Да, но има връзка между това да твърдиш че си такъв, а да не посещаваш редовно Божия храм.
Пак има нещо недоизказано драматично в поредната тема. Освен това, само питаш, без да отговаряш.
В какви ситуации прекрачвате прага на църква ?
- Публикувана: 16 май 2007, 14:08 ч.
- Последно мнение: 16 май 2007, 15:57 ч.
# 15
16 май 2007, 14:45 ч.
Пак има нещо недоизказано драматично в поредната тема. Освен това, само питаш, без да отговаряш.
Виж целия пост
Пак има нещо недоизказано драматично в поредната тема. Освен това, само питаш, без да отговаряш.
# 17
16 май 2007, 14:46 ч.
Аналогичен пример макар и от съвсем друго естество...Да твърдиш, че си добър спортист, а да тренираш един път в годината...
Виж целия пост
# 18
16 май 2007, 14:47 ч.
Виж, нещата не се измерват по този начин.
Така, както не е необходимо да висиш всеки ден в кабинета на лекаря си, за да изпълняваш предписанието му; но все пак е необходимо някакво лечение и прегледи, в зависимост от състоянието ти; и трябва да ходиш периодично, за да "поддържаш форма"... Аналогично е и с църквата.
Нормално е хората да пристъпват, когато имат проблеми, не е нормално после да не се сетят поне да благодарят, да разберат, да почувстват... Всъщност, всичко е нормално...
Важното е да идва от сърцето, не насила.
Виж целия пост
Така, както не е необходимо да висиш всеки ден в кабинета на лекаря си, за да изпълняваш предписанието му; но все пак е необходимо някакво лечение и прегледи, в зависимост от състоянието ти; и трябва да ходиш периодично, за да "поддържаш форма"... Аналогично е и с църквата.
Нормално е хората да пристъпват, когато имат проблеми, не е нормално после да не се сетят поне да благодарят, да разберат, да почувстват... Всъщност, всичко е нормално...
Важното е да идва от сърцето, не насила.
# 19
16 май 2007, 14:48 ч.
Хм, няма връзка. При едното се тренира тялото. С вярата не е така. Тя няма нужда от "насъскване".
Виж целия пост
Аналогичен пример макар и от съвсем друго естество...Да твърдиш, че си добър спортист, а да тренираш един път в годината...
Хм, няма връзка. При едното се тренира тялото. С вярата не е така. Тя няма нужда от "насъскване".
# 20
16 май 2007, 14:49 ч.
Да, права си. 
От поддържане бих казала...
Виж целия пост
Важното е да идва от сърцето, не насила.
От поддържане бих казала...
# 21
16 май 2007, 15:04 ч.
Прекрачвам прага, когато имам потребност. Тази нужда е няколко пъти в година. Задължително ходя на църква на Илинден - задължително...
Виж целия пост
# 22
16 май 2007, 15:08 ч.
скоро имаше подобна тема.
Естесвено, че не беше в кю-то, а в Дом и Семейство... Затова си я пропуснала Касиди
Виж целия пост
Естесвено, че не беше в кю-то, а в Дом и Семейство... Затова си я пропуснала Касиди
# 24
16 май 2007, 15:14 ч.
Ходя по празници и без празници, винаги когато минавам, влизам и паля свещички за здраве!
Виж целия пост
# 25
16 май 2007, 15:16 ч.
Религиозната ни принадлежност и вяра са нещо много интимно и за пореден път ще напиша тук, че е неуместно да се "човръчка" въпроса. Всеки има право да се припознава като част, от която и да религиозна общност, без другите около него да имат право да коментират степента му на вяра 
Просто няма скала, по която да се дават оценки за праведност и пр. 
Касиди, мислиш ли, че обективно можеш да дадеш оценка на някой колко е вярващ, по това колко често ходи на църква
Виж целия пост
Просто няма скала, по която да се дават оценки за праведност и пр. Касиди, мислиш ли, че обективно можеш да дадеш оценка на някой колко е вярващ, по това колко често ходи на църква
# 26
16 май 2007, 15:31 ч.
Знаех си, че ще прочета поредната глупост от евентуален журналист...
Даже няма да си правя труда да продължа.
Виж целия пост
Светотатство ми се струва да се бие човек в гърдите, че е християнин, а да влиза в храм еднократно или двукратно в годината.
Знаех си, че ще прочета поредната глупост от евентуален журналист...
Даже няма да си правя труда да продължа.
# 27
16 май 2007, 15:46 ч.
Когато почувствам нужда.
Освен това, не мисля че църквата е само и единственото място за целта. Твърде елементарно ми се струва. Душата и сърцето са по-важни. А тях си ги носим със себе си...
Виж целия пост
Освен това, не мисля че църквата е само и единственото място за целта. Твърде елементарно ми се струва. Душата и сърцето са по-важни. А тях си ги носим със себе си...
# 28
16 май 2007, 15:57 ч.
в моментите, когато трябва (имам вътрешна потребност) да остана насаме със себе си, т.е. с Него. Да си кажем туй-онуй. Може да е нещо радостно, може да е нещо тъжно, може да е важно, а може да е малозначително.
Виж целия пост
Препоръчани теми