Ето една интересна публикация за злоядите деца, която копирам от сайта на Център Пумпелина (в голяма степен преповтаря казаното в първата статия, но е поднесено по различен начин, за тези, на които тонът на д-р Леви не се понрави 
Злоядите деца
Ражда ви се бебе. Чудесно!
Какво прави бебето като се роди?
Първите най-важни и чести дейности са хранене, спане и дейностите предизвикващи смяната на пелените – поне през първите 2 месеца. На всеки час, два или три бебето яде и после спи – предимно спи или си и поплаква от време на време...
Какво правите вие като се роди бебето?
Грижите се за него. Ако е гладно, го храните, ако му се спи, го приспивате (макар че бебетата често си заспиват съвсем самички – поне в началото...), ако се налага – преобувате го... и готово... а сега наобратно:
Ако не ака или има друг проблем – питате доктора, ако не спи или плаче търсите причината и пак – при доктора или при бабата с повече търпение, а ако не „иска” да яде? Ще питате бабата, ще питате доктора и ако пак не иска?!?
Бебето е ваше, кой ще ви го нахрани? Това е най-важната задача на майката, а за новородените бебета – най-голямата нужда. Когато изключим всички медицински причини и евентуални проблеми при храненето (виж „дисфагия", "рефлукс", "нарушено дъвкане”), и сме сигурни, че няма предпоставка, която да пречи, остава да се запознаем със злоядото дете...
То е вашето любимо и добро дете, всичко друго му е наред и едно малко слънчице, което много ви радва и ви прави най-щастливите на света..но идва времето за хранене...
То става център на внимание и събитията се развиват само около неговите биберон или лъжица, и опитите му да я избегне...
То знае, че е гладно, вие също го знаете...
То започва да суче или яде с голямо настървение и това трае... до втората минута... или не започва въобще!
Разсейва се от светлината или от дребен шум или от някой друг в стаята или от новата ви дреха или от яркият й цвят или от новия ви парфюм или просто се оглежда, за да намери с какво да се разсее...
Иска да суче или да се храни, но при захапването на гърдата или биберона, това сякаш не му харесва или се дърпа с недоволство и започва да плаче...
Чака да му пеете или да не му пеете, да изпълните някакво условие, за което вие се сещате, но следващият път условието е друго, търсите с какво да го прилъжете...
Може би - да го помолите...
Може би да му обясните колко е вкусно, полезно, интересно и забавно...
Може би да го залъжете да погледне на другата страна и тогава...хоп, в устата...
Може би да изядете няколко лъжици и да му покажете колко е вкусно, а то да вземе "пример"...
Може би да го гоните с биберона или лъжицата...
Може би да го оставите само да започне...
Може би да викнете и тати... или тати да викне вас...
Може би да викнете баба, деди, кака, бати, леля, чичо, съседката, коминочистача, Торбалан, Баба Яга, Мецана, Вълка или дори Дарт Вейдър...
Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
Не се оплаквайте от него пред другите хора;
Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
Не му се карайте и не го бийте;
Не му се сърдете и не плачете пред него;
Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
Пуснете семейния театър в отпуск;
Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие; Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
Направете храненето приятно за цялото семейство;
Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа;
Виж целия пост
Злоядите деца
Ражда ви се бебе. Чудесно!
Какво прави бебето като се роди?
Първите най-важни и чести дейности са хранене, спане и дейностите предизвикващи смяната на пелените – поне през първите 2 месеца. На всеки час, два или три бебето яде и после спи – предимно спи или си и поплаква от време на време...
Какво правите вие като се роди бебето?
Грижите се за него. Ако е гладно, го храните, ако му се спи, го приспивате (макар че бебетата често си заспиват съвсем самички – поне в началото...), ако се налага – преобувате го... и готово... а сега наобратно:
Ако не ака или има друг проблем – питате доктора, ако не спи или плаче търсите причината и пак – при доктора или при бабата с повече търпение, а ако не „иска” да яде? Ще питате бабата, ще питате доктора и ако пак не иска?!?
Бебето е ваше, кой ще ви го нахрани? Това е най-важната задача на майката, а за новородените бебета – най-голямата нужда. Когато изключим всички медицински причини и евентуални проблеми при храненето (виж „дисфагия", "рефлукс", "нарушено дъвкане”), и сме сигурни, че няма предпоставка, която да пречи, остава да се запознаем със злоядото дете...
То е вашето любимо и добро дете, всичко друго му е наред и едно малко слънчице, което много ви радва и ви прави най-щастливите на света..но идва времето за хранене...
То става център на внимание и събитията се развиват само около неговите биберон или лъжица, и опитите му да я избегне...
То знае, че е гладно, вие също го знаете...
То започва да суче или яде с голямо настървение и това трае... до втората минута... или не започва въобще!
Разсейва се от светлината или от дребен шум или от някой друг в стаята или от новата ви дреха или от яркият й цвят или от новия ви парфюм или просто се оглежда, за да намери с какво да се разсее...
Иска да суче или да се храни, но при захапването на гърдата или биберона, това сякаш не му харесва или се дърпа с недоволство и започва да плаче...
Чака да му пеете или да не му пеете, да изпълните някакво условие, за което вие се сещате, но следващият път условието е друго, търсите с какво да го прилъжете...
Може би - да го помолите...
Може би да му обясните колко е вкусно, полезно, интересно и забавно...
Може би да го залъжете да погледне на другата страна и тогава...хоп, в устата...
Може би да изядете няколко лъжици и да му покажете колко е вкусно, а то да вземе "пример"...
Може би да го гоните с биберона или лъжицата...
Може би да го оставите само да започне...
Може би да викнете и тати... или тати да викне вас...
Може би да викнете баба, деди, кака, бати, леля, чичо, съседката, коминочистача, Торбалан, Баба Яга, Мецана, Вълка или дори Дарт Вейдър...
Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
Не се оплаквайте от него пред другите хора;
Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
Не му се карайте и не го бийте;
Не му се сърдете и не плачете пред него;
Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
Пуснете семейния театър в отпуск;
Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие; Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
Направете храненето приятно за цялото семейство;
Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа;
