развеждам се моля за съвет

Благодаря ви ,момичета за мненията.Много е гадно да си скъсаш задника в името на семейството ,а когато го има резултата да се окаже,че няма семейство. Аз умишлено преди време защитих собствеността си точно с мисълта да не е повода за раздяла някой ден,но това не му попречи да си я поиска.Сега има ново педложение от страна на моя полумъж...с това което аз му дадох като източници на доходи след 2 или 3 г да купи жилище НА  НЕГОВО ИМЕ и да живеем в него.Как мислите дали ще се случи?А през това време ще живеем поотделно ....мисля,че няма подобна тъпотия ...уж сме заедно,а не спим в едно легло и не живеем в една къща.Как да ви кажа ...ние жените в такава ситуация винаги сме прецакани и то от самите себе си ,защото решенията ни са много емоционални .Колко пъти сте чували''заради детето''...нали се сещате как забравяш,че и ти самата си жив човек след тази реплика.Мислите ли,че ако го оставя да купи негово жилище бихме могли да бъдем отново някакъв вид семейство ,така че детето ми да расте в нормална среда?Или другото което си мисля е ,че моя полумъж се страхува да не му съдера гащите преди да се е подсигурил отвсякъде.Бихте ли изчакали ,за да разберете коректно ли е предложението ?Дали имат  бъдеще отношения под отлагателно условие?В материялно отношение той никога няма да се изравни с мен ...как да излекувам този комплекс за малоценност?Колкото и да не му го набивам в очите той самия винаги ще си го знае.Е ,имаме ли изобщо бъдеще в такъв случай?Имайте предвид,че не съм жена на която и е необходим мъж за забавления...искам баща за детето си ,а само това говедо притежава това качество...ох,момичета уморих се да мисля ...виждате ли какво си купих с парите, които изкарах?

Хем ти да си му сигурна, хем през това време да си е свободен да върши каквото си пожелае... Хем и за апартамента да му помагаш - и той да му е сигурен...
Ми не ми харесва цялата ситуация. Що не си намериш друг мъж? Този нещо хич не ми изглежда да се интересува от теб и от детето...

Заглавието на темата е малко странно - "развеждам се" а после уж не сте били женени? Да не  би да ни пързаляш нещо? Но няма значение - ще си напиша и аз мнението.
Ти си го избрала този мъж и само ти можеш да знаеш какъв му е характера. Обаче - още като сте се събирали си имала резерви:
Не че е лошо да има човек едно наум, ама да се подхожда с такива мисли към връзка не е добре. Ако остоянно си мислиш "Ами те всички се развеждат" - нищо чудно и ти да стигнеш до развод (не че развода е нещо чак толкова лошо де). Между другото - ако е над 35 човека един вид е от по-старото поколение (не че супер стар де). Но на хората над 35 отношението към брака им е малко по-различно от отношението на днешните 20годишни. А и при условие че апартамента е купен преди брака и на твое име - дори и да сте женени той не може да претендира за съсобственост.
Не знам как така изведнъж е решил да иска половината апартамент и с какво право. Ти по-добре знаеш, както си го описала - изглежда доста егоистично решение, но може би трябва да го питаш за причините - той да ти каже защо е поискал такова.
Второто му предложение изглежда малко по-разумно - да си купи негов апартамент с неговите си доходи. Между другото ако и на него така му обясняваш че доходите му ти си ги намерила - нищо чудно ти да си причината да се комплексира. Дали е истина или не - няма значение (с риск да прозвуча като жена). Важно е отношението.
Виж от какъв чеп е това да не живеете заедно и да се съберете след 3 години - това не знам кой го е измислил.
Най-разумно според мен, а и няколко мимичета горе са го написали е: Ако още има чувства между вас и искате заедно да се грижите за детети си - да си живеете заедно в твоя апартамент. Явно на него това малко му пречи но да се опита да направи компромис. Щом е решил и той да купува - ами чудесно - нека си купи - винаги може да го дава под наем, недвижимото имущество никога не е излишно. Но да живеете 2 години отделно и после да се събирате - това ми се струва много глупаво.
Иначе е вярно че мъжете предпочитат те да са финансово по-стабилните във връзката. Ако искаш връзка - съобразявай се с това. Не става дума да му отстъпваш това което си е твое. Това не е съобразяване а глупост. Но все пак старай се да не му натякваш ситуацията - това на малко мъже би се харесвало.
И още нещо - мъжът обича да се чувства нужен независимо дали е истина или не. И жената обича да се чувства желана независимо дали е с перфектни килограми или е качила малко отгоре.
От това което чета - ти си си съвсем самостоятелна - което си е много добре. На теб лично мъж не ти трябва, можеш да гледаш детето и сама - всичко чудесно. Но ако демонстративно го показваш това - какво очакваш да направи мъжа? Малко хора се натискат там където не са желани.
Такива размисли накратко. Ако искаш връзката ви да продължи - говори с мъжа си и си ияснете кой какво причини има.

Казах ''развеждам се'',защото за мен 7г заедно е брак не ,че имаме официален такъв.О.К. разделям се ,което е също толкова гадно колкото и другото.Благодаря за размислите ви.Незнам как да продължа...ако направим компромис да живеем ''у нас'' то дали ще закрепим нещата или пак ще намери поводи да се караме...той ги търси в дребните неща ,а пробема е,че съм жената-мъж...нося отговорности,които не трябва да са мои.Страхотната оферта от моя полумъж(нито настоящ ,нито бивш)е да дойде в МОЯ апартамент-наблегна наМОЯ-но ремонт и обзаеждане ...всичко мене чака.Как ви се струва ?Ако това е нещото което се иска от мен за да имам семейство ще го направя-пак САМА ...писна ми.Мислите ли ,че има шанс ?

Може ли и на мен да ми дадеш източници... ще съм ти благодарна за цял живот и ще имаш верен адвокат на среща поне, а не предател под завивките у дома.

Това в кръга на шегата!

Panther, ти го е написал изключително точно и правилно. Подкрепям го напълно. Прочети го 1, 2, 3 пъти, колкото е нужно за да го осмислиш и осъзнаеш добре.
Може би е добре да поговориш с него. Да му обясниш колко е важен той за теб и детето и как не би била ти и не би постигнала това, което си ако го нямаше до теб.
А и всичко споделено му се радване два пъти
Започни и с това като му възложиш ( но не с възлагателен договор) с молба да свърши това онова  по ремонтите и апартамента. Дай му да се разбере, че разчиташ на него и сама не би се справила.
Не доминирай!
Не му натрапвай мнението си!
Съобразявайс е с него и с желанията му!
Трябава да живеете заедно, това с раздялата за години не ми звучи нормално. Вместо да се разделяте вземете детето и отидете тримата на почивка за 10 дни на чудно местенце. Поговорете, прекарайте си добре, насладете се на мястото, вечерите и времето прекарано заедно. Това ще Ви събере, а и ще имате време да обсъдите нещата.

Браво на вас Цели семейства спестяват години наред за едно жилище,а ти сама си  си купила такова,а сега и мъж ти.
Сега по темата-
не ви знам взаимоотношенията,но освен балканския манталитет от страна на мъжа ти със сигурност има и нещо друго,което не си писала.Винаги този,които е по- добре осигурен  е с повече самочувствие  и  това се отразява на връзката.И обратното-другия,зависимия винаги се налага да отстъпи повече пъти точно заради зависимостта си.Така негативите се трупат и се стига до глупави действия,продиктувани от неспособноста  да удариш с юмрук по  масата и да кажеш-Нямаш право.
Ако  не съм права-моля  за извинение,но писаното от мен е в  голям процент от взаимоотношенията в доста семейства.                                                                           

Може би си права,но аз незнам какво е това което не съм писала,а съм направила и няма как да престана да го правя.Питала съм го-в какво сгреших,че стигнахме дотук-но така и не ми отговори.А ако човека си е чисто и просто материалист и такива неща като дете,дом,семейство не го интересуват?А ако нещата свършат когато изгода от мене вече няма?А по въпроса с копуването на жилището ще ти кажа само едно :само с работа не става -много трябва да се мисли и до днес не спирам и си е трудна работа.Проблема ми е в това ,че този мъж не може да носи никаква отговорност към мен и детето,а на мен ми писна...и незнам...и незнам

Аз мисля,че когато една жена започне да издържа семейство, а мъжа и не може,то тогава мъжът започва да има комплекс за малоценност.В природата на българския мъж е да е глава на семейство,т.е. чувста се мъж само тогава когато си зависим от него,когато взема повече пари  от теб.Така мисля аз,защото при нас се получава следното: 1.Купи си апартамент срещу ипотека и заплатата му отива да погася заема(даже не му стига).2.Аз издържам 4-ма ни с моята заплата и тя съответно не ни стига.
Той си мисли,че е осигурил жилище и това е най-важното,а това,че днес 1 юни нямаме пари да купим на децата си по 1 сладолед не е важно.Получи се така,че вместо да ни е добре,ние започнахме да се караме постоянно,че аз нищо не съм правела,щото си гледам детето на 6 месеца и съм знаела само да искам пари.Миналата седмица се скарахме дето съм купила шоколад,а нямало пари за хляб.Намира пари за водка а за друго няма.Забелязах,че започна да ме лъже,т.е. уж ще отказваме цигарите ,а нашия днес дадох 2 лева за рожденник на работа,на другия ден пак така и въобще..нямам думи.Яд ме е да го гледам.Все си мисля,че другите мъже в такова положение ще намерят някакви допълнителни доходи,а той го мързи да гледа.Казва ми що не учиш autoCad,без туи си по цял ден в къщи.А иначе ревност голяма-исках да почна  работа в един магазин от 00:00до 06:00 часа- не може.Мисля си,че вече ми е товар голям.Махам любов и чувства на 1 страна.Каква любов ,като децата ми страдат.Аз взимам 450 лева ,а за неговите цигари и водки само отиват по 150 лева.Той не може да пести по 2 кутии пуши,без водка и 2 дена не може.

По моя въпрос ли,nut?