Днес направо ми се реве от яд. Прецакаха ме по математика. Чувствам се, сякаш трудът ми е отишъл напразно, за тоз' дет духа. Сякаш аз съм виновна, че младата му любовница не му пуска.
Получих отсъствие в последните 10 мин. в часа по психология, защото говорех, но не съм прекалявала, просто си разменихме 2 думи с един съученик и понеже всички бяха приказливи, тя реши да си го изкара на мен. Като нищо ще ме изгонят до края на годината с толкова отсъствия. Поисках да уча испански, оказа се, че в шибания град няма нито една учителка по испански. Сега не ми остава голям избор.
А като си помисля, че дойдох с такова голямо настроение на училище...
Сега се чувствам като парцал. Има ли смисъл да уча, след като някой ще се изгаври с труда ми. Направо не знам как да подхвана учебниците сега, треса се от гняв.
Може и да съм представила ситуацията субективно, не споря. Но се чувствам напълно смачкана и не знам как да стана.
А вие имали ли сте такива дни?
Разкажете, че да се порадвам на чуждото нещастие..
Спрайт