С поста си на Искрица Надежда исках само да покажа, че могат да се борят с болеста и смърта и болката дори и когато са до децата си.
Родители, дали болните си деца за отглеждане-тактичност
- Публикувана: 1 юли 2007, 18:15 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2007, 00:00 ч.
# 30
2 юли 2007, 01:59 ч.
Виж целия пост
Те СА до децата си. Може би това не разбираш. Ако имаш предвид да се грижат у дома за децата си- не- не могат да се грижат- да- има и такива случаи- не могат да са в домашни условия. В предния си пост писах защо.
# 31
2 юли 2007, 02:12 ч.
държавата отне правото на Мейз да е до детето си - защото НЕ ИСКА да се откаже от него
едва ли не с връзки се уреди да бъде гледано детето под МЕДИЦИНСКИ грижи каквито ИЗИСКА състоянитео му за да живее още малко поне
тази държава не дадее шанс на детето да се лекува - защото е безнадеждно, но и каза на майката че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО то да остане под мед грижи
ако само си направиш труда да видиш по-старите постове на двете майки ще разбереш през какво минаха, за да са близо до децата си
ако на времето ти бяха казали че сина ти ТРЯБВА да е в болницата, за да живее...ти какво щеше да направиш? да си го вземеш?
ами ако ти бяха забранили да го виждаш - само в дни когато е разрешено свиждането...какво тогава? това щеше ли да те напарави по-малко майка? или щеше да намали любовта ти....
това тяхното положение - жестока шега наречена "безплатно здравеопазване" за което са сиплатили с данъци и са получили един по-к....
върни се и прочети цялата история на двете жени и ще разбереш
ще видиш през какво минаха и през какво минават и вярвам че сърце няма да ти даде да ги осъдиш за каквото и да е което са направили... защото няма за какво да ги съдиш
Виж целия пост
едва ли не с връзки се уреди да бъде гледано детето под МЕДИЦИНСКИ грижи каквито ИЗИСКА състоянитео му за да живее още малко поне
тази държава не дадее шанс на детето да се лекува - защото е безнадеждно, но и каза на майката че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО то да остане под мед грижи
ако само си направиш труда да видиш по-старите постове на двете майки ще разбереш през какво минаха, за да са близо до децата си
ако на времето ти бяха казали че сина ти ТРЯБВА да е в болницата, за да живее...ти какво щеше да направиш? да си го вземеш?
ами ако ти бяха забранили да го виждаш - само в дни когато е разрешено свиждането...какво тогава? това щеше ли да те напарави по-малко майка? или щеше да намали любовта ти....
това тяхното положение - жестока шега наречена "безплатно здравеопазване" за което са сиплатили с данъци и са получили един по-к....
върни се и прочети цялата история на двете жени и ще разбереш
ще видиш през какво минаха и през какво минават и вярвам че сърце няма да ти даде да ги осъдиш за каквото и да е което са направили... защото няма за какво да ги съдиш
# 32
4 юли 2007, 00:00 ч.
Не бях влизала една седмица и сега това е първата тема,която отварям.Прочетох я от първия до последния пост със сълзи на очи,а в гърлото ми е заседнала буца 
Никога не съм имала за цел да назидавам или съдя някого за неговия избор.Стремила съм се и се опитвам да помагам на майките,които ме търсят за мнение.Това,което спонтанно писах преди две години го знаят всички в този форум,не е нещо ново,но и когато го пишех,мислено се надявах историята ми да успее да вдъхне кураж на други майки,като мен.Да са силни и да се борят,да не се отказват от децата си.Както са постъпили всъщност и ela79 и meyz . 
Не съм се включвала в темата до сега,но чета редовно и няма как да не забележа,че и двете мами говорят за дечицата си с много любов!Всички ние сме свидетели,че те се борят,надяват и страдат с болката на малките си слънчица.
Знам колко огромна е болката ви ,Ели и Мейз, мислено съм с вас и се моля за дечицата ви.
Аз не съм съдник,моля ви да не се засягате от историята ми и да не я считате,като изтъкване,че съм по-добра майка.
Всички в този форум сме майки,всички се опитваме да правим и невъзможното за децата си.Аз се прекланям пред всички родители на болни дечица и се гордея,че познавам толкова прекрасни и светли хора. 
Много се надявам да не съм ви засегнала,макар и косвено и да съм засилила болката ви.
Сила,кураж и много вяра! 
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Приказката за малките жабчета…
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкoва труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат,
как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло,е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е:Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте .. защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви!
И преди всичко:Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!
Виж целия пост
Никога не съм имала за цел да назидавам или съдя някого за неговия избор.Стремила съм се и се опитвам да помагам на майките,които ме търсят за мнение.Това,което спонтанно писах преди две години го знаят всички в този форум,не е нещо ново,но и когато го пишех,мислено се надявах историята ми да успее да вдъхне кураж на други майки,като мен.Да са силни и да се борят,да не се отказват от децата си.Както са постъпили всъщност и ela79 и meyz . Не съм се включвала в темата до сега,но чета редовно и няма как да не забележа,че и двете мами говорят за дечицата си с много любов!Всички ние сме свидетели,че те се борят,надяват и страдат с болката на малките си слънчица.
Знам колко огромна е болката ви ,Ели и Мейз, мислено съм с вас и се моля за дечицата ви.
Аз не съм съдник,моля ви да не се засягате от историята ми и да не я считате,като изтъкване,че съм по-добра майка.
Всички в този форум сме майки,всички се опитваме да правим и невъзможното за децата си.Аз се прекланям пред всички родители на болни дечица и се гордея,че познавам толкова прекрасни и светли хора. Много се надявам да не съм ви засегнала,макар и косвено и да съм засилила болката ви.
Сила,кураж и много вяра!
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Приказката за малките жабчета…
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкoва труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат,
как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло,е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е:Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте .. защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви!
И преди всичко:Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!
Препоръчани теми