Единственото много трдуно приемливо различие за мен, това е инвалидността. Какво е да си без крака? Сляп? Без ръце? С тежък недъг? Как те възприемат хората? Отношението? Как преодоляваш трудностите? Физическите и най-вече психическите? Как се живее така? Всичко останало е лесно.
Виж целия пост
Какво е да си...
- Публикувана: 26 апр. 2007, 10:36 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 04:40 ч.
# 16
26 апр. 2007, 11:07 ч.
...да, в духа на казаното от Блонди,
Какво е да си пълен далтонист, т.е. да виждаш в черно-бяло
Изобщо - как останалите възприемат цветовете, толкова пъти сме спорили кой нюанс точно какъв е и кое е неаполитанско жълто, а кое кайсиево, тиквено или карамел?
Виж целия пост
Какво е да си пълен далтонист, т.е. да виждаш в черно-бяло
Изобщо - как останалите възприемат цветовете, толкова пъти сме спорили кой нюанс точно какъв е и кое е неаполитанско жълто, а кое кайсиево, тиквено или карамел?
# 17
26 апр. 2007, 11:07 ч.
Блонди, мисля често по тези въпроси. Експериментирам, гася лампите и се ориентирам в тъмното, като си представям, че не виждам. Не ползвам едната си ръка умишлено...Не е истинско, но е достатъчно плашещо и да, за момент се поставяш на нечие място.
Виж целия пост
# 19
26 апр. 2007, 11:11 ч.
Бих искала да знам, или по- точно да разбера, какво е да си дебелокож човек, който не се притеснява от нищо, и него нищо не го нервира, или притеснява.
Виж целия пост
# 20
26 апр. 2007, 11:14 ч.
Ъ. Напротив. Суперръст е това. Винаги съм го харесвала и се надявам дъщеря ми да не надхвърли 165.
Аз като Блонди се чудя различните инвалидности. Чела съм истории и съм гледала филми как се справят хората и винаги съм била удивена колко борбени са и колко адаптивен може да е човек, когато се налага.
Виж целия пост
ами аз от позицията на моите 159-160 см. мога да споделя, че не е особено приятно 
Особено в тиин годините ми.Сега вече съм го приела, може би и защото мъжа ми е 188 и някак си вече се чувствам защитена и не се комплексирам
Особено в тиин годините ми.Сега вече съм го приела, може би и защото мъжа ми е 188 и някак си вече се чувствам защитена и не се комплексирам
Аз като Блонди се чудя различните инвалидности. Чела съм истории и съм гледала филми как се справят хората и винаги съм била удивена колко борбени са и колко адаптивен може да е човек, когато се налага.
# 21
26 апр. 2007, 11:17 ч.
Чудя се как се чувстват хипохондриците. Защо си вгорчават живота?
Виж целия пост
# 22
26 апр. 2007, 11:19 ч.
лирик, чандре, е да си несигурен, емоционално лабилен, с избирателен далтонизъм(само един истински лирик умее днес да вижда в прасковена гама, утре да е в син период), да е убеден, че трябва да каже, но и същевременно да намира казаното от себе си за глупаво. Към психо взе да клони тази работа, ще взема да си сменя титлата
Виж целия пост
# 23
26 апр. 2007, 11:22 ч.
винаги съм искала да знам , какво е да си диригент на симфоничен оркестър. чувството, че държиш вселената в ръцете си, като дирижираш бетовен, малер... иска ми се да замахна...
Виж целия пост
винаги съм искала да знам , какво е да си диригент на симфоничен оркестър. чувството, че държиш вселената в ръцете си, като дирижираш бетовен, малер... иска ми се да замахна...
# 24
26 апр. 2007, 11:26 ч.
И още какво е да пращиш от здраве и да не се притесняваш за това, а да се радваш пълноценно на живота.
Виж целия пост
Любопитна съм:
какво е да си повърхностен (да не мислиш прекалено за всичко, да не го преживяваш по три пъти, да не се самоанализираш, да не анализираш другите, да не се вторачваш в себе си с нездрав поглед, нещо такова
)
какво е да си мъж (верно ли са от Марс, как се пишка прав, напълно погрешно ли ги възприемаме)
какво е да си повърхностен (да не мислиш прекалено за всичко, да не го преживяваш по три пъти, да не се самоанализираш, да не анализираш другите, да не се вторачваш в себе си с нездрав поглед, нещо такова
)какво е да си мъж (верно ли са от Марс, как се пишка прав, напълно погрешно ли ги възприемаме
)И още какво е да пращиш от здраве и да не се притесняваш за това, а да се радваш пълноценно на живота.
# 25
26 апр. 2007, 11:31 ч.
мога донякъде да ти кажа
бях много, много слаба. Далеч не можех да облека всяка дреха, която ми хареса. Тогава нямаше и сутиени с подплънки. Потниче с тънки презрамки ми стоеше ужасно, не исках да идва лятото. Никой не ми е завиждал, че съм слаба. С прилепнали по мен дрехи изглеждах смешно, стърчаха всякакви кокали, а всеки, който ме пипнеше, възкликваше как може да съм толкова слаба. Общо-взето неприятно.
Лени - има едно странно усещане за сила. И за хирургическа прецизност. Хем си на този свят, хем не си.
Виж целия пост
Мдаааа. И на мен ми е интересно
как се чустват слабите хора, които
могат да си позволят да облекат
всяка дрешка, която харесат
как се чустват слабите хора, които
могат да си позволят да облекат
всяка дрешка, която харесат
мога донякъде да ти кажа
бях много, много слаба. Далеч не можех да облека всяка дреха, която ми хареса. Тогава нямаше и сутиени с подплънки. Потниче с тънки презрамки ми стоеше ужасно, не исках да идва лятото. Никой не ми е завиждал, че съм слаба. С прилепнали по мен дрехи изглеждах смешно, стърчаха всякакви кокали, а всеки, който ме пипнеше, възкликваше как може да съм толкова слаба. Общо-взето неприятно.Лени - има едно странно усещане за сила. И за хирургическа прецизност. Хем си на този свят, хем не си.
# 26
26 апр. 2007, 11:34 ч.
Лени, това с дирижирането е лесно, ако си от хората, на които им звучи музика в главата 
Имаше такава тема, много сме
Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!
Виж целия пост
Имаше такава тема, много сме Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!
# 27
26 апр. 2007, 11:39 ч.
хъм хъм
не е психо, най-паче някакъв сюр-сантименталист...
Сещам се за едно много хубаво определение на "сантименталност" на Сиймор Глас - сантименталност, да изпитваш към нещо повече нежност, отколкото изпитва Бог към него самото..
Ако трябва да помагаме за титла - може и
нежен структуралист
късоглед воайор (това съм го харесала за себе си обаче)
анти-брикольор и колорист
логик с логорея и дискретна дислексия
лигав лингвист
...
Питам се - какво е знаеш кога да млъкнеш?
Виж целия пост
лирик, чандре, е да си несигурен, емоционално лабилен, с избирателен далтонизъм(само един истински лирик умее днес да вижда в прасковена гама, утре да е в син период), да е убеден, че трябва да каже, но и същевременно да намира казаното от себе си за глупаво. Към психо взе да клони тази работа, ще взема да си сменя титлата
не е психо, най-паче някакъв сюр-сантименталист...
Сещам се за едно много хубаво определение на "сантименталност" на Сиймор Глас - сантименталност, да изпитваш към нещо повече нежност, отколкото изпитва Бог към него самото..
Ако трябва да помагаме за титла - може и
нежен структуралист
късоглед воайор (това съм го харесала за себе си обаче
)анти-брикольор и колорист
логик с логорея и дискретна дислексия
лигав лингвист
...
Питам се - какво е знаеш кога да млъкнеш?
# 28
26 апр. 2007, 11:40 ч.
гледай ся)))
говоря за истинско преживяване.
заставане на диригентски пулт в зала българия.
гръмване, взимане на божията палка в ръце.
Виж целия пост
Лени, това с дирижирането е лесно, ако си от хората, на които им звучи музика в главата Имаше такава тема, много сме
Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!
Имаше такава тема, много сме Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!
гледай ся)))
говоря за истинско преживяване.
заставане на диригентски пулт в зала българия.
гръмване, взимане на божията палка в ръце.
# 29
26 апр. 2007, 11:42 ч.
Стига бе, Лени, какво е една зала България за въображението, а? А? проблемът, казвам ти, е в музикантите!
Виж целия пост
Препоръчани теми