Как искам пак да съм дете

  • 3 696
  • 49
# 15
Да си  играя безрижно и да не ме тревожат  житйски проблеми.
Да си ям каквото си пойскам
Да не ми пука как изглеждам
Виж целия пост
# 16
Да играя с кокошките, претендирайки да съм една от тях...
Да ходим с баба ми да пасем кози...
 Heart Eyes
Виж целия пост
# 17
да играем на стражари и апаши
да събираме картинки от дъвки  Laughing

Ох, затъжих се! Детството е най-прекрасния период от живота ми!
Виж целия пост
# 18
...да участвам във варенето на най-вълшебното домашно сладко от диви ягоди
...да се влюбвам за първи път
...да пускаме яйца от балкона върху минаващите по улицата коли
...да играем на криеница
...да ядем зелени, много кисели и горчиви джанки от дървото в двора
Виж целия пост
# 19
Да вярвам в Дядо Коледа така само както едно дете може... Да виждам отново света през детски очи... да правя пясъчни замъци на плажа, да гледам "Ну, погоди"  Laughing и да си слагам черешки на ушите без хората да ме гледат странно  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 20
Да видя отново баба и дядо.
Виж целия пост
# 21
  Ами аз не знам дали искам, харесва ми второто детство, което изживявам с децата, повечето описани от вас действия си ги позволям сега с извинението, че е заради децата  Laughing.
  Днес примерно се качихме на един баир в Родопите над Ковачевица и викахме с все сила, защото трябваше да им покажа и обясня ефекта звуковата вълна и ехото, но пък наистина качествено ехо се получаваше, можеш да чуеш цялата дума как се носи с гласът ти през различните хълмове...
  Оня ден изследвахме силата на вятъра и тежестта на водата и половината фонтан на президентството ни се изля на главата, защото вятърът беше бая силен...
  Децата ми са чудесно извинение да си карам безпроблемно второ детство  Laughing
Виж целия пост
# 22
Да съм безгрижна!
Да тичам с другите деца!
Да ям циганска баница!!!!
Да съм си при мама!
Виж целия пост
# 23
Кифлич, сега си спомних как преди 2 години, и ние в Родопите, с Ники викахме срещу склаите, а ехото се обаждаше многократно Grinning
Водих го по местата, където съм била като дете и да си призная се отказах от изкачването по стръмната и обрасла с храсталаци пътека на "бърцето" (като деца се катерехме постоянно до върха). Хвана ме страх за моето дете. А за себе си не съм се й замисляла.
Виж целия пост
# 24
татко да ме води на пазар с шейна
да ми дава 20левка, за да платя цялата кошница с покупки в супера и да се чувствам голяма заради това
мама да крие моята глава под нейната качулка, когато вали
да ходим на 1ви май в Парка на Свободата и да се омазвам до ушите със захарен памук
да плувам с пояс и да твърдя, че съм се научила
татко да ме учи да карам колело, а мама - кънки
да ги виждам усмихнати - двамата

точно тази тема ми трябваше сега....
Виж целия пост
# 25
Не ми е необходимо да съм пак дете, за да изживявам всичко това отново. И сега мога да ям циганска баница, и сега мога да варя сладко, да боядисвам яйца, да се гоня с хлапетата, да ядем и да се замеряме с джанки и т.н. и т.н. Само че сега не искам.
Изживявам тези неща за трети път и вече не ми е толкова интересно.
Освен това ми харесва да съм възрастен, да си вземам сама решенията, да ги реализирам, да не ми се калами какво да правя и какво- не, да не ми разпределя някой друг времето, да не се опитва някой друг да ми се налага само от позицията на това, че бил възрастен и т.н.
Това далеч не означава, че не харесвам собственото си детство. Напротив. Харесвам си го и ако трябва да го изживея отново пак моето детство щях да си избера. Само че не искам пак да съм дете.
Виж целия пост
# 26
Хyбаво нещо е детството,игри безкрай,ваканции,мотаене с тайфата,каране на колело,кънки,игра на народна топка,криенеца и кyп дрyги неща...
Виж целия пост
# 27
Имах прекрасно детство, игри, много приятели.... Най-много ми липсва безгрижието
Виж целия пост
# 28
Имах прекрасно детство, игри, много приятели.... Най-много ми липсва безгрижието
Ах......даааааааааааа
Най-първите ми спомени са как игарех с момчетата на стрелички, постоянно обелените ми колене, катеренето по една плачеща върба, къщичката там и как щом падне първия сняг мама ни оставяше да се налудуваме до колкото часа си искаме под зоркия и поглед от балкона (всички деца бяхме на вън, а родителите се събираха на групички и се веселяха и те ама на топло)
...скачането на ластик
...играта на държави, народна топка, ръбче
...играехме на криеница всяка вечер, разменяхме си дрехите за заблуда
...щурмувахме всички дворове за каквото и да е било - череши, праскови, домати- всичко що е плод или свеж зеленчук
...карахме колела
...разхождахме се около езерото
...лягахме на улицата вечер и гледахме метеоритните дъждове
...правихме си пикник всеки ден почти в отсрещния двор, където и до ден днешен пустее, палихме огън и печахме всичко що става за ядене печено и имаме под ръка
И какво ли още не още-искааааааам пак

 
Виж целия пост
# 29
... да съм безгрижна
... да карам велосипед
... да се спускам с кънки по бабината улица
... да играем на жмичка
... на стражари и апаши
... на Спри и Замръзни
... на шише
... на ръбчета
... да помагам на дядо за Суджука / лека му пръст /
... да преживея пак първата си любов
... да преживея пак първата си целувка
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия