незнам къде да пиша.знам,че и това няма да ми помогне и трябва да се стегна сама.
но вече толкова време не мога да се оправя
обзема ме паника и ужас,че живота ми ще мине така,в тъга
че никога няма да се усмихна истински,че никога няма да се почувствам като жена,не само майка
стах ме е
но вече толкова време не мога да се оправя
обзема ме паника и ужас,че живота ми ще мине така,в тъга
че никога няма да се усмихна истински,че никога няма да се почувствам като жена,не само майка стах ме е
пати, първо, ама най-първо спри да мислиш. мисли в къси срокове. утре. по-утре. по-по-утре.
нали правиш ремонт са - е момента е да се захванеш с нещо - демек нещо с твоите ръце. все едно какво.
занимание е решението, и късите срокове.
ама това някога, ама това дали винаги - това не е твоя работа. времето си работи само - ти не си му доверена - ако знаехме какво ще се слу4ва, дали пихме оставили нещата?!
хайде, зимай се у ръце - малко латекс и 4етка и дай дай даааааааай - все едно как си боядисала - ти си боядисала и си всемогъща - аз така се 4уствам като латексирам - на мен това ми е хап4ето срещу ежедневието или тъгата или яда.
