Влиза той у дома:
- Добро утро, мамо!
- Добро утро, сине! Е...а ли снощи?
По този повод, ще разкажа също толкова забавна случка.
Бяхме студенти четвърти курс. Свекър ми решава да отиде на гости на сина си /още не живеехме заедно/. Човекът решил да види града, където учи синът му, че за толкова време не се беше наканил.
Пием си сутринта кафето заедно в квартирата / наминах да ги видя, като примерна кандидат снаха/ и съпругът ми влиза в тоалетната - ритуално посещение след кафето. Добре, обаче той има слаб метаболизъм и кисненето в тоалетната отнема доста време - от порядъка на 15-20 минути. Чете вестници, кисне си, мен не ме бърка, свикнала съм. Където и да сме, все такава е процедурата.
По някое време, излиза той от тоалетната и какво се случва - баща му с трясък нахлува там, обръща кошчето и крещи:
- "Къде е?"
- "Чакай бе човек, кое, къде да е? - питам аз, недоумявайки истеричните му действия.
- "Спринцовката!" - крещи той.
- "Ти полудя ли....?" - пита съпругът ми
- "Знам аз, знам, че се дрогираш, затова киснеш в тоалетната!" - отговаря баща му
Побърка ни! Как ли не му говорихме, не, та не! Чудо!
- "Ела да ти проверя ръцете!" - започна едно гледане под лупа.....
Така става, когато родителите не си познават детето. Съпругът ми тогава беше 100 килограмов мъж, пращящ от здраве, с отличен успех, винаги добре изглеждащ и с премерени реакции.
Да не повярваш, как може някой да си помисли подобно нещо!
Разбирам го човечеца, притеснявал се е, но да направиш подобно нещо пред бъдещата снаха.....жива излагация!
Посмяхме се за негова сметка, но съпругът ми много здраво му се накара после!