Ако трябва да избирате между съпруга и родителите

  • 3 353
  • 56
# 15
Доколкото разбирам не ти се налага непременно да правиш избор.Контактите с майка ти са по-ограничени и могат да си останат такива без да ги прекъсваш съвсем.А мъжът ти не е длъжен да контактува с нея.Виж ако ми е поставен ултиматум,бих предпочела този,който не го е поставил,независимо кой от двамата е!Никой не може да разполага със свободната ми воля! Naughty
Виж целия пост
# 16
съпруга и децата ми са на първо място.ако майка ти те обича,рано или късно ще те разбере.но, не й давай повод  да се съмнява в щастието ти
Виж целия пост
# 17
Пфу! Много сложен въпрос. Ако някой поиска от мен да направя подобен избор, ще реша, че не ме обича. Обичам семейството си и не мога да си представя някой, който мен ме обича да поиска такава безумна жертва от мен. Както и не мога да си представя майка ми да поиска да се откажа от мъжа ми. Ако хипотетично майка ми не беше съгласна с избора ми, сигурно щеше много да ми пили на главата, но да поиска такова нещо от мен... Не вярвам. Това не би било любов, така както аз я разбирам.
Виж целия пост
# 18
 Съпруга ми  Peace , както и той мен . Историята с мойте родители е като на  vembi  .И сега пак нещо като не им се угоди - в тяхната къща сме живеели / но отделно от тя - те са в друга къща на село / , как ни правели апартамент , пък ние не сме им се отблагодарявали / а аз съм едно дете /..... А със родителите на съпруга ми пък , той трябваше да избира аз или те и избра мен - беше за името на второто ни дете . Аз и съпруга ми бяхме решили как ще се казва , а те - не -както те кажели . Да ама не .Свекър ми каза че ако не го кръстя на тях - да се махаме от къщата им .Ще ме плаши той мен  #2gunfire .Попитах само мъжа ми - с мен ли идва или оставя при тях - моменталният отговор : С теб и децата ни където и да е .
Виж целия пост
# 19
Съпруга ми  Peace , както и той мен . Историята с мойте родители е като на  vembi  .И сега пак нещо като не им се угоди - в тяхната къща сме живеели / но отделно от тя - те са в друга къща на село / , как ни правели апартамент , пък ние не сме им се отблагодарявали / а аз съм едно дете /..... А със родителите на съпруга ми пък , той трябваше да избира аз или те и избра мен - беше за името на второто ни дете . Аз и съпруга ми бяхме решили как ще се казва , а те - не -както те кажели . Да ама не .Свекър ми каза че ако не го кръстя на тях - да се махаме от къщата им .Ще ме плаши той мен  #2gunfire .Попитах само мъжа ми - с мен ли идва или оставя при тях - моменталният отговор : С теб и децата ни където и да е .

Браво евала на мъжа ти. Така и трябва. Вие сте неговото семейсто.
Обаче знаеш ли какво се питам аз - дали пък не сме неблагодарни  newsm78?
Ами ако някой ден ни дойде някоя зла снаха (зет) и накарат децата ни да избират между нас и тях????
Пази боже дано не идва този момент  Praynig
Виж целия пост
# 20
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Бих добавила за жалост!
Но пък от друга страна аз нямам за какво да съжалявам!
Имам това, което исках дори може би повече!
Виж целия пост
# 21
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи Crossing Arms
Виж целия пост
# 22
единствените хора,които някога са ме разбирали без да ми забраняват са били родителите ми,затова избирам тях.Съпруга ми утре може да си хване любовница и да ме напусне и къде отивам аз,ами при тях,но така като се замисля,ако се случи такова нещо по скоро ще изритам него от вкъщи Crossing Arms

принципно си права. и аз съм си го мислила това. но също си мисля колко гадно ще ми стане, ако майка му му заяви да избира между нея и мен и той избере нея  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 23
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Тези два отговора са моите  Peace
Също и моите.
Виж целия пост
# 24
                Ако всичко е така ,както го описваш , просто НЯМА да имаш нужда от избор между тях. Възпитанието ти не би допуснало да сравняваш несравними неща и да правиш избор между тях. Не можеш да живееш забравяйки родителите си ,НО не можеш да живееш и САМО с тях.Същото е и със съпруга - не е необходимо да забравяш всички заради него, но и само с него в къщи - също не става. Peace
Виж целия пост
# 25
При положение, че родителите са тези, които са ме изоставили, има ли смисъл да обяснявам, че когато бях поставена пред избор май избрах правилния човек - съпруга ми! Не съжалявам. Такъв е живота понякога!
Виж целия пост
# 26
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.
Peace
Виж целия пост
# 27
Труден въпрос. Моите родители не биха направили нещо, което да предизвика нужда да правя подобен избор. За жалост обаче родителите на мъжо напоследък май ги хваща старческата деменция/при все, че въобще не са стари даже/ и май скоро ще се налага да правим подобен избор. Надявам се да изберем правилно и двамата. Когато ме натиснаха за името на детето аз отстъпих, но не смятам да го правя повече. Все пак ще стискам палци да ни се размине.
Виж целия пост
# 28
Вече направих изборът си и живея с него. В момента моето семейство е мъжът ми, детето и аз.

И по ред причини изборът ми не беше труден... Rolling Eyes

Тези два отговора са моите  Peace
Също и моите.

 PeaceОтнасят се и за мен,и за миг не съжалявам.Де да съм имала смелостта да го направя по-рано.
 Heart EyesНадявам се да не се наложи да избираш,ако родителите ти те обичат и виждат че си щастлива не би трябвало да ти поставят ултиматум
Виж целия пост
# 29
Бих се застреляла!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия