Отчаяна съм. Имам нужда от повдигане на духа.....

Не, това отношение не е нормално. Не допускай под предлог "страх от самотата", да влезеш в капан, примирявайки се с неща, които не ти харесват.
Не си изпуснала последния влак.

Ако нещата наистина са такива, каквито ги описваш, ще направиш грешка, ако се обвържеш с този човек...
Няма да останеш сама, бъди сигурна 

Не обичам да давам съвети, но щом молиш, ще споделя какво мисля аз
1. С такъв мъж не бих била и два дни. Защо, мисля и на теб ти е ясно, щом си задаваш такива въпроси въобще.
2. Може да останеш сама, може и да не останеш, но при всички случаи по-добре сама, отколкото с подобна тиква
3. Ако наистина си с него само заради паническия ужас от самотата, то имаш сериозна нужда от помощ, не просто от повдигане на духа. Нямаш ли си приятели? Близки хора, които да са до теб?

На 27 си бе жена, очакват те бая влакови композиции  и със сигурност и ТВОЯ влак е някъде там!
Горе главата и не прави компромиси със себе си!!!

Разбирам те. Аз също съм изпадала в подобна ситуация - да стоя с един мъж, само заради страха от самотата. Когато установих, че това е единствената причина да сме заедно го напуснах. Животът ми стана по-лесен, по-спокоен, по цветен. Не съм за изхвърляне, но съм се страхувала. Не останах сама, намерих подходящ човек за себе си. Както са ти казали по-горе - по-добре сама, отколкото с такъв ... (няма да го обиждам). Той не изпитва любов към теб - това не е ли достатъчно? Аман от философи - от тях бягам надалеч.

Това, което сега не ти харесва, с времето само ще се задълбочава, по-добре няма да става. Сега трябва да хвърчиш в облаците, да си щастлива и влюбена, всичко да е прекрасно, той да ти се струва идеален и т.н. Щом не е така - нещата едва ли ще се оправят като заживеете заедно, а най-вероятно и ще се влошат. Ти си само на 27 години - твърде рано ти е да се тревожиш дали няма да останеш сама. Времето е пред теб. По-добре сама, отколкото с лоша компания, вярвай ми. Страхът е лош съветник, тласка те към това, от което най-много се страхуваш. Защото човек може да се чувства напълно сам, когато живее с хора, които не го разбират и уважават.

Та ти си само на 27г. Животът е пред теб. Какви последни влакове!
А иначе това отношение/ако наистина е такова, каквото го описваш/ не е нормално. Мъжът ти е казал, че няма любов, но има уважение. Аз мисля, че и уважение няма. Бягай от този човек. Няма какво да се колебаеш. Той няма да се промени. А проблемите ще се задълбочават. Ще се ожените и после какво?
Или ще се разведете. Или ще търпиш липсата на обич и щастие цял живот.
Силна си и ще се справиш. Успех.

странна, как е възможно това, че има дете да те мъчи цял живот? Не го разбирам това. И да разбирам ли, че си с него, защото няма с кого да излизаш, защото приятелките ти са се задомили и да не останеш назад. Оттърви човека от себе си, напусни го. 

Бягай бързо надалеч!
Не може някой да ти каже в прав текст, че няма любов, а уважение. Че вие да не сте бизнес-партньори. една пълноценна връзка започва с любов, уважението, разбирането, готовността да си винаги в помощ на другия се надграждат само и единствено върху любов!

А теб какво те притеснява всъщност - че ще делиш вашето дете с другото или просто те е страх, че може да се разделите. И в двата случая не си права. Първо нямаш никакви основания да си недоволна, че не те е срещнал 10 години по-рано. Такъв ви бил късмета. След като самата ти твърдиш, че той те обожава не виждам причина да се чувстваш недоволна от факта, че има дете. Даже би могла да прецениш как се отнася той с децата, дали вашето дете ще разчита на грижовен баща. За това специално говоря от личен опит. Приятеля ми има 2 големи деца. И за секунда не съм си мислела, че те може да са пречка. Дъщеря ни е на 15 месеца и има най-прекрасния баща. Доказателство е, че тя иска само при него. Ако се притесняваш за възможна раздяла - това винаги може да се случи ако ще да сте заедно от детските си години. С предишния ми приятел имахме 12-годишна връзка (тръгнах с него на 18 години) и всички очакваха да се оженим и да имаме деца. Е, разделихме се, и двамата намерихме подходящия човек, и двамата имаме деца. и сме добри приятели. Така че успокой се, а и не забравяй, че 27 е много малка възраст. имаш още много път да извървиш. Аз родих на 34 и още си мисля, че ми беше рано.

С две ръце подкрепям това мнение! Нищо и абсолютно нищо направено от страх не дава добри резултати!

 Тъжна, и аз се включвам да те подкрепя и да ти дам сила. Наистина този човек не е за теб и не трябва да се примиряваш с такова отношение,нито да си мислиш,че ще можеш да живееш с него. Ще ти е безкрайно трудно,още повече пък ако трябва да живееш с родителите му. Казвам ти всичко това от собствен опит,защото и аз като теб мислех,че ще остана сама и трябва да се оженя за първия,които ми предложи,дори и да не го обичам,само и само да имам семейство и дете. Сега благодаря всеки ден,че не го направих и съм с мъжа,който обичам и който ме обича. Срещнахме се на 30г. , а го познавам от поне 6-7,така че никога не знаеш от къде ще ти излезе късмета. И искам да ти кажа,че ми е много трудно понякога да живея и с него,въпреки че го обичам,а не искам да си представям как бих живяла с човек,към когото не изпитвам нищо,още повече пък ако и той не ме обича . Бррррр,уужас. Така че не бързай и не прави тази грешка да се омъжиш за този човек. А помисли и за децата си,искаш ли те да имат такъв баща? Защото каквото и да си мислиш сега - че сама можеш да си ги гледаш,че ти ще ги възпитаваш всичко е много по-сложно и не трябва да бъдем егоисти и да мислим само за себе си.
Надявам се да съм ти помогнала поне малко,както и другите жени тук. Вярно е,че отстрани е много лесно да се дават съвети като всичко му е наред на човек,а ти трябва да се справяш със бъдещата самота,страховете  и притесненията си,но повярвай ми,заслужава си. Иначе ще съжаляваш много повече и може наистина да съсипеш живота си с този човек.
Надявам се скоро да пишеш как си

Абе какви сте тия "престарели "момичета на 27? Направо падам, на кой континент и в кой век живеете?!Вместо да въртиш гаджетата, се хващаш като удавник за сламка за някакъв муньо,дето  смята че и едно кафе не заслужаваш,че и не му става от тебе.И се съмняваш дали те обича -очевАдно е,че НЕ!Плюй си на петите и бягай,докато не е късно,моля те!

Мога да приема това над 30-те човек да иска семейство не по любов, ами за деца и да не е сам.

Но не мога да приема да не е готов да ти плати едно кафе и да не гледа на теб сексуално, а уж да иска да сте заедно.


Най-добре послушай вътрешния си глас и успех 

Не стой нито ден пове4е.....Запо4ни с една по4ивка -по женски,или сама......помисли,отдъхни..........и след това давай пълен напред.......Сама ще се изненадаш колко много неща си изпуснала, и 4е твоят влак съвсем не си е заминал,просто има малко закъснение.........но е първа класа

Стой по-далеч от този човек!

Нищо няма да ти замени чувствата към теб. Безразличието с времето ще се превърне в омраза. Ако още от сега не те уважава, не те глези, не те желае...ти какво изобщо очакваш от него в бъдеще?

Я не си съсипвай живота във връзки с такива! Млада си, живота е пред теб и колкото и късно да откриеш този който ще те цени, всичко на този свят си струва за тази цел.

Че какъв е този мъж дето ти обяснява как искал да живеете при родителите му, за да ви помагат. Пълни глупости, той иска да си стои при мама, ама да има жена за пред хората.
Нямало да ти плати едно кафе, не бил Рокфелер. Ами ако се появи детето - и за него ли така ще каже, няма да платя това, защото не съм богат.
Хващай си шапката и се махай от този мъж.
А и никъде не видях да казваш, че го обичаш.
Ако те държи само страха от самота, според мен по-добре да си сама, отколкото с такъв "мъж".

Нищо друго няма да добавя,момичетата са ти казали всичко ,което мисля и аз.Бягай докато е време!Бягай сега,защото така или иначе ще дойде моментът ,когато ще искаш да избягаш,но тогава може да е далеч по-трудно,поради много причини!

Страх от самотата?
Ти нямаше да се сещаш за това понятие, ако връзката с този човек беше в състояние да го потуши.
Според мен ти и в момента изпитваш самота.

А влакове има много. Гледай да не изпуснеш праилния, докато се возиш на грешния!     


Странна, вслушай се във вътрешното си усещане. Ние, жените, сме по-скоро интуитивни същества, отколкото "разумни". Щом нещо те човърка, е силно вероятно нещо под повърхността действително да не е в ред.

Тъжна, и аз се присъединавам към съвета на останалите момичета - пръждосвай го този колкото се може по-скоро. Струва ми се, че ти в момента си по-самотна отколкото, ако беше без него. На 27 години да мислиш за последния влак е нелепо, не се излагай Тоз човек вреди на емоциите ти, не ги хаби по него, мацка.
Хайде успех ти желая и скоро да си смениш ника на "весела"!   

Това е и моето мнение. Имаш си работа със синдромът "мама". Търсиш си белята. Плюй си на петите и бягай!

На 27 години си.Сама чувстваш,че това,което ти се случва не е нормално.Можеш да се оттеглиш от тази връзка тихо и кротко.Да си починеш и преосмислиш нещата.И най-вече да се поогледаш за нещо,което може да ти е под носа.Аз ти пожелавам успех.

Вярвай че ще кажеш скоро "Щастлива съм". Не се отчайвай и гледай само напред   

Ще бъдеш, ще намериш сили. Ще видиш колко добре ще се почувстваш като се оттървеш от тази тежест. Възможно е да ти се моли и да ти обещава какво ли не. Не се връзвай и не го съжалявай!

Имаш нужда от нов приятел  .

Какви са тия мисли ,Тъжна,"ако следващия е по-зле?"Остави тоя песимизъм и затвори тази страница от живота си бързо.Аз намерих своята половинка на 30г.и съм много щастлива с човека до себе си.Дълго го търсих и накрая най-неочаквано го намерих в сайт за запознанства.Света не свършва с този мъж.Бягай далече от него ,както са те посъветвали всички тук.

Щом не се чувстваш добре с тоя човек, съмняваш се и мислиш, че няма да си щастлива ИЗЧЕЗВАЙ ОТТАМ. Няма да останеш сама, това са мисли, които спохождат повечето жени или мъже на тази възраст. И аз по едно време след кошмарна връзка си мислех, че ще съм сама, че едва ли не никога няма да имам семейство, но много бързо нещата се наредиха и срещнах "моя човек". Тръгни си докато е  време, за всеки влак си има пътници. Ще срещнеш Човека, още си младичка, няма за къде да бързаш. Имам толкова примери около себе си, с които мога да подкрепя думите си. Нагледах се. Радвам се на смелостта на някои жени, които успяват, създават стабилни семейства и са щастливи, а не се уповават на илюзии и страхове, не подпират задника на мъже, които не заслужават, щото ако се зачетеш повече във форума ще видиш доста шокиращи разкази за последствията, които понасят жени избрали да останат до мъж като твоя.

Ти си на 27, не на 47, така че просо се отдръпни от него и си живей живота. Подходящия мъж ще се появи

Ще отида сама,или с приятел/ка.
Той да пасе.

Ще отида без него и като се върна ше гледам да го разкарам

Тъжна, ще кажа че това е нелепо! Отиди сама, не си струва да се тормозиш за този човек!
Не си мисли, че ще останеш сама. Разведох се на 27 години и си мислех, че  ще остана сама цял живот, никой няма да ме вземе с дете, но сгреших
Сега съм толкова щастлива, срещнах човек, който наистина ме обича такава, каквато съм! Та поуката е, никога не е късно да намериш истинската обич, ще я познаеш със сърцето си. Ако не си щастлива с този човек и го усещаш, няма смисъл да продължаваш да си с него.
Когато Бог затвори някъде врата, се отваря прозорец.Потърси го! Хубавото те чака някъде там.....

 Стига с тия приказки в БГ за стари моми! Тук хората до 30 не помислят дори да се женят, та какво остава за деца!
 Не си изпуснала последния влак! Да не се окаже, че като тръгнеш да гониш този вземе, че те закара в някой глух коловоз.  Омъжих се на 27 ( а можеше и по -късно, ама нали да угодим на старите...) За деца помислихме чак като станах на 30 ( за голямо разочарование на старите), Сега съм на 33 и тепърва ще ставам майка   и ти ми говориш за последен влак!!! Огледай си мъжа много добре,  защото ако се окаже, че има много неща,  които не ти харесват в него, но си мислиш, че можеш да ги промениш, забрави, че това може да стане. Ще остане на теб да живееш с многобройните компромиси, които си направила и да си задаваш години наред въпроса, дали това наистина е бил последния влак. А личното ти щастие въобще го оставям настрана, защото няма какво да го коментирам. За мен идеалният мъж за брак не е този, който е влюбен до полуда в мен или аз в него. Да си влюбен няма нищо лошо, но влюбеността е нещо доста крехко и когато прелее в ежедневие...се стопява. Идеалният партньор за брак е този с който ми е леко на сърцето, мога да говоря за всичко, разбирам се добре и най-вече не се чувствам подтисната и недоразбрана, можем да разчитаме един на друг, поставя семейните интереси над тези на роднините си ( визирам мама и тати) и би ме защитил винаги. А това вече е любов, поне по моите разбирания.

Защо въобще сте заедно? 

Няма да ти давам съвет, защото сама знаеш какво трябва да направиш.
Надявам след известно време с името ЩАСТЛИВА да напишеш, че всичко при теб е наред и се бориш за това да бъдеш щастлива.
Не прави компромиси със себе си и не живей посредствен живот!
Успех!   

И защо да си изпуснала "последния влак"?! Това ми прилича пак на разпространеното в България мислене, до каква възраст една жена трябва да се омъжи  И после защо се чувствали нещастни?! Стоят с някой, колкото да не са сами...
Може би първо трябва да се научиш да се чувстваш добре със себе си, т.е. да не се страхуваш да "останеш сама" (често неподходящ партньор е много по-лош вариант от това да си сама). След което няма и да изпитваш страх да започваш връзки, от които знаеш, какво искаш и си свободна да си тръгнеш, когато не се чувстваш добре.
Големите компромиси започват от малки.
А пък онзи смешен екземпляр не подлежи дори на коментар.

Знаеш ли, как ще го изтълкувам аз за себе си?! Toва е знак, който да ти покаже и подтикне да решиш окончателно.
Човекът направо си го е казал, той компромис няма да направи заради това на теб да ти бъде хубаво. И ти мислиш да живееш с такъв 

Тази томбола е идеалният ти шанс. Дори не се налага да му обясняваш че не искаш той да идва с теб, той сам се е отказал 

Предполагам сега ти е гадно и трудно, искаш на такова място да си с любим човек. Но както всички без изключение са ти казали - с този винаги ще си по-самотна и по-нещастна отколкото без никого до себе си. Според мен самият той твърде скоро може да те зареже, само да намери по-подходяща за маминка.

Между другото с днешната мода и козметика жените на 30+ не губят толкова лесно свежестта и красотата си, затова пък бързо поумняват по отношение на мъжете. Така че твоите шансове нарастват всеки изминал ден 

Бих добавил само едно: Живеем един живот. Да не го пропиляваме с неща които не ни доставят удоволствие. Едва ли имаш до себе си приятелка която те дразни, а да търпиш такъв мъж?

Незнам защо си губиш времето

Колко терзания съм имала и аз. На 27 се разделих с голямата ми любов, а той наистина ме носеше на ръце и в резултат се чуствах провалена като жена, стара и сама. Истината е че цял живот ме е било страх от самотата и цял живот съм се чувствала сама........дори и влюбена. И когато реших да съм с човек само на база уважение (така не могат да те наранят) установих, че и това не е живот. По най-неочакван начин се запознах със съпруга си с който не сме се виждали първите три месеца от познанството ни (за сметка на това си говорехме всяка нощ поне по 6ч.) и някак си дори и да не го бях виждала още за първи път в живота ми беше изчезнало чувството за самота, за първи път бях цяла, а и си имах и компания. Аз също се ожених почти на 30 г. и родих наскоро прекрасна дъщеря.
Махни се от човек, който няма дори елементарно уважение към теб и ако някога ти се случи да срещнеш отново мъж, който не иска да ти плати кафето защото му е скъпо..........плати ти неговото и на тръгване му кажи, че живота се гради не на пари, а на отношение. Желая ти много щастие   

 Не бих се обвързала с такъв мъж или по-скоро бих се " развързала" веднага! Ако този " мъж" на 33 сега не желае да те почерпи едно кафе защото не е Рокфелер, след време бъди сигурна че няма да купи нито памперси нито мляко на детето ти, защото ще ти натяква че получаваш майчинство! Не само че ситуацията е абсолютно безумна, ами можеш само да си благодрна на съдбата, че още не си се оплела и не си забременяла от него а имаш все още избор! Ако го обичаш - съжалявам за това , което ще кажа, знам че не е приятно да го чуваш от който и да е, когато имаш отношение, но според това което описваш, последното нещо, което можеш да очакваш от този човек е да те обича. Силна, разтърстваща и умопомрачителна любов има и на 27 изобщо не е късно за нея!  Това обаче което изживяваш в момента не е ТЯ и не е това което ще те направи щастлива за в бъдеще, а напротив. Относно самотата, искам да ти кажа една поговорка :" По-добре сам, отколкото с неподходяща компания".
 Успех и късмет! Вземи живота си в ръце и разсъждавай трезво, защото ще съжаляваш със сигурност някой ден.

До колкото разбирам все още не сте обвързани и нямате дете - по-добре намери мъж, който ще знае какво е любов, не само уважение, който ще иска да живее с теб и да има свое семейство, а не да се крие при полата на мама, с който разходите и  приходите ще са ви общи най-малкото,  ще си изпълнява партньорските задължения с радост и желание, защото до него седи най-прекрасната жена и т.н....нали знаеш нещата нужни за една връзка и щастиуто на един човек....е не винаги са перфектни, но поне основата да е хубава....

Не се плаши от самотата, в така връзка като твоята, бих била повече самотна, от колкото ако съм сама търсейки правилния човек...

Браво!    Стискаме палци скро да се похвалиш с по-добра компания.

Успех! Някой ден ще си мислиш за всичките тези писания тук и ще се усмихваш. Всичко ще се подреди. Убедена съм. От опит...
Мъжа ми обича да казва: "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край".

Искам и аз да те подкрепя. Не заслужаваш такова отношение и не живееш в свят от илюзии. Това, което описваш не е нормално. Много си млада, никакъв влак не си изтървала. Сигурна съм, че някъде те чака твоята половинка. Дай и шанс да те намери. Бъди щастлива!

При тези факти,които си изложила човек може само да се чуди какво правиш с този мъж!Та ти си само на 27 години,животът е пред теб!За каква самота говориш?
Вече сме в 21 век и поне около мен има много примери на жени, вкл. и на мои приятелки обвързали се и родили около и след 30 години.
Така че горе главата мило момиче и смело напред!Решението разбира се е твое!
Успех! 

Не го ли направиш ти, винаги някой друг се възползва вместо теб. А животът си е твой, ти трябва да се разпореждаш с него.
Място за отчаяние няма. Има къде - къде по-големи проблеми в живота. Разбира се, тази ситуация може да се превърне в такъв проблем, ако продължаваш да я поддържаш така, защото времето си минава.

Използвай го като предтекст да го разкараш. Приятно изкарване на почивката. И умната: падне ли ти, не пропускай!

Мило момиче,
радвам се, че сподели проблема си и получи  толкова искрени мнения по него! Подкрепям ги изцяло. Безумие е да провалиш живота си заради такъв човек! И колкото по - бързо го осъзнаеш, толкова по  - скоро ще си зададеш въпроса какво си намерила в него, защо си си губила времето и си влагала надежди!
Бъди силна!  Животът ще ти поднесе други възможности и контакти, и сигурна съм, ще намериш подходящия за теб човек, който не само ще те уважава, но и ще те обича! А без взаимна обич няма щастие! Защото щастието е и в споделянето на всичко, което ни поднася животът! Желая ти много щастие!

Успех!
И скоро да се похвалиш с нещо хубаво.

Тъжна, на 24г. и аз имах ужасен страх от самотата. И аз мислех, че ще изтърва последния влак. Ми не съм го изтървала. Сега, на 29 със сигурност знам, че влаковете минават по някакво си тяхно разписание и ако изтървеш единия, то непременно ще хванеш следващия. 
Сега, за проблемите, които си описала-не е нормално отношението на твоя приятел към теб.
-нямало любов, имало уважение-Дрън-дрън. Любов има и още как. Щом той твърди такова нещо най-вероятно не я е усетил и не изпитва такова чувство към теб.
-иска бебе, а не иска секс-Щъркела или комшията трябва да направи бебето?
-иска да живеете с родителите му, да си помагате-Да бе, да. Само ще си скъсаш нервите с тях. Друго няма да стане.
-не иска да те черпи, щото не бил Рокфелер- Утре и за детето няма да иска да даде пари, щото не е Рокфелер. Нали се сещаш, че докато ти си в майчинство някой ще трябва да издържа цялото семейство и това няма как да си ти.
Като цяло-този влак е бая раздрънкан. Я вземи изчакай следващия. 


Всъщност, видях, че вече си взела решението. Само така.