И върши ли работа?Ще взема да пробвам и аз така!
. Колко време ви трябваше да се напаснете с половинката?
- Публикувана: 23 май 2007, 12:49 ч.
- Последно мнение: 30 май 2007, 16:54 ч.
# 15
23 май 2007, 13:24 ч.
.
Виж целия пост
Пробвай го, действа безотказно
. 
# 16
23 май 2007, 13:34 ч.
Ню, това с молбата и на мен ми е познато. Само че не точно в същия вид 
. "Ще си тръгна и няма да се върна повече". "Рейсът е в 12". "Ама наистина ли не ме искаш вече 
". "Искам те" ...и пак секс. Обикновено аз съм тази, дето все си тръгва...
Виж целия пост
. "Ще си тръгна и няма да се върна повече". "Рейсът е в 12". "Ама наистина ли не ме искаш вече ". "Искам те" ...и пак секс. Обикновено аз съм тази, дето все си тръгва...
# 17
23 май 2007, 13:40 ч.
Хех, уникално се посмях на историята, Ню, но наистина звучи много симпатично
И аз мисля да пробвам с моята голяма симпатяга и любов 
...
Иначе по-конкретно по темата - много ми е трудно да кажа как е при нас. Всъщност от 7 г. и 5 м. с един човек изживяваме точно това, за което пише и Карина - любов от пръв поглед, взаимно привличане и разбиране. Друг е въпросът, че ние не живеем заедно, имали сме и други приятели/приятелки през годините и поне засега нямам наблюдение как биха ни се отразили битовизмите...Доколкото се познавам обаче, мисля, че това не би имало силата да промени съществено чувствата ми. При нас основният проблем е както и при много други двойки - два чепати характера, от които и двамата много си патим...Да, би могло да е лесно, но защо да не си го направим трудно. И все пак, като го прегърна, чувствам, че е Той и това е важното
Виж целия пост
Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва 
- не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.
Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"
- не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"
Хех, уникално се посмях на историята, Ню, но наистина звучи много симпатично
И аз мисля да пробвам с моята голяма симпатяга и любов ...Иначе по-конкретно по темата - много ми е трудно да кажа как е при нас. Всъщност от 7 г. и 5 м. с един човек изживяваме точно това, за което пише и Карина - любов от пръв поглед, взаимно привличане и разбиране. Друг е въпросът, че ние не живеем заедно, имали сме и други приятели/приятелки през годините и поне засега нямам наблюдение как биха ни се отразили битовизмите...Доколкото се познавам обаче, мисля, че това не би имало силата да промени съществено чувствата ми. При нас основният проблем е както и при много други двойки - два чепати характера, от които и двамата много си патим...Да, би могло да е лесно, но защо да не си го направим трудно. И все пак, като го прегърна, чувствам, че е Той и това е важното
# 18
23 май 2007, 13:53 ч.
Много. Нашата история е много странна, защото сме заедно буквално от деца. Това ще рече, че тъкмо сме се напаснали и хоп! - става някаква промяна, защото растем и се развиваме. И се налага ново напасване Ако трябва да съм съвсем честна, мога да синтезирам нещата горе-долу така - ако той не беше толкова търпелив към множеството ми дребни простотийки, а аз не бях толкова мъдра, че да простя неговите 1-2, ама големи простотии, досега да сме се развели със сигурност. Може би всъщност изобщо нямаше да се оженим де 
А може би всъщност именно затова повече дълги връзки от ученическите години не оцеляват в крайна сметка - просто трансформациите в един момент на някого му идват в повече 
Виж целия пост
Ако трябва да съм съвсем честна, мога да синтезирам нещата горе-долу така - ако той не беше толкова търпелив към множеството ми дребни простотийки, а аз не бях толкова мъдра, че да простя неговите 1-2, ама големи простотии, досега да сме се развели със сигурност. Може би всъщност изобщо нямаше да се оженим де А може би всъщност именно затова повече дълги връзки от ученическите години не оцеляват в крайна сметка - просто трансформациите в един момент на някого му идват в повече 
# 19
23 май 2007, 13:57 ч.
ние никога няма да се напаснем. аз съм дзвер и половина, той три-четри дзвера едновременно.
сега с нетърпение чакам да видя колко дзвера ще изкочат от дребната ламя
напасването не е възможно поради една основна причина: моите психопатщини са в противоречие с неговите и т.н.
ако случайно един ден ви напиша, че сме се "напаснали", значи ми е станал безразличен или съм се развела
т.е. ние сме от т.нар. "екшън" двойки
Виж целия пост
сега с нетърпение чакам да видя колко дзвера ще изкочат от дребната ламя
напасването не е възможно поради една основна причина: моите психопатщини са в противоречие с неговите и т.н.
ако случайно един ден ви напиша, че сме се "напаснали", значи ми е станал безразличен или съм се развела
т.е. ние сме от т.нар. "екшън" двойки
# 20
23 май 2007, 13:58 ч.
И аз си го мислех това, Белинда.
На практика аз съм пораснала с него и сме се приспособили един към друг точно като две лъжици - една в друга.
Виж целия пост
На практика аз съм пораснала с него и сме се приспособили един към друг точно като две лъжици - една в друга.
# 21
23 май 2007, 14:05 ч.
Аз спрях да го тормозя след като забременях. Получих всичко, което исках от него и сега само му се радвам 
Преди това признавам, че правех живота му ад. Благодарна съм, че ме изтърпя! В нашето семейство винаги източник на проблеми съм била аз. Просто съм склонна да ги преувеличавам. 
Виж целия пост
Преди това признавам, че правех живота му ад. Благодарна съм, че ме изтърпя! В нашето семейство винаги източник на проблеми съм била аз. Просто съм склонна да ги преувеличавам. 
# 22
23 май 2007, 15:09 ч.
Отначало всичко беше цветя и рози...Започна само като секс от време -навреме,после стана връзка...след време съвмесно съжителство...после бебето и...накрая сватба и семеен живот.
Докато не се омъжих и не се роди детето не се бяхме карали за нищо- да ,спорили сме,но накрая стигахме до решение....
Сега се караме най-вече заради детето,заради МЕН- много съм избухлива,намусена,сърдита,подтисната....Еднообразието ме побърква и ...си го изкарвам на него- а той всячески се опитва да ме разбере,да ме подкрепи и да ми угоди....
Дано скоро и това премине...вижда се светлина в тунела....
Виж целия пост
Докато не се омъжих и не се роди детето не се бяхме карали за нищо- да ,спорили сме,но накрая стигахме до решение....
Сега се караме най-вече заради детето,заради МЕН- много съм избухлива,намусена,сърдита,подтисната....Еднообразието ме побърква и ...си го изкарвам на него- а той всячески се опитва да ме разбере,да ме подкрепи и да ми угоди....
Дано скоро и това премине...вижда се светлина в тунела....
# 23
23 май 2007, 17:32 ч.
Не сме се напаснали. Вече 7 години сме заедно (юни стават 7, ако не се разведем до тогава )
Накрая нещата ще завършат така(2 варианта):
1 Развеждаме се
2.Развеждаме се
Виж целия пост
)Накрая нещата ще завършат така(2 варианта):
1 Развеждаме се
2.Развеждаме се
# 26
23 май 2007, 18:11 ч.
а пък аз без да искам прочетох - колко време ви трябваше за да се нападнете с половинката си 
- който за каквото си мисли!!!
Виж целия пост
- който за каквото си мисли!!!
# 27
23 май 2007, 18:11 ч.
Още се напасваме, но не е както преди 10-ина години... острите ръбове ги загладихме
Виж целия пост
# 29
23 май 2007, 23:30 ч.
След почти 11 години връзка, 3 от които брак - най-накрая наистина започваме да
влизаме в синхрон Явно много търпеливи трябва да сме и двамата, а и много да се обичаме, щом успяхме да стигнем и до този момент. Както при belinda - доста дребни простотийки изтърпя той от мен, ама в последните месеци му сърбах неговите каши с голямата лъжица 
- както се казва, тъпкано ми го върна 
, на стари години.
Направо си бяхме пред развод, без майтап.
Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.
Виж целия пост
влизаме в синхрон
Явно много търпеливи трябва да сме и двамата, а и много да се обичаме, щом успяхме да стигнем и до този момент. Както при belinda - доста дребни простотийки изтърпя той от мен, ама в последните месеци му сърбах неговите каши с голямата лъжица - както се казва, тъпкано ми го върна , на стари години. Направо си бяхме пред развод, без майтап.
Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.
Препоръчани теми