Грешим ли при възпитанието на децата си?

Греша, поправям се, след това излиза че грешката била вярна - както обичам да казвам - все още се уча да летя в движение.
Не искам да съм съвършена, но нищо не пречи да се опитвам да съм добра майка.
Моля се само навреме да откривам грешките си или пък да ми ги показват /това е малко болезнено, уви/

Естествено,че грешим и ще продължаваме да грешим(което е по-неприятното), независимо от уроците и поуките,които си взимаме...Това е неизбежно! Просто живота понякога ни изправя в такива ситуации,че лично аз се чудя как да постъпя,какво да кажа, какво да направя.... Не е лесно, но и никой не ми е обещал да ми е лесно,така че лично аз нямам право да се оплаквам, а напротив - въпреки грешките и точно заради тях - да продължа напред!

Успех на всички ни във възпитанието на децата ни!И че грешки ще има - ще има, но дано са по-малко!

Грешките също могат да бъдат положителни и отрицателни!Не греши само този,който не прави нищо.Но и да не се прави нищо е грешка! 

Не съм такъв егоист ,за  да кажа ,че съм безгрешна.
В това забързано ежедневие няма начин,а и не искам да съм безгрешна.Важно за мен е да си отвориш очите и да приемеш и другото мнение,защото отстрани се вижда по друг начин.И много,много любов

"...Който смята, че е безгрешен, пръв да хвърли камък..." /по мен де, дето греша/.

Да грешим, но се учим! Всеки родител смята, че това което прави за детето си е най-доброто. 

Кое е грешно и кое правилно във възпитанието е трудно да се каже - всеки има свои критерии и подход, но ако детето е щастливо, ако се чувства обичано, няма място за притеснение.

Абсолютно 

Освен това всяка личност / дете / е индивидуална и му трябва различен подход.

   Смятам, че най-важен е примерът на родителите. Това е най-силният ни коз във възпитанието на децата ни. Затова е много важно родителите да са единомислени във всичко, което казват, правят - в забраните и нещата, които са разрешени, в нещата за които децата искат обяснение.
   Примерно нашата щерка от скоро започна да задава доста интересни въпроси и иска отговор поотделно от двама ни. Идва при мен и пита а после ходи и при баща си и когато получи потвърждение от двете страни се чувства удоволетворена. Ако единия забранява нещо а другия го разрешава детето се чувства неуверено, защото не може да си изгради модел на поведение, не може да разбере кое е правилно и кое не - това прави децата неспокойни, объркани, несигурни в действията си. Мисля си, че ако се случи някой от родителите в присъствието на другия да прави нещо неправилно от гледна точка на другия, то най-добре е другия, несъгласния, да си замълчи на момента. А впоследствие двамата родители насаме да обсъдят спорната тактика.
  Но най-много ме дразни следното. Когато ние с мъжът ми сме единодушни в някаква въпитателна мярка а бабата (най-често моята майка) пред децата изрази възмущение от нея. Стигало се е до плач, защо ние аджеба сме наказали детето за толква дребно нещо, от нейна гледна точка. Говорила съм си сериозно с нея за това, че е добре да сподели това с нас насаме, защото така за детето ние ставаме лошите а баба добричката, дето за "дреболии" не наказва.
  Лек ден на всички !:)

zori80 , ей това, дето го пишеш в последния абзац и нас ни е "издразвало" много и парираме бабата /също моята майка, другата е по- притеснителна, щото аз съм лоша/ вече нарочно пред хлапето. Причината е, че когато сме говорили по въпроса спокойно и в негово отсъствие тя хич и не взема от дума. Много мразя някой да ми се прави на "Бай Добър", когато вижда детето за по 5 минути да речем 3-4- дни в седмицата, пък не го води по разходки и не му търпи "маргазите". Това не го позволявам.
Даже съм й казвала пред сина /той е на 7 и вдява вече добре/: "Що ли не правеше същото и кога ние бяхме малки?" и изрично съм й припомняла колко е била нервна и как е викала по мен и брат ми.

Чe грешим, грешим. Ясно е, че идеални хора няма. Целият живот е изтъкан на принципа “проба-грешка”, но човек трябва да се старае да избира най-малкото зло. За грешките, естествено си даваме сметка пост фактум. Въпросът е да не ги отчитаме прекалено късно и тези грешки да не са кардинални. Аз виждам грешки на моите родители (които обичам безрезервно), които вероятно са мислили от своята камбанария, че действат правилно – не им се сърдя, защото останалата част от картината е перфектна. Опитвам се да допускам колкото може по-малко грешки спрямо детето ми(пак според моята камбанария) , или по-точно да избягвам техните, но времето ще покаже дали съм успяла.

Що се отнася до това къде е границата между прекаления контрол и прекалената демократичност -  за всеки човек тя е строго индивидуална. Сигурно е, обаче, че всичко прекалено е вредно. Като майка на едно дете, се бях фокусирала 100% върху дъщеря ми и нейната сигурност и не й давах достатъчно лична свобода - в конкретния случай става дума за излизания сама пред блока . По този повод до преди месец отношенията ни бяха изключително обтегнати. Но я пуснах на зелено училище, гласувайки й пълно доверие, че ще се справи. Тя сякаш отчете това и отношенията ни се изгладиха безмълвно. От класа им бяха само 8 деца – родители на останалите деца бяха счели, че те са твърде малки за подобен род емоции. Същите “малки” деца, обаче, имат свободата да играят сами пред блоковете си.
В  този смисъл, всеки родител трябва да търси подходящия компромисен вариант за своето дете и своята гледна точка.

О, грешим, разбира се . За съжалени по отношение на възпитанието, мога да се ръководя предимно от себе си и от подходът на родителите ми спрямо мен. А дъщеря ми все пак е доста по-различна личност от майка си. Така че, грешките са неизбежни. Но аз се стремя винаги да показвам на дъщеря си колко много я харесвам и обичам, за да бъде тя след време сниизходителна към моите грешки И винаги съм готова да си призная, когато не съм права и да й се извиня.

няма безгрешни хора нормално е да се греши и е нормално да се прощава  Никой не ни учи да сме родители и как да възпитаваме децата си , но всеки от нас знае че всичко което прави и ще продължава да прави, го прави със много любов и обич към децата си, за да станат добри и стойностни хора за да имат един пълноценен и щастлив живот!

Това ми хареса!

Безгрешни няма! А това кое е грешно и кое не кой го определя?! Морала? Обществото? Това, че другите го /не го/ правят? Важното е да обичаме децата си и да даваме всичко от себе си при възпитанието им. А добрият родител винаги ще се пита: "Прав ли съм? Кое е най-добре за детето ми? Дали не греша?" и  др. подобни. Ако не си задаваме тези въпроси, значи нещо не е наред с нас, мисля...

Много съм съгласна-това е и моето мнение!!