаимно доверие,уважение,себеотдаване ,отговорност и от двете страни !
Когато успееш да накараш детето да идва с желание ти си готов и за по сериозната си обучаваща работа!
От есента работя пак с първа група 3г. деца ,като имам и пет 2 г. пероида на адаптация беше лесен и бърз , но с колежката сме много добър екип
и изискванията ни са уеднаквени,което е много важно за развитието и спокойствието на децата при целодневният им престой в ДГ!През октомври приех дете ,чииито родители заминаха за Испания и то остана при баба си и дядо си !Знаете ли какво е плачеща майка,баща,дете и как аз преглащах сълзите си!Това дате беше идвало няколко дни и все още се адптираше , но много бързо свикна!Сега ще заминава за Испания при родителите си (с майкйта подържам връзка по скайп и изпращам снимки и рисунки (сканирани)на детето и ,че тя ми каза ккак дъщеря и е предопредила ,че отива само за 2-3 дни защото трябва да ходи на градина!)Каква по-голяма награда можем да искаме за нашия труд от тази!
Надявам се да не съм досадила с многословието си ,но нали все пак съм детска учителка!
и не забравяйте!ВСИЧКИ ДЕЦА СВИКВАТ И СПИРАТ ДА ПЛАЧАТ ,А ПОНЯКОГА ТЕ ПЛАЧАТ ДОКАТО ВИЕ ЗАВИЕТЕ НА ЪГЪЛА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА!
Препоръчани теми