Бягство ли е или прокуда да зачезнеш от Бг ?

  • 2 576
  • 59
# 45
Касиди, добре че друг ти го каза, за да не излезеш с клишираното, че се заяждам с теб  Hug Hug Hug

Темата е абсолютно нелепа. Казвала ли съм ти, да не се напъваш. Не се получава всеки път  Grinning


Виж целия пост
# 46

Ревнувам пък  Crossing Arms Crossing Arms Crossing Arms
Искам и аз прегръдки от Кейс  Crossing Arms Crossing Arms Crossing Arms
Виж целия пост
# 47
Блонди, не забелязвам странни обрати във вашето съзнание, но щом искате  Hug Hug Hug
И не се чувствай прокудена, миличка...
Виж целия пост
# 48
 Laughing
Виж целия пост
# 49
Може да ви се струва доста старомодно, мелодраматично и странно това, което написах, но това си е моята гледна точка, аз пиша от позицията на човек отказал се от пътя на имигранта-заселник в "далечна страна", от тези които се прибират веднъж в годината в най-добрия случай; поводът за евентуалното ми заминаване нямаше да е любов, студенстване, временна работа, а именно за да избягам. Знам ще кажете светът е глобален, какво са 13-15 часа полет, има скайп, icq и т.н...
Да ама вече не искам да бягам и това, че избрах да остана не ме кара да се чувствам жалка и закрепостена от собствената си ограниченост, аз искам да съм тук с родителите си, когато остаряват, искам родителите ми  да виждат как растат внуците им, искам децата ми да имат идентичност и корени; Това не означава, че никога не съм излизала извън БГ, че не владея чужди езици, че не общувам с интелигентни хора от различни държави ежедневно. Аз мога да имам света, но предпочитам да имам България.
Виж целия пост
# 50

На мен това ми се струва напълно нормално и правилно. Стремя се към същото и се опитвам (засега безсупешно  Grinning) да убедя и мъжа си в това. Но мъжете са по-малко емоционални и е по-трудно да се говорим на един и същ език.
Виж целия пост
# 51
ама че мелодраматично Crazyбегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
... Но не всичко е толкова розово колкото го представят.
какво розово, какви пет лева, какви джапанки.......като искаш да си добре-работиш много. навсякъде е така. останалото е въпрос на стандарт. в някоя африканска държава е да имаш утре какво да ядеш, в някои арабски държави е да имаш милиони. както беше казал един утопик-битието определя съзнанието
Виж целия пост
# 52
Има хора, които се чувстват пропъдени от Бг, заради невъзможността им да се реализират тук, темата беше по този повод. Може и старомодна да съм.

Кейси, трябва да те послушам. Имаш известен опит с ефективното напъване и последвалия го резултат, казвала ли съм ти го? Не ме удостоявай с отговор, всичките ти възможни вече съм ги изчела. Лек ден ти желая.
Виж целия пост
# 53
Аз съм от поколението, което свършваше образованието си, когато дойде "демокрацията". Преобладаващата част от приятелите ни избягаха. За тях това си беше чиста форма бягство. Много сме разсъждавали по темата и стигнахме до извода, че поне при нашите приятели, всички, които избягаха имаха известна част от живота, която куцаше. Едни имаха имуществени затруднения и не виждаха вариант в обозримо бъдеще за собствен дом и семейство. Други имаха емоционални проблеми с родители и близки до степен, че дори и за погребенията им не се върнаха. Трети имаха действително много силна амбиция, която не можеше да бъде задоволена на местна почва.
Преди 15 години това беше бягство. Днес да напуснеш БГ е по-скоро желание да станеш гражданин на света.
Виж целия пост
# 54
 За съжаление, живота в Бг, принуждава хората да бягат навън. Все още сме на светлинни години от развитите държави. Тоест ако трябва да се отговори кратко и ясно на въпроса, поставен в темата, бих отговорила - и двете.
Виж целия пост
# 55
 ПРОКУДА Е....
Виж целия пост
# 56
Цитат
ама че мелодраматично Crazyбегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.


 newsm10  АБСОЛЮТНО ВЯРНО Peace
Виж целия пост
# 57
За мен нито едното нито другото, бях 1 година в Лондон, и 4 в Чикаго, по мой избор исках да видя света....обиколих доста из Америка....и накрая се завърнах, пак по мой избор: там се научих да работя, защото тук бях една глезла, всичко е страшно индивидуално и в Америка има много българи, които ги мързи и то доста, и пак мрънкат, само че там имат други извинения и разбира се пак държавата е виновна или 'тъпите' американци....тука е същото....такива хора има навсякъде това е .....хубаво е да попътуваш, да поживееш в друга среда според мен поне замалко....сега оценявам нещата по съвсем различен начин, хубаво е и човек да се изправя пред предизвикателствата, хубаво е да остане сам, няма мама тати и тн. и да се справи с спешните проблеми, в чужда страна е доста трудно, въпреки че някои си мислят че отиваш там и живота ти става приказка
Виж целия пост
# 58
Разбира се, че нито едното, нито другото.  Peace
Кас, колко време си живяла в чужбина и колко пъти си бягала от България, за да задаваш този въпрос?  Wink


 :peace
И аз така , нито съм избягала , нито са ме гонили ...
По щастлива съм извън България , причините са много .
А и за разлика от клишето - не разнасям пици , не мия чинии и т.н. - това са митове .
Ако знаете на какви места са се реализирали сумати българи .
Работя по хубава работа отколкото работех в България !
Прибрах се за няколко месеца да видя близките ми и защото имах едно две неща да довърша преди да се преместя окончателно .
Стандарта , който имам в момента е на светлинни години от досегашния !  bowuu
Виж целия пост
# 59
Ако не е чисто професионално продиктувано, то си е чисто бягство, понеже с тая простотия, мизерия и несправедливост те прокуждат. Аз в началото смятах, че е достойно да останеш и да се бориш, заради БГ, мислех, че е смелост. Сега мисля, че е тъпо да си мислиш, че ще извършиш голяма работа, като стискаш зъби и се чудиш как да купиш обувки и лекарства на детето си. Да си гледат робатата!

И, Блонди, ти, дето живееш и в Брюксел, моля, не се пали!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия