К'во са прайваш...

  • 2 010
  • 41
# 15
Да бъде и от мен !

Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.Амин!
за първи път се замислям,за този вариант,но много ми харесва и щеше да е хубаво,ако можеше да се случи Laughing
Виж целия пост
# 16
Страхотни мисли .... , но защо сте тъжни, усмихвайте се на живота Hug,дори и ако трябва да плачем , ще ни бъде по лесно
Виж целия пост
# 17
Виж целия пост
# 18
хубава тема!  bouquet
Виж целия пост
# 19
да знаеш какво наистина искаш и какво би те направило истински щастлива, защото понякога ТО се появява изведнъж и за кратко и трябва да можеш да го разпознаеш и да го задържиш в живота си.

Това ми хареса  Peace

мама на Ваяна страшна си  Peace

Нати по ведро мила по ведро  Heart Eyes

Ето и нещо кратичко от мен:

''Животът е един, а дните много дали ще тичаш или просто ще вървиш - важното е да не го проспиш!!!''    Mr. Green

Много щастие ви желая и само усмивки   bouquet
Виж целия пост
# 20
Готино Mr. Green прегръщаш се здраво с две ръце, казваш си, че въпреки всичко се ПРИЕМАШ и ОТНОВО ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ОБИЧАШ Crazy
Виж целия пост
# 21
и колкото да ми е гадно и мрачно и тъпо  ...
усмихвам се когато ми се плаче....
усмихвам се когато ме боли....
и много по добре се чувствам
когато ме погледнат два чифта очи
на обожаваните ми деца
Виж целия пост
# 22
Винаги, когато ми е сдухано и криво прочитам този откъс от книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Куелю и възкръсвам, защото в този откъс е събрана цялата философия на живота ми:


"Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."
Виж целия пост
# 23
Valieta,много добре казано  bouquetчак се просълзих.............
и аз съм в един такъв период Tired...,но благодарение на това което чета тук,виждам че няма да я бъде дълго, тая мойта тъга  Hug
Благодаря ви  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 24
Има и друга рецепта :
1. спираш да се самосъжаляваш
2. ставаш поне малко егоист и намираш време за себе си
3. започваш да тренираш, да полагаш постоянни грижи за тялото си
4. надяваш усмивка на лицето и не я сваляш по /почти/ никакъв повод
5. започваш да харесваш и обичаш себе си, за да те харесват и останалите
6. спираш да се поддаваш на провокации и показваш, че не ти пука
7. показваш, че можеш да бъдеш независима и да се оправяш сама
...
 Simple Smile


 newsm10  точно така
Виж целия пост
# 25
Хайде и аз де се включа:

Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.

Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.


Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.
Виж целия пост
# 26
Винаги, когато ми е сдухано и криво прочитам този откъс от книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Куелю и възкръсвам, защото в този откъс е събрана цялата философия на живота ми:


"Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."

Благодаря ти за това, което си написала. Чак щях да се разплача Hug
Защото точно това е нещото, от което подсъзнателно се опитвам да избягам, за да си подаря "глътка свежо щастие" - от онова, което наистина съм. А всъщност, през цялото време на това "бягство", се страхувам, че съм заровила онова, което съм и което ме прави личността, която Създателят ме е направил. И се мятам като вода в бряг между едното и другото...Знам, че всеки от нас сам носи отговорността за постъпките си - когато го разбрах, осъзнах, че съм пораснала. Но и досега все още се уча - на това, да не пропускам този ценен момент, в който да поправя стореното и на това  ДА ПУСНА НА СВОБОДА СЕБЕ СИ. Може би в последното се дъня най-много. Чувствам се като че ли съм се самозатворила зад решетките и си крещя сама "Пусни ме навън! Искам да живея!" Sick
Виж целия пост
# 27
Да бъде и от мен !

Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.Амин!

Евала!!!  bouquet Защо не се кандидатираш за Господ? Всички ще сме щастливи! Laughing
Виж целия пост
# 28
Момичета страшни сте  Hug можете да оправите и най-лошото настроение и най-лошите негативни мисли и преживявания.  bouquet
Виж целия пост
# 29
Има и друга рецепта :
1. спираш да се самосъжаляваш
2. ставаш поне малко егоист и намираш време за себе си
3. започваш да тренираш, да полагаш постоянни грижи за тялото си
4. надяваш усмивка на лицето и не я сваляш по /почти/ никакъв повод
5. започваш да харесваш и обичаш себе си, за да те харесват и останалите
6. спираш да се поддаваш на провокации и показваш, че не ти пука
7. показваш, че можеш да бъдеш независима и да се оправяш сама
...
 Simple Smile


  202uu
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия