Green dream, Благодаря, за съжаление Вяра ту има ту няма температура!Моляте пиши за твоето съкровище, как е тя и как вурвят нещата?
Виж целия пост
Родители, дали болните си деца за отглеждане
- Публикувана: 14 апр. 2007, 23:37 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2008, 11:14 ч.
# 286
3 юли 2007, 00:37 ч.
Преживявам твоето страдание ,Мейз, като мое! Милата ни Вяра, тя е сърцата на толкова хора! А от мое бебе и снимка не остана...
Каквото и да е решил Господ за Вяра -в него вярваме и на него се уповаваме!
Лека нощ...
Виж целия пост
Каквото и да е решил Господ за Вяра -в него вярваме и на него се уповаваме!
Лека нощ...
# 287
3 юли 2007, 10:54 ч.
Мила Мейз, и аз искрено ти пожелавам Вяра да се оправи! Много сте хубави на снимчиците! Толкова е сладка миличката!
Пожелавам и на другите майчета да са добре дечицата им в тези горещини и да ги понесете успешно!
Виж целия пост
Пожелавам и на другите майчета да са добре дечицата им в тези горещини и да ги понесете успешно!
# 288
4 юли 2007, 00:05 ч.
Копирам поста си от заключената тема. 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203301.msg4370555#msg4370555
Виж целия пост
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203301.msg4370555#msg4370555
Не бях влизала една седмица и сега това е първата тема,която отварям.Прочетох я от първия до последния пост със сълзи на очи,а в гърлото ми е заседнала буца 
Никога не съм имала за цел да назидавам или съдя някого за неговия избор.Стремила съм се и се опитвам да помагам на майките,които ме търсят за мнение.Това,което спонтанно писах преди две години го знаят всички в този форум,не е нещо ново,но и когато го пишех,мислено се надявах историята ми да успее да вдъхне кураж на други майки,като мен.Да са силни и да се борят,да не се отказват от децата си.Както са постъпили всъщност и ela79 и meyz .
Не съм се включвала в темата до сега,но чета редовно и няма как да не забележа,че и двете мами говорят за дечицата си с много любов!Всички ние сме свидетели,че те се борят,надяват и страдат с болката на малките си слънчица.
Знам колко огромна е болката ви ,Ели и Мейз, мислено съм с вас и се моля за дечицата ви.
Аз не съм съдник,моля ви да не се засягате от историята ми и да не я считате,като изтъкване,че съм по-добра майка.
Всички в този форум сме майки,всички се опитваме да правим и невъзможното за децата си.Аз се прекланям пред всички родители на болни дечица и се гордея,че познавам толкова прекрасни и светли хора. 
Много се надявам да не съм ви засегнала,макар и косвено и да съм засилила болката ви.
Сила,кураж и много вяра! 
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Приказката за малките жабчета…
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкoва труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат,
как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло,е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е:Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте .. защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви!
И преди всичко:Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!
Никога не съм имала за цел да назидавам или съдя някого за неговия избор.Стремила съм се и се опитвам да помагам на майките,които ме търсят за мнение.Това,което спонтанно писах преди две години го знаят всички в този форум,не е нещо ново,но и когато го пишех,мислено се надявах историята ми да успее да вдъхне кураж на други майки,като мен.Да са силни и да се борят,да не се отказват от децата си.Както са постъпили всъщност и ela79 и meyz . Не съм се включвала в темата до сега,но чета редовно и няма как да не забележа,че и двете мами говорят за дечицата си с много любов!Всички ние сме свидетели,че те се борят,надяват и страдат с болката на малките си слънчица.
Знам колко огромна е болката ви ,Ели и Мейз, мислено съм с вас и се моля за дечицата ви.
Аз не съм съдник,моля ви да не се засягате от историята ми и да не я считате,като изтъкване,че съм по-добра майка.
Всички в този форум сме майки,всички се опитваме да правим и невъзможното за децата си.Аз се прекланям пред всички родители на болни дечица и се гордея,че познавам толкова прекрасни и светли хора. Много се надявам да не съм ви засегнала,макар и косвено и да съм засилила болката ви.
Сила,кураж и много вяра!
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Приказката за малките жабчета…
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкoва труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат,
как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло,е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е:Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте .. защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви!
И преди всичко:Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!
# 289
4 юли 2007, 00:29 ч.
ДАни, благодаря ти, че писа!
хора като теб ми връщат вярата в доброто! надеждата зца утрешния ден и любоавта към ближния
Виж целия пост
хора като теб ми връщат вярата в доброто! надеждата зца утрешния ден и любоавта към ближния
# 290
4 юли 2007, 08:03 ч.
Дани, ти и твоята история в никакъв случай не сте виновни за това което стана. Просто твоята история беше употребена от страничен човек за да нарани нашите майчета. Абе разбираш ме Обичаме те. Пиши по- често.
Виж целия пост
Обичаме те. Пиши по- често.
# 291
4 юли 2007, 08:25 ч.
Сега ча видях темата"Родители дали болните си деца за отглеждане-тактичност".Истината е ,че оставам без думи.Незнам какво да пиша,защото вече всичко вече е казано.Само искам да благодаря на всички,които ни подкрепят,а на Искрица Надежда искам да кажа още веднъж-прекланям се пред теб.
А на emoli да кажа,че не се разтройвам защото чувствам вина за това,че детето ми е под специални грижи.Далеко съм от този етап от живота си.Сега когато виждам Анди и преценявам състоянието му и виждам сладката несъзнателна усмивка ,знам че постъпихме по по-правилния начин.Колкото и да ме боли,разбирам,че аз не можах да се справя и да му помогна. Ние с мъжа ми обожаваме това детенце и даваме всичко от себе си.А може би трябва да видиш emoli сълзите в очите на мъжа ми,как не мога да направя нищо,за да му помогна .Да спра болката му.Това чувство на безпомощност,че всички най-скъпи за мен същества страдат и аз съм причината за това.Защото може би това се случи по време на бременността ми или по време на раждането.Няма значение.Просто е зависило от мен.Имам ли право да бърша сълзите му?Имам ли право ....да бъда майката на бъдещите му деца?
Ти си имала надежда,а аз я изгубих.Не ти пожелавам никога да се чувстваш така.
Ох,извинявайте за излиянията.
Виж целия пост
А на emoli да кажа,че не се разтройвам защото чувствам вина за това,че детето ми е под специални грижи.Далеко съм от този етап от живота си.Сега когато виждам Анди и преценявам състоянието му и виждам сладката несъзнателна усмивка ,знам че постъпихме по по-правилния начин.Колкото и да ме боли,разбирам,че аз не можах да се справя и да му помогна. Ние с мъжа ми обожаваме това детенце и даваме всичко от себе си.А може би трябва да видиш emoli сълзите в очите на мъжа ми,как не мога да направя нищо,за да му помогна .Да спра болката му.Това чувство на безпомощност,че всички най-скъпи за мен същества страдат и аз съм причината за това.Защото може би това се случи по време на бременността ми или по време на раждането.Няма значение.Просто е зависило от мен.Имам ли право да бърша сълзите му?Имам ли право ....да бъда майката на бъдещите му деца?
Ти си имала надежда,а аз я изгубих.Не ти пожелавам никога да се чувстваш така.
Ох,извинявайте за излиянията.
# 292
4 юли 2007, 09:31 ч.
Ела, вината не е твоя. За случилото се нямаш НИКАКВА вина.
виж за след това за решенията които послеще вземеш - те са твои
дори по източните религии се счита, че дори ако приемем че това е твоя карма - то всички въвлечени в нея сте обвързани...там се вярва, че детето те е избрало, че с мъжа ти сте свързани от преди...
затова нямаш вина за случилото се
виж ще имаш грях и вина ако се опиташ да си сложиш повече правомощия и се опиташ да носиш повече отговорност от колкото трябва - в случая - ако си мислиш че си толкова силна, че ти си предизвикала това дето ти се случва.
уви или за щастие - нямаш вина, но нямаш и сила да промениш нещата. някой ти е отредил тази съдба - сега вместо да се обвиняваш, приеми я и се бори да я изживееш по най-достойния начин.
рп.п. до колкото си спомням си имала травмиращо за детето тежкщо раждане - за мен това е лекарска грешка и детето е получило мозъчни травми и задушаване при раждането и затова е в това състояние.
но е хубаво да си направите пълен комплект генетични изследвания за да изкл до сколкото е възможно риска все пак това е да е вродено.
Виж целия пост
виж за след това за решенията които послеще вземеш - те са твои
дори по източните религии се счита, че дори ако приемем че това е твоя карма - то всички въвлечени в нея сте обвързани...там се вярва, че детето те е избрало, че с мъжа ти сте свързани от преди...
затова нямаш вина за случилото се
виж ще имаш грях и вина ако се опиташ да си сложиш повече правомощия и се опиташ да носиш повече отговорност от колкото трябва - в случая - ако си мислиш че си толкова силна, че ти си предизвикала това дето ти се случва.
уви или за щастие - нямаш вина, но нямаш и сила да промениш нещата. някой ти е отредил тази съдба - сега вместо да се обвиняваш, приеми я и се бори да я изживееш по най-достойния начин.
рп.п. до колкото си спомням си имала травмиращо за детето тежкщо раждане - за мен това е лекарска грешка и детето е получило мозъчни травми и задушаване при раждането и затова е в това състояние.
но е хубаво да си направите пълен комплект генетични изследвания за да изкл до сколкото е възможно риска все пак това е да е вродено.
# 293
4 юли 2007, 10:44 ч.
ela и meyz, сега прочетох темата пусната от емоли, мисля че тя отразява до голяма степен отношението на доста голяма част от хората, и че показва че има нужда да се говори по този въпрос, както и за всички други проблеми на дечицата с увреждания и хронични заболявания, защото нашето общество е като кон с капаци и повечето хора живеят в някаква друга реалност
надявам се че не сте се засегнали от думите й, не вярвам да е искала да ви обвини или обиди, но е реагирала доста емоционално както повечето хора когато чуят думата "дом за деца"
колкото и да ви е трудно, моля ви да продължите да говорите , пишете и обяснявате на хора като мен, емоли и останалите потребители във форума
catnadeen ви е защитила доста емоционално, съгласна съм с всяка дума, казана от нея
Виж целия пост
надявам се че не сте се засегнали от думите й, не вярвам да е искала да ви обвини или обиди, но е реагирала доста емоционално както повечето хора когато чуят думата "дом за деца"
колкото и да ви е трудно, моля ви да продължите да говорите , пишете и обяснявате на хора като мен, емоли и останалите потребители във форума
catnadeen ви е защитила доста емоционално, съгласна съм с всяка дума, казана от нея
# 294
4 юли 2007, 11:31 ч.
Ела и Мейз не мисля, че някой може да ви съди, особено скрит уютно зад екрана на компютъра. Единственото важно нещо е да се даде шанс на вашите дечица да оцелеят. Пожелавам ви силата и любовта никога да не ви напускат.
Виж целия пост
# 295
4 юли 2007, 11:39 ч.
Дани, благодаря ти, че върна надеждата на двете майки и, че си тук.
Виж целия пост
# 296
4 юли 2007, 13:35 ч.
Нямам думи на напиша с какво облекчение видях поста на Искрица Надежда в темата, и не защото съм се обидила а защото самата аз никога не съм си позволила да говоря за някои който не познавам или не е е до мен!
Когато написах че тя има и друго деца, исках само да покажа едно малко зрънце истина в моята душа! Радвам се на всички други деца, радвам се и на хората около мен, независимо че никой не му е до мен!
Ето сега съм в къщи и седя и пиша и искам да се обадя на някой но ако звънна какво ще му кажа: Ха-иде да пием кафе? " Всички са заети с работата си и аз си седя у дома и си мисля за толкова много неща! На гримирана с прическа и с нова блуза вчера обикалях града за да се почувствам малко по жива! И както казва баща ми- Жена с пари е като луд с картечница!
И вечерта какво! Пак сама в очакване на мъжа ми да се прибере!
Сега не ми се работи, а и не ме свърта та едно място! Май това се нарича депресия!
Виж целия пост
Когато написах че тя има и друго деца, исках само да покажа едно малко зрънце истина в моята душа! Радвам се на всички други деца, радвам се и на хората около мен, независимо че никой не му е до мен!
Ето сега съм в къщи и седя и пиша и искам да се обадя на някой но ако звънна какво ще му кажа: Ха-иде да пием кафе? " Всички са заети с работата си и аз си седя у дома и си мисля за толкова много неща! На гримирана с прическа и с нова блуза вчера обикалях града за да се почувствам малко по жива! И както казва баща ми- Жена с пари е като луд с картечница!
И вечерта какво! Пак сама в очакване на мъжа ми да се прибере!
Сега не ми се работи, а и не ме свърта та едно място! Май това се нарича депресия!
# 297
4 юли 2007, 13:40 ч.
Мейзи, поръси специалист- психолог. Задължително! Болката няма да ти отнеме, но ще ти помогне да се мобилизираш.
Виж целия пост
# 298
4 юли 2007, 15:01 ч.
Мейз ако искаш ще пием кафе. аз живея близо до Била Хиподрума
Виж целия пост
Препоръчани теми