Това беше "най-гадния" дом, в който съм ходила. Сградата е от 50та год. Роси е написала, че само единя етаж се ползва. На стълбите за към 2рия етаж има табела "забранено качването". Стрехите по покрива скоро време ще почнат да падат по главите на разхождащите се отдолу.
Аз успях само спалните помещения на момчетата да разгледам. Състоянието на дамските спални помещения било същото. Роси в най-общи линии ви написа какво е положението. Дуци за малко да ми се възкачи на гърба, поспъна се, понеже дюшемето е пропаднало и има дупки по пода. Отгоре метнат някаква черга. За миризмата няма какво да говоря. Поне децата си бяха оправили стаите, но пък какво ли има за оправяне - 4 голи стени, 3 легла, в някои стаи имаше и по едно празно шкафче. Тапетите са на кръпки, т.е. имали са една ролка ... подлепили са тук, там, само в/у скъсаното.
А децата ... мръсни, окъсани, обувките последна грижа. От самия град купихме малко лакомства ... те милите искаха всичко наведнъж да хапнат. Постоянно питаха кога ще им дадат подаръците, за всички ли има. А едно от хлапетата не знаеше какво е четка за зъби и как се ползва
Вчера казах, че единственото хубаво нещо там е природата ... но ... НО ... децата няма къде да играят. Под дома има малко баскетболно игрище, но не знам как стоят нещата с топките, защото децата само това питаха "топки носите ли ни? А другия път ще ни донесете ли?". Възпитателя каза, че зад дома няма двор, направо почвала гората. Имало някакъв стадион над дома, където ходели да играят.
Тази година успели да ги заведат на лагер, но на болните деца им забранили да пътуват (тук много не разбрах защо) и останали в дома.
На училище също няма да могат да тръгнат навреме, защото у-щето в града било в ремонт. Има и проблеми с образователния процес на децата. Всички ходят в нормално училище, болните също - "яко" 17годишно момче - 2ри клас. Родителите протестирали.
Меко казано бях в шок.