Трябва ли да събираме пари на децата ?

15 год. ще събираш 4000 лв... а и след толкова време стойността им ще е намаляла...

Еврова застраховка е най-добре, ако ще събирате пари. Иначе съм съгласна с всички, само не и тези, които ще оставят децата си сами да се оправят. За това сме родители - за да помагаме! Не за дондуркаме до 30 г., но все пак....аз бачкам от 18 годишна, успоредно с академията и ако мога поне това да спестя на децата си - ще го направя! Не това ме е формирало като човек!

Да де, но в крайна сметка помагаме ли на децата си, ако решаваме всичките им проблеми вместо тях?  Natalia е написала доста добри примери, за съжаление наистина има прекалено много такива.  И все са от мислене да се осигурят децата. Съмнявам се някой родител да действа с други мотиви. Хубаво е да подкрепяме децата си, но трябва да ги оставим и сами да научат своите житейски уроци и да постигнат своите успехи. Това, което ще получат от нас, не им се губи. Но не мисля, че е възпитателно да го получават безусловно, още на старта.

Не съм съгласна. Аз имам също няколко примера за напълно осигурени деца - под напълно имам предвид напълно!!!
Частни училища, английски се учи на ваканция в Англия или САЩ, зависи от сезона, разполагат с къща за 1 милион евро на океана, нямат ограничение за нищо материално и са две от най-свестните деца, които познавам - на 15 и 13 години. Учат, помагат на бедните и т.н. Идеално звучи, но е истина.
Искам да кажа - няма значение дали ще им събирате пари, а как ще ги научите да живеят с тях. Ей виж това само от нас зависи - родителите!

Честно казано понякога се чудя защо на първо място се слагат пари и апартаменти за децата, а качественото образование е някъде на заден план. Ако се осигури на едно дете добро образование, то ще има прекрасни възможности да постигне само другите неща. Да, в момента ситуация у нас не е такава, но докато порастнат нашите деца, ще е различно.

Познавам хора милионери, които купуват на децата си апартаменти и коли, но след като децата покажат отличен успех в университета, например. Познавам хора, които подсигуряват обучение в чужбина, но джобните си ги изкарва детето - с работа на половин ден или със стипендия за успех. Това наричам аз добро възпитание. Детето се учи на отговорност и умее да цени парите.
Дал си му не само възможности, но и се е научило само как да ги използва.

Имам два примера пред очите си - приятел, на който му се купи нов апартачент в София, чисто нова кола, а на 28 години не може да се задържи на работа никъде. Все търси най-доброто, напуска през 3 месеца, по половин година не работи, добре че през това време учи езици или нещо такова. Ами такъв мъж още е негоден за семейство. Ако не му хареса новата работа, мама и тате са насреща. До живот.
Друг пример - баща и син, семеен бизнес. Момчето започна на 19г. работа при баща си, докато учеше в университета. От най-ниското стъпало, от черната работа с работниците. Сега управлява огромна фирма и идва пръв на работа и си тръгва последен. Милионер е, за 10 години. Това са възможности - бизнес, в чието разработване е участвал и той. И до ден днешен контролира всяко ниво във фирмата и знае къде и какво става. Да дадеш, но и да научиш.

А иначе твърде много са разните пикльовци в България, които на 18 карат коли за по 100 000лв., хойкат по заведения или на момичетата им се плаща силикон за абитуриентския бал. Ей, това е криворазбраната обич на новобогаташите - аз съм бил беден, моето дете ще има всичко. И след някоя и друга годинка се вижда, че това дете без родителите си не става и за чеп за зеле.

Както съм споменала и аз, има и случаи, в които хората стават борбени и се стараят да се справят самички въпреки осигуреността и влиянието на родителите. Но става дума за "деца" над 20 години. В твоите примери си посочила тийнейджъри и не ми се връзва много какво искаш да докажеш с това. Все пак не можеш да знаеш как и дали те биха се справяли сами в живота като порастнат, дали няма да чакат само на мама и тате. 

Виж за последното ти изречение съм почти съгласна, само ще допълня, че трябва да се научат така да живеят с тях, че да разчитат предимно на собствените си сили. 

Дадох този пример, защото темата е " Трябва ли да събираме пари на децата ?" Аз съм на 34 и за деца над 20 и дума не може да става
Пък и говорех по принцип....

хайде лека вечер на всички

Поговори с адвокати,  които имат опит в тази област. Ще видиш колко много родители даряват/продават фиктивно имоти на децата си, за да са осигурени, и какво се случва след това. Ние възпитаваме децата си, но няма гаранция как тези деца ще се развиват, с какви хора ще се обвържат и т.н. Давайки им достатъчно права, защото са твоите деца и им вярваш, трябва да си готова за ситуация, в която те биват манипулирани по един или друг начин да се възползват на максимум от тези си права. Пример: съпругът на дъщерята я тормози да продадат второто жилище (нейното), понеже вече имат едно и на човека на 40 години му се кара чисто нова кола (това е съвсем реален пример с наши познати).  Тя пък не иска да продават, защото според нея е неразумно да се продаде имот и да се купи кола. Така са в ежедневни спорове за нещо, на което мацката е станала собственик заради грижовността на родителите си, но което тя лично не ползва и по-скоро й вреди в тази ситуация.


Ето това за мен е пример за възпитание, и точно това имам предвид като казвам, че не трябва безусловно да се дава на децата:

Ние ,българите, като цяло имаме малко странно отношение към нашите деца. Все гледаме да ги облекчим максимално, да вземат да не се натоварят, да им плащаме квартирите, да им пращаме по някое колетче с буркани  - само и само да учат.  И това според мен го правим заради самите нас - ние да се чувстваме спокойни, защото сме бедни и трудно сме постигнали всичко. Животът ни минава в работа, за да купиш накрая един апартамент и една кола и.... си се скапал. И сме съгласни нашите деца ако могат да  получат това от нас наготово. И какво очакваме от тях - да ни бъдат благодарни, да видим нашите нереализирали се мечти?Не съм съгласна с това. Категорично не желая децата ми да получат наготово неща, за които не са се борили. Инвестираме в образованието им и сме им направили застраховка живот. След 18 си поемат по пътя, който са си избрали сами - ако имат нужда от помощта ни  - ние сме насреща, но такива апартаменти, коли, пари....

ДОБАВЯМ, че не искаше да го запази  (_{все се боря с тоя форум}  )
Първото, което се надявам да осигурим на децата си един ден, е добро образование.
Моите родители ме пращаха на всякакви курсове, езици, спортове, пиано. И дори за следването ми помагат доста  . Но и като ученичка, и като студентка ми се е налагало да работя, за да имам "пари за харчене". Минимумът от родителите, останалото (като джобни, излизания, екскурзии) сама трябваше да си изкарвам. Но морето и ските ми плащаха те  !
За абитюрентския бал също е нужна подкрепата на родителите. Освен това като завършат гимназия, трябва да се изнесат и да станат самостоятелни. Апартамент ще им бъде осигурен, тъй като имаме, но мисля, че това ще им бъде казано едва тогава, когато са достатъчно зрели за това. Мисля, че един 20-годишен човек не е зрял и не е в състояние да взима важни решения, които засягат бъдещето му. Сватба не мисля, че ще плащаме. Щом решат, че искат да се женят и да създават семейство, трябва да са в състояние да си я плащат. Нашата сватба сами ще си я плащаме и за това сме я поотложили за сега. Кола не мисля, че трябва да купуват родителите. Може да помогнат примерно с 30%, когато детето е събрало останалото. Като цяло напълно подкрепям мнението, че човек стига много по-далече, когато получи подкрепа от родителите си. Но също така ми се иска, когато имаме деца, да ги възпитаме да бъдат борбени и да се оправят сами в живота! Едно дете не трябва да е презадоволено. Винаги трябва да има нещо малко, което да му липсва и за което то само да се бори. Тогава от него ще стане човек. Хубаво е човек да подсигури детето си, но за съжаление крачката между добър живот и развалено за винаги дете-човек, е много малка. 

Мисля че е необходимо да събираме пари на децата си - в някакви разумни граници, без драстични лишения на родителите, разбира се. По малко, но редовно и така ще се получи някаква сносна сума, която детето като порасне да използва. Ние събираме пари на дъщеря ни откакто се роди - внесохме й и парите от погачата, както и всички суми, които роднините й подаряват по разни поводи. Решихме, че вместо да ползваме тия пари за текущи нужди на бебо е по-добре да ги спестим, а за текущите ние да й купим. Така, смятаме да ги инвестираме в образованието на бебка някой ден. Освен това смятаме да имаме още 2 деца - ако е рекъл Бог, така че е добре отрано да ги обизпичаваме както можем. Засега това не е особен проблем, за по-натам ще видим....Малко деца малки проблеми, големи деца-големи проблеми казват старите хора

Това е и моето мнение

Аз си мислих да отделяме някакви пари за бъдещето на децата, но от собствен горчив опит - реших, че е по-добре да не го правя. По-добре да инвестирам в образованието им.
Парите, които родителите ми са събирали за нас с много лишения бяха унищожени от политиката на държавата.