Постмодернистки възглед за въвеждане на осиновените в ТЯХНАТА ИСТОРИЯ

Miraetta  казваш коментара е излишен и започваш да коментираш че чак се забравяш в писания.
Може би проблема е че прекалено много анализираш. Всеки има мнение но няма нужда от анализатори. С една дума "на всяка манджа мерудия"

Доста объркващо ми звучи терминът "Постмодернистки възглед", даже малко ме стряска !  Като се сетя за постмодернизма в изкуството... 

Попрочетох темата и се успокоих. Навярно нашият начин да споделим с бъдещото си детенце за осиновяването му ще бъде продиктуван от обстоятелствата и от самото дете. Убеден съм, че не бих позволил да научи от други, камо ли от "доброжелатели"!
Искрено се учудвам (меко казано) на хора, които твърдят, че никога няма да кажат на детето си, че е осиновено! Това лично за мен е пълно безумие!
Вярвам, че когато му дойде времето (както обича да се изразява една видна личност), нещата ще си дойдат на мястото. А засега със съпругата ми сме направили само първата стъпка.
Но една древна поговорка гласи: "Дори и най-дългият път започва с една първа стъпка!"
Хайде цветя и рози от мен  и пожелания за една добра и ползотворна седмица.

 Много се извинявам на жената, откъс от чието писмо до мен на лични от днес копирам:


"Мира, последния ти постинг на темата постмоденизъм много, много, много ми хареса. Но наистина не си струва да се надяваш, че mоже да образоваш хората около себе си."


Не цитирам името и и се надявяам да не вземе постъпката ми за прекалено незряла и да спре да ми пише.


Може нещата, които пиша, да не са това време и за това място, а аз да не съм достатъчно зряла, че да го преценя.

Нещо елементарно, като лозунг от мен, анализи вече не си позволявам: "Не вярвам някой да предпочете био-авторката пред майка си". Поне това, надявам се, е просто и директно. 


 

Понеже останах с убеждението , че държиш на правописа и да ни образоваш , само вмятам пише се "откЪС", а не "отказ"

Пишех на фонетична точно това.
Грешката е моя.

Ще се включа и аз,вече бях писала ..назад във времето,че осиновената ни дъщеря явно има нещо циганско в кръвта си,макар да е записана българче...голяма работа-за мене не е проблем  но небих осъдила тия за които е проблем! Бяхме решили да и кажем когато започне да разбира и полека лека и дообяснявахме ситуацията,така ,че тя възприе осиновяването като нещо съвсем нормално ..също както раждането в семейството! Това е нашият възглед..директен и прям начин да се разкрият картите от рано! Всеки сам си избира начина обаче  и пак небих заклеймила някой с различно от моето виждане!
.......та това е моят начин за въвеждането в историята на осиноваването......а тяхната история я творим ние-            техните родители заедно с тях самите - нашите деца
                                                               

Докато ме е нямало тук пак се е създал някакъв спор.
Защо и как хората си знаят.
За мен е важното да има доверие между мен и моя син.
Другите неща си идват според годинките и това какво  и как е решено да стане.
Пътя ми е пялен със знаци пратени от Бога и когато се опитам да не ги видя или просто не се вслушам в това,което става си патя и ще продължавам да си патя просто, защото съм обикновен човек пратен на Земята да се учи.
Скоро моето дете играйки си с любимото мече каза следния израз-Хайде ,Мечо сега те взимаме от дома и ще ни е хубаво заедно.
За мен това значи много и знам,че пораствайки моето дете ще се променя и ще се променят и въпросите и отговорите,но се моля да сме до него с татко му и винаги да имаме доверие помежду си.
За етноса въпроса при мен не седи,просто една душа сложена в едно тяло.Обичаме душата на човек,а не тялото.
Всички сме пратени за да се учим кой както може и както му е дадено.
Бъдете здрави. 

Трия си поста и наистина спирам,по-темата да говоря.Който иска ме разбра,който не ме е разбрал,негова си работа.
Мир!

Момичета- много ви обичам.
Не ми трябва кабелна. Отварям осиновяване и четааа, четааа и спирам да четааааа, че ми става досадно от дълги постинги. Пиша не като модератор, напоследък не е много шик да си мод наоколо. Скучаете ли? Аз си мислех, че имате нужда да поговорите с някого. Някой го правят. Други спорят за, не се обиждайте, но за смешни неща. Всеки сам е решил как ще живее и живота му е лично пространство, което няма нужда да се обсъжда или осъжда.
Този постмодерен подход е много интересен. Той важи ли за възрастните? За осиновителите? Ако е така значи трябва да оставим намира хората да се чувстват добре в кожата си както намерят за добре и да се справят с решенията си, когато са готови.
Погледнете първа страница на форума. Няма тема по- дълга от две страници- на втора старинца вече има конфликт. Изключение правят темите за Снимките и Днес кого ще поздравим.
Няма лошо човек да сподели как постъпва с детето си, няма лошо човек да се консултира по някои въпроси, но хайде стига вече с набиване на канчета и на всяка цена да отстоявате позиция, която навлиза в личното пространство на другите. Хора разни, шарен свят.
Venecias, постингите ти са ужасно дълги. Ако искаш да са читаеми бъди по- лаконична- нещата, които пишеш могат да се споделят и с по- малко думи. След третата минута ме губиш като читател и като публика- това ще ти го каже всеки, потребител на медия. И престани да цвъкаш безмислени теми. Тема за темата в клюкарника? Имате няколко чатоподобни теми. Те са компромис, защото смятаме, че са полезни за същтостта на форума, но защо не пуснеш линка там, ако е толкова важно.