Този младеж е сегашният ми мъж, който ме гледа като принцеса
и ме прави много щастлива.Уау! То това като в розов роман, бе!
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?
Истина е
. Излизане в чужбина ... първото
- Публикувана: 24 юли 2007, 18:32 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2007, 17:12 ч.
# 30
24 юли 2007, 22:48 ч.
Този младеж е сегашният ми мъж, който ме гледа като принцеса и ме прави много щастлива.
Уау! То това като в розов роман, бе!
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?
Това с иронична нотка ли е? Как да го разбирам?
Истина е.
Виж целия пост
Този младеж е сегашният ми мъж, който ме гледа като принцеса
и ме прави много щастлива.Уау! То това като в розов роман, бе!
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?
Истина е
.
# 31
24 юли 2007, 22:48 ч.
Гърция - направи ми впечатление, че извънградските пътища са осветени. Още по-впечатляващото беше като влязох обратно в България и беше тъмно като в рог - малйй, прехода беше повече от шокиращ. Имах чувството, че просто сме излезли от пътя и трабмоваме по баирите...
Беднотййка...
Виж целия пост
Беднотййка...
# 32
24 юли 2007, 23:20 ч.
2000-та година във Франция- Париж, Кан.... КАзват, че първата любов е най-силна и остава завинаги.... Е, вярно е 
Виж целия пост
# 33
24 юли 2007, 23:34 ч.
1987г. Унгария, твърде горещо е, за да давам обяснения...пак и не помня вече...
Виж целия пост
# 34
25 юли 2007, 00:28 ч.
Първото излизане беше в Румъния. Най- яркия ми спомен- как подкупват митничарите със стекове цигари...За първи път виждах просещи хора, а мама ми казваше да гледам на другата страна (тогава тук нямаше). Обикаляхме в безумен ход, за да търсим някакви полилеи..., а магазините бяха празни.
Имам и по-хубави спомени. От Полша и Кувейт.
За Полша си бяхме приготвили по 3-4 бутилки бренди "Слънчев бряг"- за продан. Почти всичко се изпука още във влака, малоумните му пубери! Рисувахме църкви, присъствахме на католически литургии, разглеждахме катедрали и...концлагери. Никога няма да ги забравя.
Кувейт- един месец ослепитено бяла горещина. Пазари за злато, от които ти пожълтява погледа. Различни от теб хора, с друго виждане за живота. Бедуини и разкрепостени млади хора. Всичко е бяло. Караш бясно бърза кола под наем по магистралата, а покрай нея- пустиня с призрачни танкове, останали да напомнят за войната. Запустяли плажове. Водата е толкова солена, че не можеш да потънеш.
Виж целия пост
Имам и по-хубави спомени. От Полша и Кувейт.
За Полша си бяхме приготвили по 3-4 бутилки бренди "Слънчев бряг"- за продан. Почти всичко се изпука още във влака, малоумните му пубери! Рисувахме църкви, присъствахме на католически литургии, разглеждахме катедрали и...концлагери. Никога няма да ги забравя.
Кувейт- един месец ослепитено бяла горещина. Пазари за злато, от които ти пожълтява погледа. Различни от теб хора, с друго виждане за живота. Бедуини и разкрепостени млади хора. Всичко е бяло. Караш бясно бърза кола под наем по магистралата, а покрай нея- пустиня с призрачни танкове, останали да напомнят за войната. Запустяли плажове. Водата е толкова солена, че не можеш да потънеш.
# 35
25 юли 2007, 06:54 ч.
Уау! То това като в розов роман, бе!
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?
Това с иронична нотка ли е? Как да го разбирам?
Истина е.
[/quote]
Не, в никакъв случай! Просто си помислих, че може да стане страхотен филм.
Виж целия пост
Уау! То това като в розов роман, бе!
Мислила ли си да продадеш историята за сценарий на някой филм?
Истина е
.[/quote]
Не, в никакъв случай! Просто си помислих, че може да стане страхотен филм.
# 36
25 юли 2007, 07:15 ч.
Не е първото, но най- силно ме впечатли - тунела под Ламанша. минава стюардесата да проверява паспортите, ние сме строили чинно всичката документация. Тя поглежда единия паспорт, вижда шенгенска виза, пита Всички ли сте с такива визи? Да. Усмихва ни се мило и въобще не поглежда другите паспорти.
Виж целия пост
# 37
25 юли 2007, 07:23 ч.
Първото ми излизане в чужбина беше на море в Одеса.
Първите ми мигове не бяха много приятни,защото катастрофирахме с автобус и убихме двама румънци.
И като се посъвзехме,отидохме до плажа.И там вече ,може да се каже,че ми е първият приятен спомен.
Виж целия пост
Първите ми мигове не бяха много приятни,защото катастрофирахме с автобус и убихме двама румънци.
И като се посъвзехме,отидохме до плажа.И там вече ,може да се каже,че ми е първият приятен спомен.
# 38
25 юли 2007, 08:35 ч.
Първото ми излизане беше на детски лагер в Гърция. Много се притеснявах, защото бях много капризно дето, а отивах някъде без родители или баби, които да ми се връзват на глезотиите. И бях много злояда, та се чудех какво ще ям 10 дни. Сигурна съм, че са ме питали и, че много съм искала да отида, за да ме пуснат, но това не ми е останало като спомен. Хареса ми, но от следващите ми екскурзии имам по-хубави спомени
Виж целия пост
# 39
25 юли 2007, 11:36 ч.
1978 - с влак с баща ми през Румъния, Унгария, Чехия до Германия - бях малка, но помня течните сапуни за вана и колко време се плациках в нея. На връщане в Румъния ни обраха.
1979 - през Югославия, Италия, Франция, Испания та до Алжир.
Няма да забравя вкусът на шунката в Италия (в БГ шунката тогава беше от рога и копита).
Стачка на гондолиерите във Венеция - трамбовахме цял ден от центъра към периферията, докато стигнем до колата.
Нотр Дам - отказах да вляза, защото другарката не дава
Виж целия пост
1979 - през Югославия, Италия, Франция, Испания та до Алжир.
Няма да забравя вкусът на шунката в Италия (в БГ шунката тогава беше от рога и копита).
Стачка на гондолиерите във Венеция - трамбовахме цял ден от центъра към периферията, докато стигнем до колата.
Нотр Дам - отказах да вляза, защото другарката не дава
# 40
25 юли 2007, 11:46 ч.
Първото ми излизане в чужбина беше през ученическите ми години - в Гърция, на море.
Може би затова я обичам толкова тази страна и винаги ходя там с удоволствие...
Виж целия пост
Може би затова я обичам толкова тази страна и винаги ходя там с удоволствие...
# 41
25 юли 2007, 11:51 ч.
1979-та година. Пътувах с влак до Москва. Само деца (и един куп учителки, разбира се) - страхотно пътуване, прекрасни спомени. Влюбих се в сладоледа, огромните магазини, красивите сгради, машинките за безалкохолно на улицата, метрото - всичко. И досега тази "първа любов" не хваща ръжда в сърцето ми, 1980-та пътувах до Ленинград и Киев, обожавам и тези градове.
След години имах възможност да пътувам из цяла Европа - съжалявам, с риск да наруша "клишето", но най-хубавите ми спомени са от бившия СССР и Чехия - там съм се чувствала като у дома си.
Виж целия пост
След години имах възможност да пътувам из цяла Европа - съжалявам, с риск да наруша "клишето", но най-хубавите ми спомени са от бившия СССР и Чехия - там съм се чувствала като у дома си.
# 42
25 юли 2007, 12:28 ч.
Споделям напълно твоите емоции, BirdsFlu
Моето първо излизане в чужбина беше едно гостуване на семейни приятели - гърци. Беше през лятото на 1994, спомням си, че със самото преминаване на границата на Промахон, вече се чувствах на друга планета. Когато пристигнахме в Атина посред нощ, в 1:30, градът беше целият в светлина, пълен с хора (все пак техният средиземноморски начин на живот предполага излизане вечер към 10-11...), изобилие от стоки, луксозни магазини...Беше съвсем друг свят. Спомням си, че ме изумяваха материалните им възможности, осигурността и спокойствието. Беше една приказка на красота и спокойствие...Спомням си обаче, че минаха не минаха две седмици и вече много исках да се прибера в България. Тогава, най-изненадващо по тяхното радио, чух "Притури се планината" и такава носталгия ме обхвана...Прибрахме се на третата седмица. Останаха ми много хубави спомени от онова лято...По-късно пътувахме до Гърция зимата, но определено не беше същото.
Виж целия пост
1979-та година. Пътувах с влак до Москва. Само деца (и един куп учителки, разбира се) - страхотно пътуване, прекрасни спомени. Влюбих се в сладоледа, огромните магазини, красивите сгради, машинките за безалкохолно на улицата, метрото - всичко. И досега тази "първа любов" не хваща ръжда в сърцето ми, 1980-та пътувах до Ленинград и Киев, обожавам и тези градове.
Споделям напълно твоите емоции, BirdsFlu
Моето първо излизане в чужбина беше едно гостуване на семейни приятели - гърци. Беше през лятото на 1994, спомням си, че със самото преминаване на границата на Промахон, вече се чувствах на друга планета. Когато пристигнахме в Атина посред нощ, в 1:30, градът беше целият в светлина, пълен с хора (все пак техният средиземноморски начин на живот предполага излизане вечер към 10-11...), изобилие от стоки, луксозни магазини...Беше съвсем друг свят. Спомням си, че ме изумяваха материалните им възможности, осигурността и спокойствието. Беше една приказка на красота и спокойствие...Спомням си обаче, че минаха не минаха две седмици и вече много исках да се прибера в България. Тогава, най-изненадващо по тяхното радио, чух "Притури се планината" и такава носталгия ме обхвана...Прибрахме се на третата седмица. Останаха ми много хубави спомени от онова лято...По-късно пътувахме до Гърция зимата, но определено не беше същото.
# 43
25 юли 2007, 12:28 ч.
Оff topic, преди 2 години ми се случи същата простотия 
, на връщане наглият мангал си стоеше на същото място и очакваше нови канарчета. Тогава за пръв път получих що-годе адекватно съдействие от полицията...което после се изроди в друга простотия де 
Поне си върнах парите.
Иначе- страхотен завършек на историята
Виж целия пост
... На гарата група мургави мошеници, облечени като шофьорите ми взеха всичките пари. Разбрах, че съм излъгана чак след като минах границата. Никой не ме беше предупредил за тези гадове, ако знаех, нямаше да се случи. Беше ми много гадно през целия път, страхувах се, че ще ме върнат ( в Австрия и Германия проверяваха за 300 евро минимална сума, която трябва да носиш). ...
, на връщане наглият мангал си стоеше на същото място и очакваше нови канарчета. Тогава за пръв път получих що-годе адекватно съдействие от полицията...което после се изроди в друга простотия де Поне си върнах парите.Иначе- страхотен завършек на историята
# 44
10 окт. 2007, 21:51 ч.
Хубава тема - върна ми онези "големи" емоции 
Беше 2000 г и заедно с още две мои колежки от работата , за постигнати добри резултати ни наградиха с екскурзия до Анталия.
Наградата включваше престой в 4 звезден хотел на all inclusive , самолетни билети и "джобни" за там .
Изобщо ..... кеееееееееффффффффф
Проблема беше, че шефа беше обявил първоначално бонуса да е за двама.
Да, обаче с колежката на моята длъжност, но отговаряща за различен регион имахме много близки постижения
Тогава той много предприемчиво / предусещайки какъв пожар
ще се разрази в офиса, веднага щом изпрати едната от нас / в последния момент реши да прати и двете 
....
Е, в двойка стая с допълнително легло
(без да уточнява на коя се пада честта да спи на него)
Три жени, три коренно различни характера и интереси
.... ще спестя подробностите 
............................................................................
След толкова години , ясно си спомням колко емоции бях изхабила в постоянни препирни и разпри с едната колежка / с която по принцип не бяхме първи дружки/
Същевременно колко много се вълнувах, радвах и исках да запечатам и попия всичко ..... което можеше да се види.
До толкова , че от 10 те дни пътешествие ми се бяха събрали около 18 - 24 часа сън общо
Прибрах се като дрогирана : не бях на себе си от възбуда, а за капак на всичко не можех и да говоря ( бях пресипнала , знам ли от какво )
Виж целия пост
- върна ми онези "големи" емоции Беше 2000 г и заедно с още две мои колежки от работата , за постигнати добри резултати ни наградиха с екскурзия до Анталия.
Наградата включваше престой в 4 звезден хотел на all inclusive , самолетни билети и "джобни" за там .
Изобщо ..... кеееееееееффффффффф
Проблема беше, че шефа беше обявил първоначално бонуса да е за двама.
Да, обаче с колежката на моята длъжност, но отговаряща за различен регион имахме много близки постижения
Тогава той много предприемчиво / предусещайки какъв пожар
ще се разрази в офиса, веднага щом изпрати едната от нас / в последния момент реши да прати и двете .... Е, в двойка стая с допълнително легло
(без да уточнява на коя се пада честта да спи на него) Три жени, три коренно различни характера и интереси
.... ще спестя подробностите ............................................................................
След толкова години , ясно си спомням колко емоции бях изхабила в постоянни препирни и разпри с едната колежка / с която по принцип не бяхме първи дружки/
Същевременно колко много се вълнувах, радвах и исках да запечатам и попия всичко ..... което можеше да се види.
До толкова , че от 10 те дни пътешествие ми се бяха събрали около 18 - 24 часа сън общо
Прибрах се като дрогирана : не бях на себе си от възбуда, а за капак на всичко не можех и да говоря ( бях пресипнала , знам ли от какво
) Препоръчани теми