не по-силни , а по-мъдри, но това след като се съвземем и продължим живота по един или друг на4ин! раните си стоят, особено душ?вните терзания и съмнения! и болят и ни напомнят и ни карат да се превиваме и приемаме нещата и да се пускаме по те4ението или да се борим срещу ! зависи от нас , кое ще изберем, по-лесното или по-трудното!
Виж целия пост
Нещата,които не ни убиват...
- Публикувана: 5 юни 2007, 09:56 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2007, 12:10 ч.
# 16
5 юни 2007, 15:56 ч.
Виж целия пост
Може би е вярно!
Обикновено, когато изпадна в трудна ситуация се опитвам да си наложа, че по-важно от здравето и живота на любимите ми хора няма и следователно всичко друго е обратимо!
Обикновено, когато изпадна в трудна ситуация се опитвам да си наложа, че по-важно от здравето и живота на любимите ми хора няма и следователно всичко друго е обратимо!
# 17
5 юни 2007, 16:17 ч.
Не, отдавна знам за мен, че не е така. Неща, прекалено тежки за мен може и да не ме убият, но ще ме съсипят и ще ме направят по-слаба и уязвима (не по-силна). Не говоря за житейски трудности, тях ги преодолявам с лекота, говоря за истински трагични неща. Дано не се случват на никого!
Виж целия пост
# 18
5 юни 2007, 17:48 ч.
На мен миналата година ми се случи такова трагично нещо, мислех, че съм тотално съсипана. Два месеца ме нямаше духом. После се мобилизирах здраво и в един момент се почувствах почти като безсмъртна. Знаех, че нищо по-лошо не може да ми се случи, от нищо не ме беше страх вече. Правих неща рискови, които никога преди това не бих направила. Затова и написах, че зависи от човека дали ще позволи изпитанието да го убие.
Виж целия пост
# 19
5 юни 2007, 18:05 ч.
За мен не важи. Загубата на скъпи хора ме прави все по-слаба, всеки път нещо в мен умира.
Виж целия пост
# 20
5 юни 2007, 18:31 ч.
Аз вярвам в тази сентенция, за мен важи 100%. За съжаление няма нещо лошо, през което да не съм минала. Много страдах, много сълзи изплаках и продължавам да изплаквам. Но да, чувствам се по-силна от повечето ми близки. Но в същото време тези думи не важат за всеки. Не може да се направи обобщение.
Пожелавам никой да не разбере значението на тези думи!
Виж целия пост
Пожелавам никой да не разбере значението на тези думи!
# 21
5 юни 2007, 19:33 ч.
Тази поговорка я мразя с душата си. Но не защото не вярвам в нея. Асоциирам я с едно бивше (Ура! Ура! Ура! 
) гадже, което ми я рецитираше всеки път, когато му кажа, че се съм в много трудна ситуация. Звучеше ми като "Оправяй се сама, хич не ме ебе за твоите проблеми".
Истината е, че не съм се оправяла съвсем сама. Слава Богу. В трудните ситуации съм търсила помощ. Има хора, за които е щастие и дълг да помогнат на някого, на когото държат
Това са приятелите, истинските, а не тези, с които просто си пием кафето.
Всяка преживяна трудност ме прави... по-цинична, после малките стресове ми изглеждат чак смешни. Това е, мисля, големите болки остават като база за сравнение за малките след тях. Пък и ми напомнят да не приемам добрите неща за даденост. И да се усмихвам всеки ден, в който нямам повод да плача.
Виж целия пост
) гадже, което ми я рецитираше всеки път, когато му кажа, че се съм в много трудна ситуация. Звучеше ми като "Оправяй се сама, хич не ме ебе за твоите проблеми". Истината е, че не съм се оправяла съвсем сама. Слава Богу. В трудните ситуации съм търсила помощ. Има хора, за които е щастие и дълг да помогнат на някого, на когото държат
Това са приятелите, истинските, а не тези, с които просто си пием кафето.Всяка преживяна трудност ме прави... по-цинична, после малките стресове ми изглеждат чак смешни. Това е, мисля, големите болки остават като база за сравнение за малките след тях. Пък и ми напомнят да не приемам добрите неща за даденост. И да се усмихвам всеки ден, в който нямам повод да плача.
# 22
5 юни 2007, 19:37 ч.
ни се иска да го бяха направили.....
Виж целия пост
...ни правят по-силни.Така ли е това според вас? Ще ми е интересно да науча за вашите изпитания в живота.
Да споделим мисли кой как се измъкна от тежка житейска ситуация...
Да споделим мисли кой как се измъкна от тежка житейска ситуация...
ни се иска да го бяха направили.....
# 23
5 юни 2007, 20:06 ч.
Загубих много близки хора, майка си също.
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Виж целия пост
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
# 24
5 юни 2007, 20:21 ч.
love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. 
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! 
Виж целия пост
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те!
# 25
5 юни 2007, 20:48 ч.
Съжалявам за огромната ти загуба!
Разбирам те, не можем да контролираме страховете си, колкото и да опитваме!
Опитвам се да приема загубата, да преглътна болката и да продължа напред, но не винаги успявам. Може би с времето мъката ще стане по-поносима....
Дано, дано някой ден да се научим да живеем, без да се притесняваме толкова! Относно децата, много пъти със си мислила същото. Ще се справим, сигурна съм!
Прегръщам те! Бъди здрава, ти и семейството ти!
Виж целия пост
love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те!
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! Съжалявам за огромната ти загуба!
Разбирам те, не можем да контролираме страховете си, колкото и да опитваме!
Опитвам се да приема загубата, да преглътна болката и да продължа напред, но не винаги успявам. Може би с времето мъката ще стане по-поносима....
Дано, дано някой ден да се научим да живеем, без да се притесняваме толкова! Относно децата, много пъти със си мислила същото. Ще се справим, сигурна съм!
Прегръщам те!
Бъди здрава, ти и семейството ти! 
# 27
6 юни 2007, 21:38 ч.
Съжалявам за всичко това, много ми е мъчно
Виж целия пост
Загубих много близки хора, майка си също.
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Съжалявам за всичко това, много ми е мъчно
# 28
6 юни 2007, 22:29 ч.
Смърта на баща ми,когато бях на 18г.в никакъв случай не ме направи по-силна,значи за мен не важи.Може би е до човек 
Виж целия пост
# 29
6 юни 2007, 22:44 ч.
Абсолютно съм съгласна, въпроса е дали си заслужава.
Виж целия пост
За мен важи, не съм искала да проверявам, но се оказа, че човек може да преглътне много повече отколкото предполага
Абсолютно съм съгласна, въпроса е дали си заслужава.
Препоръчани теми